Решение № 115 от 18.12.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20232001000245 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „О.

ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“С.

С.“ № 52, вх. Б, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ап. 10 , против решение № 258/ 09.08.2023 г., постановено по т. д. №467/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове против „О.-Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Л., вл. 166, вх. 2, ет. 2, ап. 6, за приемане на установено между страните, че клаузата за петгодишен срок на сключения между тях договор за наем от 15.07.2020г. е нищожна поради противоречие с нормата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и за осъждане на ответника да върне наетите вещи по сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., който е развален от поради договорно неизпълнение на „О.-Р.“ ЕООД да плати наемната цена за периода 15.07.2020г.-15.07.2022г.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано.

Твърди се, че нормата на договора за срока на неговото действие е нищожна за срока, по-голям от три години, като въззивникът не е поддържал, че целият договор е недействителен. Заявява се, че чл.229 ал.2 от ЗЗД има императивен характер и определя точно правомощието на лицата, имащи право на обикновено управление, да сключат договор за наем само за три години.

Поддържа се, че изводите на съда във връзка с довода на въззивника 1 за разваляне на договора и съответстващото задължение за връщане на наетата вещ са изцяло необосновани. Заявява се, че на изправния кредитор е предоставена възможност да развали договора с писмено предизвестие до неизправния длъжник. Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на наем повече от две години, включително в хода на процеса не предложил изпълнение, поради което се поддържа, че договорът за наем е развален. След като развалянето има обратно действие, въззивникът претендира връщане на наетата вещ.

Моли се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенциите да се уважат.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът „О.

ООД е поддържал, че управителят на дружеството сключил с ответника договор за наем на недвижими имоти за срок от пет години, в противоречие с разпоредбата на чл.229 ал.2 от ЗЗД, както и че ответникът не изпълнил задължението си по договора за заплащане на наемната цена в периода от 15.07.2020 год. до 15.07.2022 год. Предявил е искове за прогласяване нищожността на договора на осн.чл.26 ал.1, предл.трето от ЗЗД, при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата за срок, по-дълъг от три години на осн.чл.229 ал.2 от ЗЗД и за прекратяване на договора поради пълно виновно неизпълнение на ответника.

След дадени указания от съда ищецът е уточнил, че предявява главен иск за прогласяване нищожност на договора, в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на клаузата за срок, по-дълъг от три години на осн.чл.229 ал.2 от ЗЗД и също в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да опразни наетите помещения на осн.чл.233 ал.1 от ЗЗД, тъй като договорът е развален с писмено предупреждение, съдържащо се в исковата молба.

С молба вх.№1662 от 26.01.2023 год. претенцията за прогласяване нищожността на договора е оттеглена и е заявено, че се поддържат другите два иска – за прогласяване нищожност на клаузата за срока и за връщане на наетите имоти.

В отговора си ответникът е развил съображения, че нормата на чл.229 ал.3 от ЗЗД е диспозитивна и може да бъде дерогирА. от страните.

Поддържал е, че клаузата за срока следва да бъде заместена от повелителната разпоредба на закона (чл.229 ал.2 от ЗЗД) и да се приеме, че договорът има 2 сила за срок от три години, без да се засегне действителността на сделката – чл.26 ал.4 от ЗЗД. Оспорил е твърденията на ищеца за неизпълнение на договорното задължение за заплащане на наем.

С обжалваното решение претенциите са отхвърлени. По отношение на главния иск са развити съображения, че за валидността на разпоредителна сделка не е необходимо решение на общото събрание на съдружниците, а на още по-голямо основание не е недействителна клауза от договор за наем за срок над три години, имаща характер на разпоредително действие. По отношение на евентуалния иск съдът е заключил, че ищецът не е доказал наличие на предпоставките за разваляне на договора, следователно последният е действащ и неоснователно се претендира връщане на наетите вещи.

Пред настоящата инстанция не се спори, че на 15.07.2020 год. е сключен договор за наем на недвижими имоти между „О. ООД, представлявано от управителя към онзи момент Г. П. (заличена в ТРРЮЛНЦ с вписване от 01.02.2021 год.) и „О - Р.“ ЕООД, учредено на 03.07.2020 год. с едноличен собственик на капитала и управител Ст. Ш.. Предмет на договора за наем са недвижими имоти с търговско предназначение, находящи се в к.к.“Сл.бряг“, за срок от 5 години, при годишна наемна цена от 26 000 лв.

В практиката си ВКС последователно приема, че ограничението за срока на наемния договор, до който лицата, имащи право на обикновено управление, са овластени да го сключат, са прилага и в случаите, когато наемът е търговска сделка – така решение №15/08.09.2010 год. по т.д.

№395/2009 год. ІІ т.о. ВКС. При търговските сделки договор за наем, подълъг от три години, може да се сключи само след като волеобразуващият орган даде съгласие за разпореждане, изразяващо се не само в отчуждаване и видоизменяне на вещното право, но и в сериозното му обременяване.

Отсъствието на решение на волеобразуващия орган има за последица редуциране на срока на търговската сделка на 3 години по силата на разпоредбата на чл.229 ал.3 пр.2 от ЗЗД. Последната разпоредба урежда не валидността на договора по отношение на сключилите го страни, а неговото действие за собственика, като го редуцира до максималния срок по чл.229 ал.3 от ЗЗД – така решение №541/06.02.2012 год. по т.д.№810/2010 год. ІV гр.о. ВКС.

При въведено твърдение от ищеца, че управителят на „О. ООД е сключил договора в нарушение на разпоредбата на чл.229 ал.2 от ЗЗД, ответникът не е представил решение на общото събрание на съдружниците на наемодателя за отдаване на имотите за срок от 5 години, нито е въвел твърдение, че подобно решение е взето. От това следва извод, че договорът е сключен от управителя, като лице, имащо право само на управление, без съгласието на общото събрание на съдружниците, ето защо срокът на договора спрямо собственика е три години и в хода на производството е изтекъл. Считано от 15.07.2023 год. договорът е прекратен поради изтичане 3 на срока му.

При така установения факт на прекратяване на договорноправната връзка между страните в хода на делото, главната претенция за установяване нищожност на клаузата за срока е лишена от правен интерес.

Правен интерес е налице само когато в резултат на установяването на едно право или правоотношение ще се внесе промяна в правното положение на ищеца.

Действително при завеждане на исковата молба такъв интерес е съществувал, тъй като все още не са били изтекли три години, до които срокът на наема се редуцира по силата на повелителната законова разпоредба.

С прилагане на редукцията от съда обаче се стига до извод за прекратяване на договора за наем към настоящия момент и така отпада интересът на ищеца да установява валидност на клауза в отношенията на страните, която вече не може да бъде приложена. За правния интерес от установителния иск съдът следи служебно във всяко положение на делото и след като констатира отсъствието му трябва да обезсили решението по първия иск, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка и да прекрати производството по делото.

В съответствие с гореизложеното, въззивният съд дължи разглеждане на евентуално заявената претенция за връщане на наетите вещи.

Както вече се посочи, договорно-правната връзка между страните е прекратена с изтичане на срока, в резултат на което за наемателя е възникнало задължение за връщане на наетите вещи. Неговите фактически твърдения за разваляне на договора са част от поясненията на иска, но основанието му е прекратяването на договорната обвързаност, от която възниква задължение за връщане на наетите имоти. Прекратяването на договора с изтичането на срока прави претенцията по чл.233 ал.1 изр.първо от ЗЗД основателна и като такава следва да бъде уважена.

Предвид на изложеното до тук, решението следва да се обезсили в частта, в която съдът се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по главния иск и производството в тази част да се прекрати, както и да се отмени в частта, в която е отхвърлен евентуалния иск по чл.233 ал.1 от ЗЗД и вместо това да се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да върне на ищеца наетите вещи.

С оглед изхода на спора, въззивникът има право на сторените разноски във връзка с уважения иск. В полза на „О. ООД следва се присъди държавната такса за въззивно обжалване в размер на 535 лв. Държавната такса в първоинстанционното производство не следва да се възлага върху ответника, тъй като такава е била заплатена само по главния иск, който се явява недопустим.

Държавната такса в първоинстанционното производство за евентуалния иск е била възложена върху ищеца със съдебното решение. В тази част 4 решението следва да се отмени и таксата да се възложи върху ответника съобразно изхода от делото.

Водим от изложеното Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 258/ 09.08.2023 г., постановено по т. д.

№467/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлена претенцията на „О. ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“С. С.“ № 52, вх. Б, ет. 2 и съдебен адрес: гр.

Бургас, ***, ап. 10 , против „О.-Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Л.“, бл. 166, вх. 2, ет. 2, ап.

6, за приемане на установено между страните, че клаузата за петгодишен срок на сключения между тях договор за наем от 15.07.2020г. е нищожна поради противоречие с нормата на чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 258/ 09.08.2023 г., постановено по т. д. №467/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлена претенцията на „О. ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“С. С.“ № 52, вх. Б, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „У.“ № 13, ап. 10, против „О.-Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Л.“, бл. 166, вх. 2, ет. 2, ап. 6, за осъждане на ответника да върне наетите вещи по сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., както и в частта, възлагаща държавната такса в тежест на „О. ООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „О.-Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Л.“, бл. 166, вх. 2, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Г. П., да върне на наемодателя „О. ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя В. К., със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“С. С.“ № 52, вх. Б, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „У.“ № 13, ап. 10, наетите вещи по сключения между страните договор за наем от 15.07.2020г., както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор