Решение № 619 от 13.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110107816 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП от 30.03.21г. , в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил- т.а. „Мицубиши“, мод. „Фузо Кантер“ с рег. № ***** . Поддържа, че вредите са на стойност 614,60 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът не е погасил регресния дълг.

Претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 629,60лева , от които 614,60лв. платено застрахователно обезщетение и 15лева ликвидационни разноски по определянето му, представляваща регресна претенция по ликвидационна преписка № 210819638, заедно със законна лихва върху претендираната главница от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ФИРМА“ оспорва исковете, като поддържа, че ПТП не е настъпило по вина на застрахования при него водач.Оспорва механизма на произшествието, като релевира и възражение за съпричиняване от водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил. Претендира разноски по производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 01.9.2022 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 614,60 лева, както и че ликвидационните разноски по щетата са в размер на 15лв., и ответникът е получил регресна покана с всички необходими документи на 31.08.21г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Механизмът на процесното ПТП се установява от показанията на свидетеля Н. С.

/управлявал застрахования при ищеца автомобил при настъпване на ПТП/, от показанията на свидетеля Е. И. Ц. / управлявала застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника автомобил/ , както и от двустранния протокол за ПТП, подписан от водачите на участващите в инцидента автомобили. Последният може да служи за установяване на факти относно механизма на ПТП, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса и имащ за процеса случаен характер. Макар да няма материална доказателствена сила относно описаните в него факти, той има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, механизмът на произшествието се изразява в движение на л.а. „Сузуки“ с рег. № ***** в локалното платно на Околовръстен път в посока към бул. „Симеоновско шосе“, при което водачът не пропуска и реализира ПТП с попътно движещ се отляво и извършващ маневра за смяна на лентите за движение – от Околовръстен път към локално платно на околовръстен път т.а. „Мицубиши фузо кантер с рег. № ***** , застрахован при ищеца. От заключението на вещото лице се установяват щетите по застрахования при ищеца автомобил , които по средни пазарни цени са изчислени 2 на 665,41лева, както и причинната връзка относно настъпилите щети и механизма на произшествието.

С оглед така установеното и предвид показанията на двамата водачи на процесните автомобили, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение освен на водача на застрахования при ответника автомобил, то така също и на водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил.

Основателно в тази е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От събраните по делото доказателства може да се заключи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил , предприемайки маневра за смяна на лентите на движение и преминаване от околовръстен път в локалното платно , не се е убедил , че няма да създаде опасност за другите участници в движението , с което е нарушил чл. 25, ал.1,ЗДвП. Още повече, и двамата свидетели са декларирали в двустранния констативен протокол, че нямат вина за настъпване на събитието.

При така установения механизъм на ПТП и горните изводи, съдът намира , че съпричинявенето на резултата е в размер на 50процента, поради което принципно дължимото се на ищеца обезщетение / доказано по размер с оглед заключението на вещото лице/ следва да се редуцира наполовина. Или предвид основателността на релевираното от ответника възражение за съпричиняване, което съдът намира за основателно до размер на 50%, исковата претенция на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 314,80лева и да се отхвърли за горницата над този размер до пълния предявен размер от 629,60лева.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на уважената искова претенция в размер общо на 215лева/ за заплатена държавна такса, депозит за свидетел и експертиза и юрисконсултско възнаграждение/. Съразмерно на отхвърления иск , на ответника следва да се присъдят поискани разноски в размер общо на 265лева / за депозити за експертиза, свидетел и възнаграждение на юрисконсулт/.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ФИРМА“ , ЕИК ***** да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 314.80 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел“Фузо Кантер“ с рег. № ***** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.03.2021 г. в гр.

София и разходи за определянето му, за което е образувана ликвидационна преписка № 210819638, заедно със законната лихва от 15.02.2022 г. до погасяване на задължението , като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 314, 80лева до пълния предявен размер от 629,60лева , като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1,ГПК „ЗАД ФИРМА“ , ЕИК ***** да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ***** разноски по производството в размер на 215лева, съразмерно на уважения иск.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ,ГПК „ФИРМА“АД , ЕИК ***** да заплати на „ЗАД ФИРМА“ , ЕИК ***** разноски по производството в размер на 265лева, съразмерно на отхвърления иск.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4