Определение № 777 от 10.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 10.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000880 по описа за 2025 година

Производството е по чл.407 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с „ПИ ДЖЕЙ ЕНЕРЖИ“ ООД, ЕИК 202453841, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, ул.

„Свети Киприян”, бл. 243, вх. А, ет. 6, ап. 23, представлявано от М. К. П. с ЕГН ********** и Н. И. В. с ЕГН ********** против Разпореждане с per. № 7982/14.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 20251100901965/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав,с което е отхвърлена молбата на „Пи Джей Енержи“ ООД за издаване на изпълнителен лист срещу „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД, Б. Б. И. и И. Б. С. за сумите, присъдени с решение от 08.06.2025г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на арбиттражното решение.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Пи Джей Енержи“ ООД за издаване на изпълнителен лист срещу „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД, Б. Б.

И. и И. Б. С. като солидарни длъжници на сумите, присъдени с решение от 08.06.2025г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел,че съгласно чл. 38, ал. 4 от Закона за арбитража арбитражното решение е окончателно, но допускането му до принудително изпълнение разпоредбата на чл.

51, ал. 1, изр. 2 от Закона за арбитража обуславя от представяне на доказателства за връчването му на длъжника.Съдът е приел,че в действащата редакция на чл. 32 от Закона за 1 арбитража (приета с §11 ЗИДЗМТА, обн. ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.) са регламентирани подробни правила за връчване на исковите молби, съобщенията и решенията по арбитражни производства, които императивно регламентират реда и лицата с удостоверителни правомощия относно обстоятелствата по връчването, включително обстоятелствата, при които законът фингира получаване на книжата от адресата. Съдът е приел,че цитираните правила са процесуалноправни, поради което не се прилагат по отношение на арбитражни производства, както и по отношение на съдебни производства по молби за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражни решения, които са приключили към датата на влизането й в сила, но при липса на преходна разпоредба в ЗИДЗМТА, обн. ДВ, бр. 63 от 2025г., която да регламентира нещо различно, на общо основание се прилагат по отношение на висящите или образувани след датата 01.08.2025г. арбитражни производства, както и по отношение на висящите или образувани след посочената дата съдебни производства по молби за издаване на изпълнителен лист по реда чл. 51, ал. 1 от Закона за арбитража, каквото се явява и настоящото производство. Съдът е приел,че представените с молбата на „Пи Джей Енержи“ ООД доказателства не установяват връчване на процесното арбитражно решение на длъжниците, а установяват тъкмо обратния факт, че изпратените до длъжниците съобщения са върнати като непотърсени от адресатите или същите са с променени адреси. След влизане в сила на актуалната редакция на чл. 32 от Закона за арбитража посочените обстоятелства, за да обусловят фингирано връчване по реда на чл. 32, ал. 4 и 5 от Закона за арбитража, следва да бъдат удостоверени от орган по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за арбитража (извод от регламентираната в разпоредбата задължителна последователност, която предпоставя, че правомощия за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 32, ал. 4 и 5 от закона са регламентирани само по отношение на органите по чл. 32, ал.

1, т. 2, не и по отношение на лицата по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за арбитража). Съдът е приел,че доказателства за връчване на арбитражното решение на длъжниците от някой от органите по чл. чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за арбитража не са представени с молбата за издаване на изпълнителен лист, а тъй като по съображенията по-горе представените доказателства за изпратени по пощата съобщения до длъжниците не установяват връчване на арбитражното решение, поради което молбата подлежи на отхвърляне.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба е неоснователна,поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Съгласно новата (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) редакция на чл.32,ал.1 от Закона за арбитража исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщението за насрочване на първото арбитражно заседание за разглеждане на арбитражно дело и постановеното арбитражно решение се връчват на ответника на територията на Република България по един от следните начини в посочената последователност:

1. чрез препоръчана пратка от универсалната пощенска услуга или чрез куриерска услуга, извършена от лице, вписано в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги;

2. чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако книжата не са могли да бъдат връчени 2 по начините, посочени в т. 1.

Съгласно ал.3 /Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено съобщението, както и всички действия във връзка с направен опит за връчване.Съгласно ал.4 /Предишна ал. 1, изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя.Съгласно ал.5 /Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) уведомлението се смята за предадено и когато получателят е отказал да го получи, както и когато не се е явил да го получи, след като му е била оставена покана за това. Връчителят удостоверява тези обстоятелства писмено.

От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод,че за да се приложат ал.4 и 5 на чл.32 от ЗА и да се приложи презумпцията за връчване следва да са налице следните предпоставки:

-да е налице старателно издирване на страната на

-адреса й на управление или на на постоянния и настоящия адрес или на -адреса,посочен в сключения между страните договор

-опитите за връчване да са удостоверени от връчителя

-неявяване на получателя,след като му е оставена покана за това -писменно удостоверяване на горното обстоятелство от връчителя В настоящия случай по отношение на двамата ответници физически лица не са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес.По делото не е представен и сключения между страните договор,от който да се установи адрес посочен от ответниците.

Поради това съдът счита,че по отношение на физическите лица-ответници по молбата, по делото не са ангажирани доказателства,от които може да се направи връзка между лицата и адресите,на които същите са призовавани с представените по делото писма.

По отношение на ответника по молбата „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД.

От направената справка в Търговския регистър се установява,че седалището и адреса на управление на дружеството са на този,на който на същото е изпратено съобщениегр.София,ул.“Пирин“№91,офис 6.Видно от представената разписка на лист 19 от делото разписката,с която е било изпратено арбитражното решение е върната с отбелязване „непотърсена“.При това положение може да се приеме,че за дружеството съобщението с решението е изпратено на адреса му на управление. Не са налице обаче останалите изисквания на разпоредбата на чл.32,ал.4 и 5 от ЗА посочени по-горе-не са посочени опитите за връчване,които да са удостоверени от връчителя,не е посочено,че адресата на адресата е оставена покана за явяване в пощенската стнация и че същия не се е явил,което да е удостоверено от връчителя.Съдът счита,че от посоченото отбелязване „непотърсена“ по 3 никакъв начин не може да се направи извод,че е имало опити /т.е. повече от един по смисъла на закона/ за връчване,че е оставена покана за явяване в пощенската станция и че адресата не се е явил.

Подържа се в частната жалба,че видно от представените с жалбата доказателства към датата на влизане в сила на новата редакция на чл. 32 ЗА (01.08.2025 г.), арбитражното производство вече е било завършено,а липсата на преходна разпоредба в ЗИДЗМТА (ДВ, бр.

63/2025 г.) означава, че новите правила се прилагат само занапред, т.е. за арбитражни дела, висящи или образувани след 01.08.2025 г.Подържа се,че съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА (в редакцията, действаща до 01.08.2025г.) „решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. То се смята за обявено с връчването му на една от тях.Според жалбоподателя с връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение.“ Тъй като арбитражното решение е връчено на ищеца на 31.07.2025 г., преди влизане в сила на новата редакция на закона, то в този момент е влязло в сила и подлежи на изпълнение по силата на цитираната разпоредба.Според жалбоподателя новата редакция на чл. 41, ал. 3, действаща от 01.08.2025 г., предвижда, че решението влиза в сила след връчването му на двете страни, но това правило има само бъдещо действие и не може да се прилага обратно. Следователно, арбитражното решение от 08.06.2025 г. е влязло в сила на 31.07.2025 г., а съдът е бил длъжен да издаде изпълнителен лист съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМТА.

Съдът счита,че становището на жалбоподателя не държи сметка за новата редакция на чл.51,ал.1 от ЗА.Съгласно второто изречение на цитираната разпоредба към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението. В преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) липсва разпоредба,която да посочва,че новите процесуални правила за разглеждане на молбите от окръжния съд не се прилагат по влезли в сила преди това арбитражни производства,поради което новите процесуални правила и в частност задължението за представяне на доказателства за връчването на длъжника следва да намерят приложение и по решения постановени преди датата на влизане в сила на изменението.

С оглед на горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане с per. № 7982/14.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 20251100901965/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5