Решение № 416 от 10.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1702/2023
- Вид
- Решение № 416
- Подписан
- 10.04.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 265 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501702 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 11.03.24г. /с участието на секретаря Давидова/ въззивно гражданско дело № 1702/23г. и констатира следното:
С решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. са уважени /частично: за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 29.01.21г./ искове по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на А. Т. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД.
Решението на СОС се обжалва /частично: за сумата над 5 000 лева/ от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД /при условията на чл. 265 от ГПК и от ЗК „Лев инс“ АД/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 06.02.19г. – М. М. и С. А. са съпричинили /при управление на МПС-ва/ ПТП-е.
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента; в качеството си на пътник в МПС-во, управлявано от водача С. А./ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това А. Т. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД /застрахователи по з-ки „ГО“ на посочените двама водачи на МПС-ва/.
Жалбата е частично основателна:
Всички предпоставки /част от съставите на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянията на посочените делинквенти, протИ.правността на 1 деянията, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянията и резултата, вината на двамата водачи на автомобили и наличието на застрахователни правоотношения /по договори за з-ка „ГО“ между застрахователите и М. М., и С. А./ са установени /в рамките на производството пред СОС/ с писмени, гласни и експертни доказателства. Същите обстоятелства са удостоверени при условията и на чл. 300 от ГПК /а не са и спорни към момента; на този етап от процеса/.
Съдържанието на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и на становищата /молбите/ на ЗК „Лев инс“ АД – депозирани пред въззивния съд /всички - преценени в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата - какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлИ. /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца и – дали е налице /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
В тази връзка:
Досежно размера на обезщетението:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в контекста на съдържанието на събраните в процеса доказателства: писмени - медицински документи, експертни и гласни/, с които е обосновал изводите си относно - вида и естеството на претърпените от пострадалия физически и психически увреждания /в това число - краткотрайна загуба на съзнание или състояние – близко до това; в това число - травма в областта на дясното рамо/ както и относно – проведеното лечение, протеклият възстановителен /оздравителен/ процес /период/, настоящото здравословно състояние на пострадалия, медицинската перспектива за лечение на травмите и т.н.. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия в посочените насоки /доколкото тези доводи кореспондират с констатациите - изводите на медицинската експертиза, с показанията на изслушаните в процеса конкретни и подробни свидетелски показания, със съдържанието на приетите по делото медицински документи/.
В този смисъл: събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ доказателства медицински документи; медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ и гласни /всички – очертаващи релевантните за преценката по чл. 52 от ЗЗД обстоятелства, а именно: вида и естеството на причинените на ищеца физически травми; предприетото лечение; протеклият възстановителен – оздравителен период; настоящото здравословно състояние на пострадалия; медицинската перспектива за лечение на уврежданията/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 40 000 лева.
При определяне на този размер обезщетение въззивният съд отчита също възрастта на пострадалия и обстоятелството /което следва да се презумира както в случая, така и в подобни хипотези/, че в момента на инцидента А. Т. е преживял интензивен психически стрес /от друга страна – в същата връзка: физическата болка винаги причинява психическа травма; обратен извод не може да бъде защитен житейски/. Съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалият към момента се е възстановил напълно /съобразно констатациите на вещото лице от медицинската експертиза/.
Досежно наличието на съпричиняване:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения /в контекста на събраните в процеса доказателства: експертни и гласни – преценени в съвкупност/, с които е обосновал изводите си относно липсата на основание за приложение на „санкцията“ по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия в тези насоки. В допълнение: липсата на поставен предпазен колан /от една страна/ би се явила относима само към едната травма /охлузването в областта на главата/; съществените неимуществени вреди в случая обаче са настъпили вследствие на останалите /няколко/ травми – подробно конкретизирани от вещото лице – медик и от свидетелските показания; липсват доказателства /от друга страна/ да е било дадено медицинско предписание за провеждане на специални /нарочни/ рехабилитационни процедури /другите препоръки на 2 медиците са били спазени точно от пострадалия – съобразно констатацията на вещото лице от медицинската експертиза; в това число и обясненията му от съдебното заседание/; освен това – събраният доказателствен материал /преценен в съвкупност/ сочи, че процесният оздравителен /лечебен/ период е преминал нормално /и без усложнения/ дори и без проведена рехабилитация.; на последно място /в същата връзка/: рехабилитационните процедури биха имали отношение единствено към възстановителния период /съществените неимуществени вреди в случая обаче се явяват следствие не от този период, а от самите травматични увреждания/ С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен – изменен /присъденото от СОС обезщетение следва да бъде редуцирано до размера на 40 000 лева/.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /в контекста на правилата по чл. 78 от ГПК/.
Заявеното възражение на ищеца /по чл. 78, ал. 5 от ГПК – относно претендираното адвокатско възнаграждение от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за производството пред САС/ е неоснователно – претендираният адвокатски хонорар не надвишава минимума по Наредба № 1 /в полза на застрахователя обаче не се следва възнаграждение по чл. 9 от Наредбата – по делото е осъществено процесуално представителство пред въззивния съд/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СОС от 13.02.23г. по т.д. № 251/21г. в частта, с която искът по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. Т. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД е уважен за сумата над 40 000 лева; в частта, с която застрахователите са осъдени да платят по равно на адвокат М. М. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от общо 3 460 лева; в частта, с която застрахователите са осъдени да платят на СГС държавна такса над 1 600 лева и съдебни разноски над 80 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД на А. Х. Т. ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД за сумата над 40 000 лева.
ОСЪЖДА А. Х. Т. да плати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД още 430 лева – съдебни разноски за производството пред СГС и 670 лева - съдебни разноски за производството пред САС; на ЗК „Лев инс“ АД още 76 лева – съдебни разноски за производството пред СГС и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД да платят по равно на адвокат М. М. 3 800 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС.
В частта по иска за имуществени вреди – решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4