Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 416 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1702/2023
Вид
Решение № 416
Подписан
10.04.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 265 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501702 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 11.03.24г. /с участието на секретаря Давидова/ въззивно гражданско дело № 1702/23г. и констатира следното:

С решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. са уважени /частично: за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 29.01.21г./ искове по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. Т. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД.

Решението на СОС се обжалва /частично: за сумата над 5 000 лева/ от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД /при условията на чл. 265 от ГПК и от ЗК „Лев инс“ АД/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 06.02.19г. – М. М. и С. А. са съпричинили /при управление на МПС-ва/ ПТП-е.

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пътник в МПС-во, управлявано от водача С. А./ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това А. Т. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД /застрахователи по з-ки „ГО“ на посочените двама водачи на МПС-ва/.

Жалбата е частично основателна:

Всички предпоставки /част от съставите на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянията на посочените делинквенти, протИ.правността на 1 деянията, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянията и резултата, вината на двамата водачи на автомобили и наличието на застрахователни правоотношения /по договори за з-ка „ГО“ между застрахователите и М. М., и С. А./ са установени /в рамките на производството пред СОС/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства са удостоверени при условията и на чл. 300 от ГПК /а не са и спорни към момента; на този етап от процеса/.

Съдържанието на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и на становищата /молбите/ на ЗК „Лев инс“ АД – депозирани пред въззивния съд /всички - преценени в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата - какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца и – дали е налице /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.

В тази връзка:

Досежно размера на обезщетението:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в контекста на съдържанието на събраните в процеса доказателства: писмени - медицински документи, експертни и гласни/, с които е обосновал изводите си относно - вида и естеството на претърпените от пострадалия физически и психически увреждания /в това число - краткотрайна загуба на съзнание или състояние – близко до това; в това число - травма в областта на дясното рамо/ както и относно – проведеното лечение, протеклият възстановителен /оздравителен/ процес /период/, настоящото здравословно състояние на пострадалия, медицинската перспектива за лечение на травмите и т.н.. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия в посочените насоки /доколкото тези доводи кореспондират с констатациите - изводите на медицинската експертиза, с показанията на изслушаните в процеса конкретни и подробни свидетелски показания, със съдържанието на приетите по делото медицински документи/.

В този смисъл: събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства медицински документи; медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ и гласни /всички – очертаващи релевантните за преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца физически травми; предприетото лечение; протеклият възстановителен – оздравителен период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива за лечение на уврежданията/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 40 000 лева.

При определяне на този размер обезщетение въззивният съд отчита също възрастта на пострадалия и обстоятелството /което следва да се презумира както в случая, така и в подобни хипотези/, че в момента на инцидента А. Т. е преживял интензивен психически стрес /от друга страна – в същата връзка: физическата болка винаги причинява психическа травма; обратен извод не може да бъде защитен житейски/. Съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалият към момента се е възстановил напълно /съобразно констатациите на вещото лице от медицинската експертиза/.

Досежно наличието на съпричиняване:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в контекста на събраните в процеса доказателства: експертни и гласни – преценени в съвкупност/, с които е обосновал изводите си относно липсата на основание за приложение на „санкцията“ по чл.

51, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия в тези насоки. В допълнение: липсата на поставен предпазен колан /от една страна/ би се явила относима само към едната травма /охлузването в областта на главата/; съществените неимуществени вреди в случая обаче са настъпили вследствие на останалите /няколко/ травми – подробно конкретизирани от вещото лице – медик и от свидетелските показания; липсват доказателства /от друга страна/ да е било дадено медицинско предписание за провеждане на специални /нарочни/ рехабилитационни процедури /другите препоръки на 2 медиците са били спазени точно от пострадалия – съобразно констатацията на вещото лице от медицинската експертиза; в това число и обясненията му от съдебното заседание/; освен това – събраният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ сочи, че процесният оздравителен /лечебен/ период е преминал нормално /и без усложнения/ дори и без проведена рехабилитация.; на последно място /в същата връзка/: рехабилитационните процедури биха имали отношение единствено към възстановителния период /съществените неимуществени вреди в случая обаче се явяват следствие не от този период, а от самите травматични увреждания/ С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен – изменен /присъденото от СОС обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на 40 000 лева/.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /в контекста на правилата по чл. 78 от ГПК/.

Заявеното възражение на ищеца /по чл. 78, ал. 5 от ГПК – относно претендираното адвокатско възнаграждение от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за производството пред САС/ е неоснователно – претендираният адвокатски хонорар не надвишава минимума по Наредба № 1 /в полза на застрахователя обаче не се следва възнаграждение по чл. 9 от Наредбата – по делото е осъществено процесуално представителство пред въззивния съд/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. в частта, с която искът по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. Т. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата над 40 000 лева; в частта, с която застрахователите са осъдени да платят по равно на адвокат М. М. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от общо 3 460 лева; в частта, с която застрахователите са осъдени да платят на СГС държавна такса над 1 600 лева и съдебни разноски над 80 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. Т. ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД за сумата над 40 000 лева.

ОСЪЖДА А. Х. Т. да плати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД още 430 лева – съдебни разноски за производството пред СГС и 670 лева - съдебни разноски за производството пред САС; на ЗК „Лев инс“ АД още 76 лева – съдебни разноски за производството пред СГС и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД да платят по равно на адвокат М. М. 3 800 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС.

В частта по иска за имуществени вреди – решението на СГС е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4