Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5437 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6751/2025
Вид
Решение № 5437
Подписан
13.08.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, ВИКТОРИЯ РУМЕНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5437 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100506751 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7282/24.04.2025 г. по гр.д. № 75117/2024 г. по описа на СРС, 177 състав Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ДЗИ – Общо застраховане ЕАД на основание 411, ал. 1 КЗ сумата от 522,36 лева – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 06.11.2023 г. в гр.

София, кв. Драгалевци, между товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего с рег. № **** и лек автомобил марка БМВ, модел 120 Д, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 165109/12.05.2025 г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а останалите, които обсъдил било едностранчиво и в полза на ищеца.

1

Неправилно приел, че вина за настъпване на ПТП има само и единствено водачът на застрахованото при ответника МПС. Неправилен бил изводът, че не били събрани доказателства, от които да се установяват фактите, свързани със съпричиняване от страна на собственика на увреденото имущество. Не били взети предвид показанията на свидетеля Е.С., който посочва, че увредения автомобил е паркирал на ъгъла между улиците „Майстор Атанасов“ и „Ябълкова градина“, създавайки затруднение за движението в района на пътния инцидент. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ДЗИ – Общо застраховане ЕАД с вх. № 202786/10.06.2025 г., в което са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Направено е искане то да бъде потвърдено изцяло.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 75117/2024 г. по описа на СРС, 177 състав е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД срещу Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. в гр. София, кв. Драгалевци, водчът на товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего с рег. № **** – Е.С. се движел по ул. „Ябълкова градина“ и на кръстовището с ул. „Маестро Атанасов“, предприел маневра завой вдясно, без да съобрази разположението и габаритите на паркирания на повече от 5 м. от кръстовището лек автомобил марка БМВ, модел 120 Д, с рег. № **** и реализира ПТП с паркирания автомобил. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за увредения автомобил е била сключена застраховка „Каско+“ с полица № 440123220013895. По уведомление била образувана преписка по щета № 44012132331462 и било определено и изплатено обезщетение в размер на 1029,71 лева. Посочва, че отговорността на виновния водач била предмет на 2 застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Изпратена била регресна покана за заплащане на застрахователно обезщетение и 15 лева – ликвидационни разходи, но ответникът платил само част и останали дължими 522,36 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 522,36 лева – неплатена част от главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, с който заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего с рег. № ****. Заявява, че събитието е настъпило при значително съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като лекият автомобил бил паркиран на нерегламентирано място. Оспорен е размерът на обезщетението. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен като е приел, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахования при ответника товарен автомобил, както и че е налице причинно следствена връзка между събитието и установените вреди, чиято стойност е определена в претендирания размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования 3 застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

Във връзка с установяване на механизма за настъпване на ПТП в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства се установява, че на 06.11.2023 г. в гр. София, кв. Драгалевци, водчът на товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего с рег. № **** – Е.С. се движел по ул. „Ябълкова градина“ и на кръстовището с ул. „Маестро Атанасов“, предприел маневра завой вдясно и реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка БМВ, модел 120 Д, с рег. № ****. В показанията си свидетелят Е.М.С. посочва, че трябвало да направи маневра, но отдясно имало черно БМВ плътно паркирано до тротоара, което било спряло съвсем на кръстовището. БМВ било отдясно, а той направил мневрата отляво. Няколко пъти правил маневрата и после от дясната улица нагоре върнал на заден ход.

В показанията си свидетелката А.Б.Б. посочва, че първоначално паркирала до ъгъла, но после препаркирала колата на около 5-10 метра след кръстовището. Към този момент, колата нямала вреди. Открила водача на камиона и той се извинил и съставил констативен протокол.

При анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд 4 споделя изводите на първоинстанционния във връзка с механизма на настъпване на ПТП. При съпоставка на показанията на свидетелите, въззивният съд приема, че в показанията на свидетеля С. са налице противоречия. Описва действията си при движение на камиона, но отрича изобщо настъпване на удар с паркирания автомобил. Независимо от това сам е попълнил констативен протокол и признал участието си в ПТП. Заявява, че е видял паркиралия автомобил, но въпреки това е предприел действия по извършване на множество маневри, с които да направи завой. Противоречието относно мястото на автомобила не е преодоляно от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Доколкото ответникът носи доказателствената тежест да установи твърденията си свързани с мястото, на което се е намирал увредения автомобил, то и с оглед липсата ангажирани други доказателства освен противоречащите си показания на водачите, то и направеното възражение за сърпичиняване се явява неоснователно.

Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 245,42 евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7282/24.04.2025 г. по гр.д. № 75117/2024 г. по описа на СРС, 177 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 от ГПК във връзка с чл. 78, ал.3 и ал. от ГПК „„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК-200299615, гр. София, ж.к.

Дианабад, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 са заплати на ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК-121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Витоша 89Б сумата от 245,42 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6