Определение № 261152 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….2021г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното т.дело №310/2018г. по описа на съда и взе предвид извършената размяна, намира следното:

Производството е по реда на глава 32 от ГПК – чл.365, т.1 от ГПК ТЗ.

Образувано е по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Г.И. от САК срещу Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***, за установяване съществуване в полза на банката на солидарно задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14633/2017г. на 26 състав на ВРС, въз основа на Договор кредит за покупка на недвижим имот №HL- 41007/14.07.2008г. ведно с прилежащите към него Приложение №1/21.07.2008г., допълнително споразумение от 10.12.2009г., допълнително споразумение от 28.07.2010г., допълнително споразумение от 09.02.2011г., допълнително споразумение от 29.09.2011г., допълнително споразумение от 16.05.2012г., допълнително споразумение от 15.12.2012г., допълнително споразумение от 30.07.2013г., допълнително споразумение от 31.03.2014г. и допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /с пром.наименование/ и ответниците. Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422 ГПК, за установяване вземане на банката в размер на: 100 412.97 шв.франка, част от дължима главница за периода от 10.06.15г. до 24.09.2017г. както и 478 лева банкови такси за периода от 08.09.17г. до 24.09.17г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането ведно със съдебните разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с двамата ответници при условията на солидарност, договор за кредит с кредитен лимит в шв.франкове, а именно равностойността на 312 932 лева по курс „купува” за шв.франк към лева на банката –кредитодател. С приложение №1 от 21.07.2008г. страните са постигнали съгласие, че датата на усвояване на кредита е 24.07.2008г. с курс на франка към лева 1.1228, поради което предоставеният и усвоен от ответниците кредит е в размер на 264 569 шв.франка. Твърди се, че между страните са подписани няколко допълнителни споразумение, съответно от 10.12.2009г., от 28.07.2010г., от 29.09.2011г., от 16.05.2012г., от 15.12.2012г., от 30.07.2013г., от 31.03.2014г., от 05.11.2014г.

С договор за прехвърляне на вземане от 05.09.2008г. банката е прехвърлила на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД вземанията по договора за кредит спрямо ответниците, а с договор за цесия от 17.12.2014г. цесионерът БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД прехвърля обратно на банката цедираните му преди това вземания, вкл. по процесния договор за кредит. Твърди се, че с нот.покани, връчени на ответниците по реда на чл.47 ГПК, съответно със залепване на уведомление на 31.08.2017г. и на 22.08.2017г., длъжниците по договора са уведомени, че вземанията са прехвърлени от БРС АД обратно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД въз основа на договора за цесия от 17.12.2014г. С други нот.покани банката твърди, че е уведомила длъжниците за обявената изцяло предсрочна изискуемост на дълга по кредита.

Съобщенията за изискуемостта са връчени също по реда на чл.47 ГПК със залепване на уведомления на същите дати 31.08.2017г. и на 22.08.2017г. Твърди се, че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, не са постъпили никакви плащания от длъжниците. Именно поради това банката твърди, че е образувала производство по издаване на изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК по ГД №14633/2017г., по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на последните е образувано изп.дело №920/2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№920 в регистъра на КЧСИ. Твърди се, че длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед по реда на чл.414 ГПК, което обуславя предявяване на иска по чл.422 ГПК за установяване вземането по заповедта със сила на пресъдено нещо. Подаденото от длъжниците възражение е бланково, поради което банката не е изложила възражения в исковата молба по повод същото.

С отговор на искова молба в срока по чл.367 ГПК, ответниците чрез пълномощника им адв.М.К. от ВАК, излагат, че на първо място исковете са недопустими с оглед специалното качество на банката и извършената междувременно цесия на вземането, произтичащо от договора за кредит. Прави се довод, че независимо от обстоятелството, че заявител е банка, същата не основава вземането си на договор за кредит съгласно чл.417, т.2 ГПК, а на цесионен договор. Не се установява, а и не се твърди, цедентът БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД да е банкова институция. Поради това, дружеството цедент също не може да се ползва от създадената законова привилегия. След като от нея не може да се ползва цедентът, то не може да се ползва и цесионерът. Поради това се прави искане за прекратяване на производството по делото.

В евентуалност, с исковата молба се оспорва основателността на иска. Твърди се, че подписаните допълнителни споразумения са нищожни. Твърди се, че договорът за цесия от 2008г. не е съобщен на длъжниците. Приложените уведомления са единствено за последваща цесия. Най-ранният момент на уведомяване на длъжниците за извършената цесия според ответниците е 03.07.2017г., а щом това е така, предходно подписаните споразумения са нищожни като противоречащи на закона, тъй като са подписани от страна, която не се явява кредитор по договора. В този смисъл се поддържа възражение за нищожност на тези допълнителни споразумение съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Клаузите, които дават право на първоначалния кредитор да увеличава и изменя лихвения процент, както и да преизчислява размера на погасителните вноски през курса на шв.франк също се твърдят като неравноправни и нищожни по смисъла на ЗЗП. Поради това и последващите допълнителни споразумения са нищожни съгласно чл.366 ЗЗД.

/т.дело №2155/2016г. на ВКС, Първо т.о./ Твърди се висящо производство по разкриване нищожността на клаузи от договора за кредит по ГД№9390/2017г. на ВРС, вкл. по отношение валутата на кредита, т.е. че предметът на сделката следва да се съобразява като валутно кредитиране за лева.

Отделно от това, ответниците сочат нередовност на заявлението по чл.417 ГПК като твърдят, че не е налице конкретизация на вноските, датите и отделните размери; че не е ясно дали е налице автоматична предсрочна изискуемост или обявена на длъжника, кое е неизпълнението по договора, което обуславя изискуемостта, за кой период и за какъв размер е налице неизпълнение. Поради това се твърди, че не може да се направи математическо изчисление на дължимата сума, респ. на заявената като размер сума. Твърди се, че поради липса на уточняване размера на лихвения процент, исковата молба е нередовна, поради което се прави искане за оставяне на същата без движение. Евентуално, при несъгласие с тези възражения, ответниците молят съда да отхвърли иска тъй като както в исковата молба, така и в заявлението е посочена глобална сума без посочване поотделно на просрочените неплатени погасителни вноски и лихви. Не е посочен остатък от дълга към датата на просрочието. Поради това, ответниците претендират прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на претенцията като неоснователна. Като особено искане пълномощникът прави изявление съдът да извърши служебно контрол на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗЗП и Директива №93/13 като извърши преценка за неравноправност.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си като развива доводи във връзка с възраженията за недопустимост на иска с оглед субекта на заявлението и иска като цесионер, макар и банкова институция. Счита възражението за неоснователно. Оспорва и възраженията за нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит като извършени след цесията. Твърди се, че още с договора длъжниците са се съгласили, че банката може да прехвърли вземането си по договора за кредит на БРС като плащанията ще продължат да бъдат превеждани по сметка на банката, а последната ще ги превежда на цесионера. Твърди се, че всички допълнителни споразумения са подписани по искане на длъжниците за преструктуриране и при знание както на цедента, така и на цесионера за извършената цесия, т.е. при знание на длъжниците кому следва да престират. Прави се искане съдът изрично да даде възможност на длъжниците да уточнят дали твърдят нищожност на анексите, тъй като същите не ги увреждат, а дори напротив – ползват длъжниците. Поддържа се, че всички анекси са подписани по искане на длъжниците. Размерът на отпуснатия кредит е съобразно посоченото в самия договор и приложение №1 към него, а именно 264 569 шв.франка. Ищецът твърди, че по отношение валутата на договаряне е налице свобода на договаряне на страните, поради което възраженията за неравноправност са неоснователни. Твърди че исковата молба е достатъчно индивидуализирана. Поддържа се дата на забава 10.06.2015г. за главница и 10.11.2015г. – за лихвата. Твърди се, че към подаване на заявлението са били налице 28 бр. непогасени вноски за главница, считано от 10.06.2015г. и 35 бр. непогасени вноски за лихва, считано от 10.11.2014г. В ДИМ ищецът посочва по периоди договорения лихвен процент с оглед възражението на ответниците. Твърди, че независимо от служебното правомощие на съда да следи за неравноправност на клаузите от договорите за кредит, ответниците следва да наведат твърдения за конкретните клаузи, които считат за такива.

В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от 11.07.2018г., чрез адв.М.К., с който се поддържат изцяло възраженията и доводите от отговора на исковата молба. Във връзка със знанието на длъжниците за извършената цесия, ответниците твърдят, че депозиране на искането за предоговаряне именно пред банките, е достатъчна индиция, че длъжниците не са били уведомени за цесията. По отношение на подписаните допълнителни споразумения към договора за кредит, ответниците твърдят, че освен основани на нищожен договор, същите не са индивидуално договорени, поради което не следва да породят действие между страните. Поддържат се възраженията за нищожност на извършеното предоговаряне и промяна на лихвения процент с довод, че небанковата фин.институция не може да изменя лихвата по договор за кредит. Твърди се, че ответниците са получили/усвоили/ кредит в български лева и посочване в договора на друга валута е недействително. Предоставената от банката информация при сключване на договора за фиктивно вписване на кредита в друга валута, не е била пълна и ясна за ответниците, поради което и същите са били въведени в заблуждение. Именно поради това, в условие на евентуалност, ответниците въвеждат възражение за унищожаемост на договора за кредит съгласно чл.29 вр.чл.32, ал.3 от ЗЗД, поради въвеждане на потребителите в заблуждение относно размера и вида на валутата, в която се дължи връщане на кредита. Подведени са били, че сключват стандартен договор за кредит, чието връщане дължат в лева ведно с възнаградителна лихва за услугата, не са били уведомени по надлежния ред за високия финансов риск, който поемат. С допълнителния отговор ответниците изрично молят да бъдат признати за нищожни, като противоречащи на закона клаузи от Договора за кредит, а именно: чл. 1, чл.2, чл. 21 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, като съдът постанови и замести отречените и неприложими поради неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на страните при съхраняване на действието на договора като цяло - в конкретният случай по договор с предмет, усвоен в лева; съдът да признае за нищожни като противоречащи на закона клаузите от Договора за кредит - а именно чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП както и съдът да обяви недействителността поради противоречието им със закона и на основание чл. 366 ЗЗД нищожността на: