Определение № 8 от 08.01.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4/2025
- Вид
- Определение № 8
- Подписан
- 08.01.2025
- В сила
- 08.01.2025
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№8 гр. Сливен, 08.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500004 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.
Частният жалбоподател заявява, че атакуваното определение е неправилно тъй като така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не са в размер, съответстващ на правната сложност на воденото производство. Заявява, че съдът не е обвързан от правилата за определяне размера на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, тъй като съгласно Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати разноски, ако установи, че актът, определящ минималните размери противоречи на цитирания в решението член 101 пар. 1. Така съдът определя размера на адвокатското възнаграждение като отчита правната и фактическа сложност на делото и може да се отклони от минималните адвокатски възнаграждения, когато те се явяват несъразмерно високи с оглед реално положения труд. В случая проведеното производство не е било с висока фактическа и правна сложност, между страните има 3 висящи пред РС и 2 приключили производства с идентични искови молби, липсва и спор по основните факти.
Имало е две о.с.з., като първото не е проведено. С оглед изложеното частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се измени постановеното от РС решение в частта за разноските, като се намали размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА.
1
В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и развива подробни съображения относно дължимостта на разноските в размер на цялото присъдено адвокатско възнаграждение. Твърди и че самото искате за прекомерност е преклудирано, понеже не е заявено до приключване на устните състезания. Освен това в случая е налице обективно кумулативно съединяване на искове – установителен – за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен за връщане на недължимо платено по него. Защита само с установителен иск би довело до необходимост от водене на второ дело, а търсене на защита само с осъдителен иск – до липса на СПН спрямо действителността на договора и застрашаване интереса на длъжника, което обосновава общото им предявяване. Предвид стойността на предявените искове, както и съгласно правилата на НМРАВ, възнаграждението за адвокат е в общ размер за двата иска 833, 35 лв. въззиваемият счита цитираното Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС за неприложимо, тъй като за това е необходимо националният съд да установи, че наредбата от 2004 г. противоречи на чл.101 пар. 1 и 2 от ДФЕС. В случая такова не е налице, тъй като адвокатът не извършва търговска дейност, а и в посочения текст се визират като нищожни споразумения и решения, а в случая се касае за наредба. Развива и съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя относно ниската правна и фактическа сложност на спора и твърди, че предвид характера на правоотношенията, броя на заседанията по делото, извършеното изменение на иска и материалния интерес, съдебният състав правилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното моли да се остави без разглеждане или без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното с нея определение.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е основателна.
2
Неоснователно е виждането на ответника по частната жалба, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като е направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК. В случая се касае за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 от ЗА и съдът не е обвързан с виждането на адвоката за този размер. Той го определя с крайния си акт, поради което насрещната страна не би могла да знае до приключване на устните състезания какъв ще бъде размерът на присъденото възнаграждение и дали би бил прекомерен или не.
С решението, чието изменение в частта за разноските е поискал вторият от двамата ответници /частен жалбоподател в това производство/ по реда на чл. 248 от ГПК, съдът, с оглед уважаването на предявените установителен и осъдителен искове, е присъдил на ищеца направените по делото разноски за държавна такса, а по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – на адвоката, осъществил безплатно процесуалното му представителство е определил възнаграждение от 1 724, 58 лв., от които на втория ответник е възложил 876, 67 лв.
С атакуваното определение, в частта, касаеща молбата на този ответник, е отказал да измени решението си, като е посочил, че счита, че определеното адвокатско възнаграждение е в съответствие с вътрешното законодателство и правото на ЕС.
Въззивният съд намира атакуваното определение в обжалваната му част за правилно като краен резултат.
Уважени са изцяло двата предявени иска – установителен за обявяване нищожност на договор за кредит в размер на 1 345, 40 лв. и осъдителен – за връщане на платена без основание сума от 1 421, 32 лв.
По правилата на процеса при такъв изход на спора отговорността за разноски се възлага на ответника и той следва да заплати направените от ищеца съдебни и деловодни разноски. Доколкото той е представляван в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда в съответствие с изр. последно – в размерите по НМРАВ.
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване два 3 главни иска - установителен по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и осъдителен по чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, които са уважени изцяло . По всеки от двата се извършва отделно доказване във връзка с установяване на различни правнорелевантни обстоятелства, двете претенции имат различен предмет и макар да са в логическа връзка помежду си, уважаването на първата не води автоматично до уважаването на втората. Право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си. В случая п роцесуалният представител на ищеца е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по найдобрия начин и следва да му се присъди и възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от начина на тяхното съединяване. Интересът по смисъла на чл.7 ал. 2 се отнася до цената на всеки отделен иск, независимо от неговия вид. Поради това и следва за всеки отделен иск да се определи възнаграждение в размер, базиран на класификацията по Наредбата.
В т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“
4
Следователно националният съд не е длъжен да се съобразява с установените в наредбата минимални размери, но при определяне на възнаграждението за оказаната адвокатска помощ се съобразява с вида, характера и сложността на спора, броя и цената на исковете, обема на вложените процесуални усилия от адвоката, отнесени към защитавания интерес и в случая се установява, че минималните размери по Наредба № 1/2004г. за всеки от исковете са адекватни като паричен еквивалент на оказаните правни услуги.
Така определеното от съда на адвокат П. възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1 724, 58 лв. не е прекомерно, съответно – не е в завишен размер и възложената от него част - 876, 67 лв. - на ответника-частен жалбоподател „Ай Тръст“ ЕООД, гр.
София.
Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваната с нея част от определението по чл. 248 от ГПК – да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 24348 от 20.11.2024г. по описа на СлРС, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София ЕИК ******* против определение № 4049 от 28.10.2024г. по гр.д. № 847/24г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София за изменение на постановеното решение № 567/27.06.2024г. по гр.д. № 847/2024г. на СлРС в частта за разноските, с която „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София е осъдено да заплати на адвокат П. П. адвокатско възнаграждение в размер на 876, 67 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4049 от 28.10.2024г. по гр.д. № 847/24г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл.
248 от ГПК на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София за изменение на постановеното решение № 567/27.06.2024г. по гр.д. № 847/2024г. на СлРС в частта за разноските, с която „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София е осъдено да заплати на 5 адвокат П. П. адвокатско възнаграждение в размер на 876, 67 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗА.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6