Определение № 2212 от 31.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212 гр. Бургас, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.414 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. А., ЕГН: ********** от *** чрез адвокат Николай Русинов от БАК със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.2, ет.3, ап.6 против разпореждане № 260040/22.07.2023г., постановено от Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 1188/2011г., с което е върнато възражението му по чл.414 от ГПК против заповед № 934/04.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че с процесното разпореждане съдът го лишава от възможност да се защити срещу заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, която не му е връчена редовно. А. подчертава, че районният съд не е изложил собствени мотиви за връщане на разпореждането, а е възпроизвел мотивите на определение № 1583/14.06.2023г., постановено от Окръжен съд – Бургас в производство по чл.423 от ГПК. Жалбоподателят подчертава, че подаденото възражение действително е второ по ред, тъй като първото неправилно е разгледано по реда на чл.423 от ГПК. Според А., заповедта за изпълнение не е ненадлежно връчена, а никога не е връчвана. Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са два различни документа, които трябва да му бъдат съобщени поотделно. А. действително е получил поканата, но не и заповедта. Поради това, частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени разпореждането на Районен съд – Карнобат, с което е върнато възражението му по чл.414 от ГПК и да върне делото за администриране на последното.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 04.11.2011г. Районен съд – Карнобат издава заповед № 934/04.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която осъжда длъжника В. Г. А. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 36 325,26 евро, дължима по договор за жилищен и ипотечен кредит от 06.10.2008г. На 07.11.2011г. Районен съд – Карнобат издава изпълнителен лист.

На 26.08.2014г. ЧСИ Таня Маджарова връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение № 13453/15.08.2014г.

1

На 29.03.2023г. В. А. подава възражение по чл.414 от ГПК, в което твърди, че заповедта не му е връчена. Възражението е разгледано в производство по чл.423 от ГПК от Окръжен съд – Бургас.

С определение № 1583/14.06.2023г., постановено по възз. ч. гр. д. № 906/2023г., Окръжен съд - Бургас не приема възражението на А. против заповедта за изпълнение. За да постанови това определение, съдът приема, че заповедта за изпълнение е вречена ведно с призовката за доброволно изпълнение, в който смисъл е отбелязването върху нея „приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт“.

На 18.07.2023г. В. А. подава последващо възражение вх.№ 260218/18.07.2023г. по чл.414 от ГПК, в което посочва, че не дължи изпълнение и оспорва вземането по основание и размер.

С разпореждане № 260040/22.07.2023г., Районен съд – Карнобат връща възражението като недопустимо – подадено след изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че подаденото възражение не е първо за длъжника, а предходното такова (с вх.№ 260117/29.03.2023г.) не е прието от съда в производство по чл.423 от ГПК. За целта, съдът се позовава на определение № 1583/14.06.2023г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. ч. гр. д. № 906/2023г., в които се казва, че заповедта за изпълнение е връчена едновременно с поканата за доброволно изпълнение на 26.08.2014г.

Поради това, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и връща възражението.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК в редакцията, обн. в ДВ, бр.86/2017г. длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.

Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а. Според ал.2 от цитираната норма в редакцията й, обн. в ДВ, бр.100/2019г. възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника – частен жалбоподател на 26.08.2014г. Следователно, срокът за подаване на възражение, който към този момент е 14-дневен (според редакцията на чл.414, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ, бр.59/2007г. ), е изтекъл на 09.09.2014г. Оплакването на жалбоподателя, че заповедта за изпълнение не му е връчена, поради което срокът за възражение не е започнал да теме, е обсъдено от съда в производството по чл.423 от ГПК и е прието за неоснователно. Заповедният съд няма правомощие да проверява повторно фактите, на които се основава твърдението за нередовно връчване на заповедта, породи което правилно се е позовал на определението по чл.423 от ГПК и правилно е преценил, че възражението е подадено след срока за това, разписан в чл.414, ал.2 от ГПК. Ето защо, като е върнал повторно подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, районният съд е постановил правилно разпореждане, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.

По изложените съображения, жалбата на В. А. се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на обжалваното ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260040/22.07.2023г., постановено от Районен съд – Карнобат по ч. гр. д. № 1188/2011г., с което е върнато възражението на В. Г. А., ЕГН:

********** от *** против заповед № 934/04.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3