Решение № 179 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503471 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение № 76/03.10.2024г. по гр.д. №7/2024г. Врачанският окръжен съд е осъдил "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Витоша" № 89Б, да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД на И. Ц. Д., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН ********** двамата с адрес: ***, сумите от по 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им И. И. И., починал в резултат на пътнотранспортно произшествие от 03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 22.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери от по 200 000лв., както и е отхвърлил искът за имуществени вреди в размер на 10 000лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на средната пазарна цена на лек автомобил марка „Опел”, модел „Виваро”, с рег.№ ***, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволни от решението са останали ищците Д.и, които са сезирали въззивната инстанция с ВЖ, изготвена от пълномощника им адв. Г. срещу Решение №76/03.10.2024г. по гр.д. 7/2024г. на Окръжен съд Враца, като обжалват частите от същото, с които са отхвърлени исковете им за неимуществени вреди. Съдържа оплаквания за неправилност на акта и 1 необоснованост на фактическите и правни изводи в него. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК, в който са изложени доводи за несъстоятелност на възраженията на жалбоподателите и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пълномощникът й претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Във въззивното производство не са приобщени нови доказателства.

След оценка и обсъждане на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал и анализ на възприетите фактически констатации от него, Софийският апелативен съд прие, че правилно е установена фактическата обстановка, която е следната :

Не е спорно, че на 03.04.2023 г. около 21:27 часа е настъпило ПТП на път ІІ-13 между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ***, управляван от водача Г. В. М., и товарен автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ***, управляван от И. И. И.. Изложеното се установява и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/06.04.2023 г., в който е отразено, че от служител на РУКнежа е посетено ПТП, настъпило на 03.04.2023 г. около 21:27 часа на път ІІ13, км 65 между: участник № 1 – ППС марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. № ***, собственост на М. Г. И., управляван от Г. В. М.; участник № 2 – ППС марка "Опел", модел "Виваро", с рег.№ ***, собственост на "ЛесДоверие" ЕООД, управляван от И. И. И.; участник № 3 – С. Н. И.. В протокола са описани видимите щети по ППС. Посочено е, че при ПТП са пострадали следните лица: Г. В. М. – починал, И. И. И. – починал и С. Н. И. – фрактура на дясно бедро, охлузвания и натъртвания. Като причина за ПТП е посочено, че участник № 1 при движение на прав пътен участък е навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в участник № 2, който се е движил направо. Изготвена и приложена е и план-схема на ПТП.

Механизмът за настъпване на последното е изяснен от КСАТМЕ, неоспорена от страните, според която участъкът от пътя, където е станало ПТП, е прав и хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, с видимост към мястото на удара от посока движение на двата автомобила не по-малка от 150 м. Товарният автомобил "Опел Виваро", с рег.№ *** се е движил в посока гр.Кнежа-гр.Бяла Слатина в полагащата му се лента за движение със скорост от около 108,8 км/ч, преди и към момента на удара, а лекият автомобил "Фолксваген Голф", рег.№ *** се е движил в посока гр.Бяла Слатина-гр.Кнежа в полагащата му се лента за движение със скорост от около 95,37 км/ч преди и към момента на удара. В един момент от своето движение, когато се е намирал на около 39 м. от мястото на удара, лекият автомобил се е отклонил в посока лентата за насрещно движение, навлязъл е в нея и при достигане до мястото на удара се е ударил с лявата половина на предната си челна част в челната част на товарния автомобил. Вследствие на този удар и получения ударен импулс, лекият автомобил се е завъртял в посока обратна на първоначалното му движение и с въртеливо спрямо вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и постъпателно движение е изминал разстояние от 2 около 12,8 м., след което се е установил в покой на посоченото място в съставения протокол за оглед. Товарният автомобил е продължил движението си в посока на първоначалното си движение постъпателно и въртеливо в посока обратна на часовниковата стрелка и след изминаване на разстояние от около 11,3 м. се е установил в покой на посоченото място в съставения протокол за оглед. В заключението е отразено, че разрешената скорост за движение в пътния участък, където е настъпило ПТП, е 90 км/ч. Посочено е, че опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение с реална скорост от около 108,8 км/ч е била около 131,6 м., а при движение със скорост от 90 км/ч. би била 96,7 м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с реална скорост от около 95,37 км/ч е била около 106 м., а при движение с разрешената скорост от 90 км/ч би била 96,7 м. В момента на възникване на опасността от челен удар между двата автомобила, т.е. моментът, в който лекият автомобил е променил траекторията си на движение в посока на ляво и е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, товарният автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние от около 44,5 м., а лекият автомобил – на около 39 м. Според вещото лице – автоексперт, водачът на товарния автомобил "Опел Виваро" при движение с реална скорост от 108,8 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, като такава възможност не би имал и при движение с максимално разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч.

Посочено е, че водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" е имал техническа възможност да предотврати удара, като запази траекторията си на движение в полагащата му се лента. От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е навлизането на лекия автомобил "Фолксваген Голф" в лентата за насрещно движение.

Не е спорно в делото, а е установено и с писмени доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 567/02.11.1977 г. на община Бяла Слатина и Съобщение за смърт № 278/05.04.2023 г., че при ПТП е починал И. И. И., който е син на ищците И. Ц.

Д. и И. И. Д..

Според неоспорените изводите на вещото лице лекар, участвал в изготвянето на КСАТМЕ, И. И. е получил тежка гръдна травма, изразяваща се в двустранно счупване на ребра с оформяне на "гръден капак" с дислокация на фрагменти и засягане на пристенна плевра; излив на кръв в двете гръдни половини; разкъсване на стена на белодробна вена с излив на кръв в околосърцевата торбичка и наличие на кръв в двете половини на гръдната кухина, както и коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина. Според заключенията на експертизата, по механизъм уврежданията отговарят да са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от сътресението на тялото със значителна кинетична енергия, като е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт от развилата се остра масивна кръвозагуба и травматичен кръвозагубен шок. От заключението на КСАТМЕ се установява, че товарният автомобил е бил оборудван с фабрични заводски триточкови инерционни обезопасителни 3 колани, но водачът му И. И. И. е бил без поставен предпазен колан. Вещите лица са посочили числената стойност на инерционната сила, която е действала на водача на автомобила, породена от ударен импулс, равен на сумарната скорост на двата автомобила в момента на удара, и равняваща се на 204,17 км/ч или 56,76 м/сек, като върху водача с тегло от около 80 кг е действала инерционна сила с големина 4540 кг.м/сек. Посочват, че направлението на тази сила е било отзад напред спрямо тялото на водача. Предвид механизма на получените увреждания и обстоятелството, че починалият водач е бил без поставен предпазен колан, експертите приемат, че е налице т.нар. "воланна травма", т.е. уврежданията са получени при съприкосновението на тялото с волана. Посочват, че при поставен обезопасителен колан и имайки предвид установената контактна скорост биха настъпили подобни по морфология травматични увреждания на гръдния кош и коремната кухина, но не може с категоричност да се каже дали същите биха довели до летален изход. Според вещите лица, безспорно установената по - висока от допустимата скорост е допринесла за получаването на по-тежки увреждания и настъпилият смъртен изход.

При изслушването им в откритото с.з. експертите поясняват, че предвид механизма на ПТП, действалите инерционни сили и много голямата контактна скорост, също би се достигнало до увреда – т.нар. "коланна травма", при което би имало увреждания на костите на гръдната клетка, евентуално коремна травма със засягане на коремни органи и съдове от малък и среден калибър от коремната кухина, но би се избегнало сътресението на тялото, което се получава при контакт с волана или с интериорните части на автомобила.

Според вещото лице, предвид високата контактна скорост, не може да се каже с категоричност дали това би довело до летален изход или до избягване на такъв. Експертът посочва, че в практиката си е срещал случаи, в които и при поставен обезопасителен колан са настъпвали разкъсвания на вътрешни органи и счупвания на ребра и гръдна кост, които са били фатални и са водели до летален изход, но в конкретния случай няма как да се каже какво би се случило, ако водачът на товарния автомобил е бил с поставен предпазен колан.

От показанията на свидетелите – съпругата и дъщерята на загиналия син на ищците, които свидетели са най – близките им хора, се установява, че семейството на починалия при ПТП И. И. е живяло в една къща и едно общо домакинство с неговите родители – ищците И. и И. Д.и. Свидетелките установяват, че И. И. е бил първото дете на ищците и помежду им е съществувала много силна връзка. През 1999 г., когато се е родила св.И. И., нейните родители са били студенти в гр.Шумен, поради което грижите за нея са били поети от ищците, а след завършването на образованието и завръщането им в гр.Бяла Слатина, младото семейство от своя страна е започнало да помага на родителите. Св.И. И. заявява, че в последните години баба й и дядо й са разчитали за всичко на нейния баща – за лекари, за помощ в градината, за домакинската работа вкъщи. Свидетелстват, че ищците са понесли много тежко смъртта на своя син. Майка му И. Д. е била в шок и напълно неадекватна, изгубила е желание за живот, започнала е да приема 4 успокоителни лекарства, които употребява и до момента, престанала е да излиза от вкъщи и прави това единствено, когато е налице неотложен ангажимент или за да отиде до гробища.

Сочат, че ищецът И. Д., който е претърпял инсулт няколко дни преди ПТП, е изпаднал в шок, престанал е да говори и само е стоял в стаята, гледал в една точка и се е клател. Свидетелките посочват, че се опитват да подкрепят ищците физически и психически и да им казват, че имат нужда от тях, но те не желаят да комуникират и са се затворили в дома си. Свидетелката И. И. установява, че преди ПТП баба й и дядо й са били весели хора, събирали са се всички заедно и са се смеели и забавлявали, а сега вече не се събират на празници и рождени дни, а ако седнат заедно на маса никой не казва нищо.