Решение № 2546 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100501334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца А. П. М. срещу решение №20905 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. №68285/2022 г. на СРС, 72 състав, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от него против „Биософ България“ ООД искове с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за сумата 106.50 лева - обезщетение за недопускане до работа за периода 06.10.2022 г. - 21.10.2022 г., с правно основание чл. 224 КТ за сумата 73,88 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 3,45 лева - мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м. септември 2022 г. в размер на 177,50 лева за периода от 06.10.2022 г. до 14.12.2022 г.; с правно основание чл. 262 КТ за сумата 7454,88 лева възнаграждение за извънреден труд през месеците август и септември 2022 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 144,96 лева мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд в размер на 7454,88 лева за периода от 06.10.2022 г. до 14.12.2022 г.

Съдът е сезиран и с частна жалба вх. № 112987/0504.2024 г. на ищеца А. П. М. срещу определение №12441 от 21.03.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д.

№68285/2022 г. на СРС, 72 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради липсата на анализ на представените от ищеца писмени доказателства. Счита, че изводите на съда затова, че не е налице недопускане до работа за периода 06.10.2022 г. до 21.06.2022 г. са неправилни. Поддържа, че с оглед доказаото незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи и обезщетението по чл. 224 КТ. Излага, че при липса на установено работно време в трудовия договор и сключен основен трудов договор с друг работодател при работна седмица от понеделник до петък, се налага извода, че при ответника труд е полаган единствено събота и неделя. Поддържа, че всеки изработен час над договорените два часа е извънреден труд и 1 следва да му се заплати като такъв. Излага, че съдът неправилно не е приложил последицата на чл. 161 ГПК предвид непредставянето от страна на ответника на съставените от работодателя пътни листове, каквото е изискването на т. 3 от длъжностната характеристиката на ищеца. Поддържа, че допуснатите от районния съд процесуални нарушения са довели до погрешни фактически изводи. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо него предявените искове бъдат уважени в цялост. Претендира присъждането на разноски за двете производства.

В подадената частна жалба срещу определението на съда постановено по реда на чл.

248 ГПК се поддържа, че неправилно съдът е приел претендираният от ответника адвокатски хонорар да е заплатен предвид липсата на доказателства за това. Моли определението да се отмени и в частта, в която присъдените на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете са отменени, тъй като не са налице основания за приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не е предприел действия за освобождаване от собствената си забава.

Въззиваемата страна „Биософ България“ ООД не е депозирала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Депозиран е отговор на частната жалба, с който същата се оспорва. Заявява, че доказателства за заплатен адвоктски хонорар са представени своевременно по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебенакт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

С решение №20905 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. №68285/2022 г. на СРС, 72 състав, съдът е осъдил „Биософ България“ ООД да заплати на А. П. М., на основание чл.

128, т. 2 КТ сумата 177,50 лева - възнаграждение за м. септември 2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до окончателното й изплащане; Отхвърлил е предявените от А. П. М. против „Биософ България“ ООД, ЕИК 202978636, искове с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за сумата 106.50 лева - обезщетение за недопускане до работа за периода 06.10.2022 г. 21.10.2022 г., с правно основание чл. 224 КТ за сумата 73,88 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 3,45 лева мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м. септември 2022 г. в размер на 177,50 лева за периода от 06.10.2022 г. до 14.12.2022 г.; с правно основание чл. 262 КТ за сумата 7454,88 лева възнаграждение за извънреден труд през месеците август и септември 2022 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 144,96 лева мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд в размер на 7454,88 лева за периода от 06.10.2022 г. до 14.12.2022 г.; Прекратил е производството по делото относно исковете, предявени от А. П. М. против „Биософ България“ ООД с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3, за отмяна на уволнение като незаконосъобразно и заплащане на сумата от 1065,00 лева - обезщетение за оставане без работа за периода 21.10.2022 г. - 21.04.2023 г.; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 400,00 лева 2 разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2290,00 лева - разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на съда сумата 50,00 лева - държавна такса върху уважения иск с правно основание чл. 128 КТ.

С определение № 12441 от 21.03.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл.

248 ГПК, по молба на ответника решение № 20905 от 18.12.2023 г. е изменено в частта за разноските, като е отменено в частите, с които „Биософ България“ ООД е осъдено да заплати на А. П. М. сумата 400,00 лева - разноски по делото, и по сметка на съда сумата 50,00 лева държавна такса, като молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Решение № 20905 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 68285/2022 г. Софийски районен съд, 72 състав в прекратителната му част, имаща характер на определение, е отменено с определение №4535 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3460/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО и делото е върнато на СРС за разглеждане на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. С решение №22123 от 05.12.2024 г. СРС, 72 състав признал за незаконно и отменил по предявения от А.

П. М. против „Биософ България“ ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на ищеца, считано от 03.11.2022 г., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради неявяване на работа, осъдил е ответника да заплати на ищеца на основание чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 988,93 лева - обезщетение за оставане без работа за периода от 03.11.2022 г. до 21.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 15.11.2022 г., до изплащането на сумата, като отхвърлил този иск за разликата над 988,93 лева до предявения размер от 1065,00 лева и за периода от 21.10.2022 г. до 02.11.2022 г. вкл. Това решение е влязло в сила на 21.01.2025 г. и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение №20905 от 18.12.2023 г., в обжалваните части е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

От фактическа страна между страните не е спорно, че са се намирали в трудово-правна връзка на основание договор №162 от 21.06.2022 г., съгласно който ищецът се е назначен на длъжност „Шофьор, лекотоварен автомобил“ с място на работа гр. София и начална дата на встъпване 22.06.2022 г. при основно месечно възнаграждение в размер на 177,50 лева – 2 работни часа, платимо два пъти месечно. Страните не спорят и че така сключеният договор е за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното му трудово правоотношение, за което по делото е приет трудов договор №256 от 09.12.2021 г. сключен между ищеца и „Стантек“ ЕООД ЕИК 121604510 за длъжността „куриер“ при 8 (осем) часа работно време. Съобразявайки удостоверителната сила на трудовата книжка на А. П. М. представена в оригинал в съдебно заседание трудово правоотношение със „Стантек“ ЕООД ЕИК 121604510 е продължило през периода 21.12.2021 г. до 15.11.2022 г. Констатирано е, че в трудовата книжка не е отбелязано трудовото правоотношение по представения договор №162 от 21.06.2022 г. Съгласно справка от ТД на НАП за трудовите договори на А. П. М. сключеният на 21.06.2022 г. трудов договор с ответника е прекратен на 21.10.2022 г. С влязло в сила решение №22123 от 05.12.2024 г. на СРС, 72 състав съдът е признал за незаконно и отменил като незаконосъобразно уволнението на ищеца, считано от 03.11.2022 г., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради неявяване на работа.

Съгласно представената длъжността характеристика за длъжността „шофьор лекотоварен автомобил, връчена на ищеца срещу подпис на 22.06.2022 г. служителят следва да осъществява превоз на стоки и товари до и в рамките на населеното място където се осъществява дейността на предприятието след получаване на заверен пътен лист.

Задължение на служителя е да описва в пътния лист данните за извършените курсове.

3

Като доказателство по делото е приет болничен лист от 30.09.2022 г., съгласно който ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 30.09.2022 г. до 02.10.2022 г.

С покана от 29.09.2022 г., получена от ищеца срещу подпис на 05.10.2022 г. служителят е поканен да се яви на работа на 03.10.2022 г., за да спази уговореното в трудовия договор двумесечно предизвестие за прекратяването му. Към поканата е приложен и работния график за м. октомври 2022 г. С покана от 10.10.2022 г., получена от ищеца на 13.10.2022 г. същият е поканен от работодателя да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. Приета е и покана за връчване на заповед за прекратяване на трудовите взаимоотношения от 25.10.2022 г., получена от служителя на 26.10.2022 г.

Приобщени са писмени обяснения по чл. 193 КТ и 2 броя протоколи – декларации от 06.10.2022 и 03.11.2022 г., подписани от двама свидетели.

Разпитани пред съда свидетелите С.С.К. и Я.Е.Е. заявяват, че С. живее с ищеца и знае, че той работи по втори трудов договор при ответника всяка събота и неделя от 08:00 – 12:00 часа, а в другата фирма А. е работел през седмицата от 09:00 часа до 18:00 часа. Когато работодателят е извикал А. в делничен ден, понеже било необичайно, двамата свидетели го придружили до обекта на ответника на ул. „Твърдишки проход“, който приличал на хлебарница. На място А. разговарял със служителката, която била на работа, но не успял да вземе ключовете за служебния автомобил, поради което поизчакали около 20 минути и си тръгнали. На 03.11.2022 г. отново заедно с ищеца свидетелите търсели седалището на ответната фирма на бул. „Симеоновско шосе“ №110, но такъв офис не бил открит. Звънели на всички входове, но никого не открили. Казали им, че на адрес няма такава фирма и си тръгнали. Търсили централното управление на фирмата в една сладкарница на този адрес, но им казали, че няма такава фирма.