Решение № 266 от 09.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000320 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 78 от 14.03.2025 година, постановено по т. дело № 277/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к, „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Д.

Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ №70, вх. „Б“, ет. 5, ап. 13, сума в размер на 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при настъпилото ПТП на 21.01.2023г., ведно със законната лихва от 01.03.2023г. - датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 70 000лв. до претендирания размер от 80 000лв.

Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и 1

Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на Д. Р. П., ЕГН **********, сума в общ размер на 2288,21 лв., представляваща обезщетение за заплатените разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва от 01.03.2023г. - датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното плащане на сумата.

Посочено е, че присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN ....... при банка „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Д. Р. П..

Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на адв. Б. Н. Ш., ЕГН **********, личен номер ...... от Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет, с адрес на кантората гр. С.“ № 60, вх. Б, ет. 6, ап. 32, адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лв. за предоставената безплатна правна помощ на ищцата Д. Р. П..

Осъдено е „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2891,53 лв. държавна такса, както и сумата от 750 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство

„Застрахователно Акционерно

Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, в частта, с която на ищцата Д. Р. П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 45 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че обезщетението за неимуществени вреди до размера от 45 000 лева и за имуществени вреди, които не са предмет на въззивната жалба, са изплатени на Д. П. на 03.04.2025 година, ведно с изтеклите лихви от 01.03.2023 година до датата на плащането, като е представено платежно нареждане.

Оплакванията във въззивната жалба са, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Поддържа се, че обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лева е завишено с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и постоянната съдебна и застрахователна практика. Не били съобразени характерът и степента на уврежданията, 2 периодът на тяхното проявлението и здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. Следвало да се вземат предвид и общественоикономическите отношения в страната. Не бил отчетен приносът на ищцата за уврежданията, изразяващ се в това, че тя се е блъснала странично в преминаващия автомобил и че е имала възможност да предотврати удара със собствените си действия. По тези съображения се иска отмяна на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 45 000 лева до 70 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2023 година и отхвърляне на иска в тази му част, като се присъдят разноски съобразно изхода на спора. Като алтернативно е формулирано искането да се отчете справедлив принос от страна на пострадалото лице.

Срещу въззивната жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, е подаден писмен отговор в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК от Д. Р. П., чрез адвокат Б. Ш.. В него се изразява становище за нейната неоснователност. Изложени са доводи за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Не са направени нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, като при подаването е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените по делото доказателства се установява, че на

01.03.2023 година ищцата Д. Р. П. е уведомила ответното дружество за настъпването на ПТП на 21.01.2023 година и го е сезирала със застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди при това ПТП, причинено от 3

М.К.К. при управлението на лек автомобил марка Фолксваген Поло с рег. № ......, за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник. Безспорно е между страните, че до завеждане на настоящото дело на

07.05.2024 година пред ОС – Стара Загора застрахователното дружество не е определило и изплатило обезщетения на ищцата. При тези данни следва да бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Сумите, включващи обезщетение за неимуществени вреди до размера на 45 000 лева и за имуществени вреди в размер на 2288,21 лева, ведно със законната лихва върху тях от 01.03.2023 година до 04.04.2025 година са заплатени от ответното дружество на ищцата едва след постановяване на първоинстанционното решение, като доказателството за плащане е представено с въззивната жалба. Заплатените суми са извън предмета на спора, очертан с въззивната жалба и нямат отношение към проверката на допустимостта на първоинстанционното решение, която въззивният съд следва да извърши само в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, касаещи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и наличието на принос от страна на пострадалата.

Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба / подадена на 07.05.2024 година, т.е. една година и три месеца след ПТП/, които ищцата Д. Р. П. твърди, че е претърпяла и продължава на търпи в резултат на ПТП от 21.01.2023 година, са следните: счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горния край на дясната мишнична кост, счупване на олекранона на дясната лакътна кост.

Твърди се, че след ПТП ищцата е била със силно болезнени и ограничени движения, в невъзможност да се изправи, откарана била в Университетската 4 болница в Стара Загора от своя син, поставена на носилка, като долният десен крайник бил силно скъсен и външно ротиран, тя не можела да ходи сама, изпитвала и силна болка в дясната раменна става и в дясната лакътна става, палпирала се бразда в областта на олекранона. В болницата били проведени множество изследвания и рентгенографии, при които се установили описаните по-горе увреждания. Ищцата била настанена в клиниката по ортопедия и травматология, била назначена медикаментозна терапия. На 25.01.2023 година била проведена оперативна интервенция под обща анестезия с направена частична смяна на тазобедрената става, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, както и закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. Болничният престой в отделението по ортопедия и травматология продължил до 31.01.2023 година. На същата дата ищцата била приета в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на Университетската болница в град Стара Загора, където останала до 03.02.2023 година. Там били назначени терапевтични процедури и проведени рехабилитационни мероприятия. След болничния престой ищцата продължила лечението си в домашни условия, като болките и страданията й през първите две седмици били толкова интензивни, че тя не можела да се движи или изправи, нито дори да седи, била неподвижна, на постелен режим, нуждаела се от чужда помощ за тоалет, хранене, преобличане. Наети били домашни помощници, които да се грижат и да я обслужват, като те останали при нея до средата на месец април 2023 година. Ищцата не можела да спи от болките, които имала при най-малкото движение, приемала болкоуспокоителни медикаменти. За възстановяване на нормалното движение на десен крак и дясна ръка ищцата била посещавана от рехабилитатор след втората седмица от домашното лечение, като едва след провеждане на 10 рехабилитационни процедури тя започнала да сяда на леглото с чужда помощ и да стои изправена за кратко, подкрепяна от друг човек. Месец и половина след изписването й от болница тя започнала да прави самостоятелно по няколко крачки в жилището си с помощта на помощни средства.

Връщането й към обичайното й ежедневие и възможността да се обслужва сама станало едва след средата на месец април 2023 година, като до тогава то било невъзможно заради интензивните болки, които изпитвала. И след този период ищцата продължила рехабилитацията си. В исковата молба е посочено, че в първите седмици след инцидента ищцата била дезориентирана, говорила 5 несвързано, привиждали й се отдавна починали нейни роднини, с които разговаряла. Отразено е, че към датата на исковата молба ищцата продължавала да се движи трудно, изпитвала непрекъснати болки в крака и ръката, движенията й били ограничени, непълноценно използвала дясната си ръка в ежедневието си, болките в ръката и крака се засилвали при промяна на времето, при висока влажност и при претоварване, като те довели и до ограничаване на позицията на тялото при сън. Въпреки рехабилитационните мероприятия, движенията на ищцата не били възстановени в пълен обем нито в областта на десния й крак, нито в областта на дясната ръка / лакътя и рамото/, като тя продължавала да приема болкоуспокоителни. Емоционално ищцата приемала случилото се много тежко, постоянно говорела за ПТП и споменът за него предизвиквал негативни емоции у нея, изпитвала страх при пътуване с автомобил и когато пресичала улицата с помощта на друг човек и имала чувството, че отново ще бъде ударена от автомобил. Животът на ищцата се променил след ПТП. Преди това, въпреки напредналата си възраст, тя била в добро общо физическо състояние, пазарувала сама, излизала на продължителни разходки, срещала се с близки и познати. След ПТП тя не можела да върши тези неща без емоционалната и физическа подкрепа на друг човек. Променили се и ежедневните дейности, за да се щадят наранените крак и ръка. Стресът при нея бил по-висок с оглед напредналата й възраст, тя по-тежко преживявала травмите и възстановяването било по-трудно. Това са обстоятелствата, въз основа на които е претендирано обезщетението за неимуществени вреди.