Решение № 4332 от 24.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100500048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18267 от 10.10.2024 г. по гр.д. № 20435/2024 г. на Софийски районен съд е отменена на основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл. 188, ал. 1 от КТ, заповед № РД-3611/02.04.2024 г. на изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И. Пирогов“ ЕАД, с която на основание чл. 195, ал.1, чл. 126, ал.1, т. 10 и т. 13, чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ на Д. Ю. Н. – лекар към клиника по урология, отделение по анестезилогия и интензивно лечение, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 06.02.2024 г. е публикувал в социалните мрежи видеоклип, заснет на работното място /същият е с работно облекло/, с пациентка, на която задава футболен въпрос, като незаконосъобразна. Ответникът УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 1000 лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца, както и по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата държавна такса за производството в размер на 80 лв.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в разрез с установената съдебна практика. Излагат се пространни възражения срещу извода на първоинстанционния съд, че публикуването на видеоклипа не представлява 1 нарушение на трудовата дисциплина. Изтъква се, че констатациите на съда по отношение на липсата на лични данни в конкретния видеоклип противоречат на задължителната практика на ЕС – решение на съда на ЕС от 19 октомври 2016 г. по дело С-582/14, и на съображение 26 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, както и на Закона за защита на личните данни. Излага се довод, че работодателят, чрез съвкупност от методи и разполагайки с повече информация

/включително чувствителна медицинска документация, видеонаблюдение и пр./ би могъл да идентифицира лицето от клипа. Такава идентификация обаче не се налагала, защото самото заснемане на клипа в лечебното заведение на трето лице и разпространяването му в социалните мрежи вече представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа се, че действията на ищеца са изцяло в нарушение на чл. 32, ал. 2 от КРБ и на чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, доколкото не е необходимо нито за здравните грижи, нито за дейностите в областта на здравеопазването, а очевидно единствено се използва уязвимото положение на едно физическо лице за забавление в социалните мрежи. Сочи се, че популяризирането на дейностите в грижа за пациентите не може да става за сметка на техните права и общественото доверие в здравните дейности, основаващо се на достойното и уважително отношение към всички хора и зачитането на техните права и достойнство. Според въззивника поощряването на подобна практика /да се заснемат пациенти и да се разпространяват клипове в социалните мрежи/ може да доведе до безпрецедентни случаи на хаос и накърняване правата на хората, потърсили помощ в найголямата болница за спешна помощ в страната.

Въззиваемият Д. Н. оспорва въззивната жалба. Изтъква, че нито едно от посочените в заповедта обстоятелства не е доказано от работодателя, чиято е била тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства, въз основа на които е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца. Поддържа, че ако е имало лични данни, които да са били разкрити, ответникът е могъл да посочи кои са те кое е лицето, което се сочи да е било пациент, какъв е полът му, на колко години е, кога е бил болничния му престой и пр. Според въззиваемия липсата на възможност за индивидуализация на едно лице само води до извод, че данните, които се твърди, че го индивидуализират, не го индивидуализират, като в тази връзка твърденията на въззивника за осветляване на лични данни било несъстоятелно. Изтъква се също, че самият факт, че ответникът не си е поставил за цел да индивидуализира лицето, за което се твърди да е било пациент, е порок на заповедта, който само на това основание я прави незаконосъобразна.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. Ю. Н. срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов“ ЕАД иск за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”, наложено му със заповед № РД-36-11/02.04.2024 г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

2

Ищецът твърди в исковата молба, че работи по трудов договор на длъжността „Лекар, специализант“ в отделение по анестезиология и интензивно лечение към Клиниката по урология при ответника. Твърди, че извън работните си задължения той е активно състезател по вдигане на тежести и поддържа профили в социалните мрежи ТикТок, Инстаграм, и YouTube, където пропагандира здравословен начин на живот, като в тези профили предимно качвал видеоклипове на самия себе си и презентации по медицински и фитнес теми. Част от качените материали били критични към хора, промотиращи вредни практики, вещества и дейности и в тази връзка ищецът нерядко получавал злонамерени коментари и закани.

Ищецът твърди, че по повод получен на електронната поща на болницата на 06.02.2024 г. анонимен сигнал, съдържащ твърдение, че ищецът е публикувал видеоклип, в който той е с работно облекло и задава въпрос на футболна тематика на пациентка, той бил поканен от изпълнителния директор да даде писмени обяснения с конкретно зададени въпроси, на които ищецът отговорил. Изтъква, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ била мотивирана с превратното твърдение, че ищецът бил признал, че е публикувал видео на пациентка, което било невярно. Излага твърдение, че не е публикувал клип, в кадъра на който да има лице, различно от него самия, както и че в посочения клип няма под каквато и да е форма – визуално или аудио, лице от женски пол.

Ищецът поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради: нарушение на процедурата по чл. 195 от КТ – не било посочено кога и къде е било извършено твърдяното нарушение; неуточнено било посоченото нарушение на чл. 126, т. 13 от КТ; не било посочено конкретно коя от трите хипотези на чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ е осъществена; не било посочено коя точно информация е било разкрита или разпространена и кой точно пациент или член на персонала е засегнат; не било посочено с поведението на ищеца да е разкрил конкретни обстоятелства, свързани със служебните му задължения, лечебния процес и болничната документация на конкретен пациент. Поради липсата на описание на нарушението заповедта била незаконосъобразна на това самостоятелно основание.

Ищецът твърди, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина не са реализирани или са несъставомерни .

Излага възражение за неправилност на преценката на работодателя по чл. 189, ал. 1 от КТ. Неправилно работодателят бил взел предвид, че за твърдяното нарушение е било възможно да бъдат наложени евентуални санкции на лечебното заведение при проверка от компетентните органи и в частност от Комисията за защита на личните данни. Изтъква се в тази връзка, че предвид липсата на лични данни, които да бъдат разкрити с поведението на ищеца, няма как да бъде санкциониран работодателя за такова твърдяно нарушение, тъй като гласът сам по себе си не представлява лични данни съобразно действащото законодателство в областта на защита на личните данни. Сочи се също, че работодателят признава, че наказва ищеца за упражнената от него свобода за изразяване на мнение, закрепена в чл. 30 , ал. 1 от КРБ, като в тази връзка излага довод, че ако се приеме, че може да бъде наказан, това би било узаконяване на опита за цензура, наложена от работодателя и то поради анонимен сигнал.

3

На последно място ищецът излага и довод, че оспорената заповед представлява една спорна практика, при която при анонимни сигнали и без много доказателства работодателите наказват служителите си без да са убедени, че нарушение съществува изобщо, и с единствената цел да се покаже, че са предприети някакви действия и да не се стига до ескалиране на случая в медиите, така както се твърди да е посочено в анонимния сигнал, въз основа на който ищецът е наказан.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага съображения за формална и материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Извършеното нарушение било установено по безспорен начин от работодателя чрез прегледа на приложения сигнал с вх. № АО-21-7/07.02.2024 г. аудио/видеозапис и чрез дадените от ищеца отговори на поставените му ясни, точни и недвусмислени въпроси.

Изтъква, че за работодателя е без значение кой подава сигнала. Оспорва твърдението на ищеца, че гласът сам по себе си не представлява лични данни, като изтъква, че аудио и видео записите съставляват лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. Излага и довод, че свободата на изразяване на мнение не е безгранична и е недопустимо изразяването на мнение да е свързано с накърняване права или законни интереси на други.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.

Искът е допустим – предявен е в срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ.

Правото на работодателя да наложи на работника дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина се упражнява в уредено от КТ елементарно производство, чийто основни правила касаят задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание /чл. 193 от КТ/ и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити, представляващи минималните изисквания към нейното съдържание /чл. 195, ал. 1 от КТ/.

Неспазването от работодателя на което и да е от тези основни правила на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразно упражняване на правото на дисциплинарно наказване, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарно наказание. Това обуславя незаконосъобразност на заповедта и отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

С оспорената заповед ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина, както следва: по чл. 187, ал.1, т. 10 от КТ – неизпълнение на задълженията, предвидени в чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ – да спазва Вътрешните правила за защита на личните данни в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и 4 да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудов договор и от характера на работата, във връзка с раздел ІХ, т. 4 и т. 5 и раздел VІІ от длъжностната характеристика и чл. 11, ал. 2 и чл. 26, ал.

1 и ал. 2 от Етичния кодекс на служителите в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, вр чл. 13 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България; по чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че д-р Д. Ю. Н. – лекар, специализант в отделение по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на дата 06.02.2024 г. /датата, от която е сигнала вх. № АО-217/07.02.2024 г. за видяно в социалните мрежи видео/ е публикувал в социалните мрежи видеоклип, заснет на работното му място, с пациентка, на която задава футболен въпрос.