Решение № 215 от 29.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Смолян, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20255400500200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОД МВР-С. срещу съдебно решение по гр.дело № 89/2025г по описа на РС-Смолян.

С обжалваното решение е уважен предявения иск от И. С., като ОД на МВР С. е осъдена да му плати сумата 4105,69 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., ведно със законната лихва от 15.01.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 701,31лв.обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 01.04.2022г. - 14.01.2025г. С решението са присъдени разноски в полза на ищеца за заплатено адв.възнаграждение в размер на 500 лева и са присъдени дължимите се разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

1

В жалбата е посочено, че решението е неправилно. Съдът необосновано е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което била приложима методиката предвидена в нормата на чл. 9. ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ,,нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта от осем часа.

По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. т. е. така нормираният коефициент е 1. а не приетия за приложим от въззивния съд - 1,143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта се ползва с презумпцията за задължителност за прилагането й. Същата съответно е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове.Нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Действително тя е поголяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда.. Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на МВР. които са установени в ЗМВР. Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда и в ЗМВР. Именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР. който е различен от статута на държавните служители по чл. 142. ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е 2 налице нито закон, нито акт на МС. с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.

ОСГК на ВКС. Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР). размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187. ал.

5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това. с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46. ал. 2 ЗНА. т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9. ал. 2 НСОРЗ.

Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ТПК и чл.

130, ал. 2 ЗСВ). Горното разбиране свързано с компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, се доразви и с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., Следва да се посочи също, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд. не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права, като е коментирано и решение по дело С262/20 на Съда на Европейския съюз, ,решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021, и постановеното решение по дело С-435/2023 на СЕС. Предвид на изложеното е поискано съдът да отмени в цялост Решение № 96/25.03.2025 г. по гр. д. № 89/2025 г. по описа на Районен съд – Смолян и вместо това да се постанови решение с което да се отхвърлят 3 предявените искове. Постъпил е отговор от страна на въззиваемия С. чрез адв.О. срещу подадената въззивна жалба, като е взето становище че жалбата е неоснователна. Изложени са доводи, че нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. На 29.07.2024 г. е постановено определение на Съда на ЕС в което е прието , че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно 4 положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел .

Поради приоритета на европейското право над националното въззивният съд следва да не съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, съгласно което „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове". Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м. юли 2020 г./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Предвид на изложеното се иска потвърждаване на решението .

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител , като е депозирано писмено становище в подкрепа на подадената въззивна жалба от юр.В. .

5

В съдебно заседание въззиваемият се представлява от адв.О. като същата оспорва подадената жалба и претендира разноски.

Смолянският окръжен съд счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно , че в периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г ищецът И.

С. е работил по служебно правоотношение по ЗМВР на длъжността командир на отделение в РУ Д., участък Д. при ОДМВР С..С. е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи.С. е полагал нощен труд в посочения по - горе период по утвърдени графици за отчитане, на които са били съставени протоколи.В хода на производството пред РС-Смолян е назначена експертиза като вещото лице е констатирало , че С. е положил общо 2192 ч. нощен труд. Положените часове нощен труд за периода не са преизчислявани от ответника при заплащането им с коефициент 1,143, съгласно разпоредбата ан чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата . При прилагане на въпросната разпоредба положените общо 2192 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 2505 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд е в размер на 4 105,69 лв., прилагайки методологията на НСОРЗ. . При преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен/ за разлика от 313 часа/ по методологията на на НСОРЗ се получава разлика за отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 4105,69 лева , която сума не е заплатена на ищеца.