Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1243 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2543/2026
Вид
Решение № 1243
Подписан
31.08.2026
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 167а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330202543 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия СС № 0013278, с който на С. Л. Л., ЕГН ********** е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро за нарушение на чл. 21, ал.3 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнително становище се сочат конкретни основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (ЕФ е връчен на 03.04.2026г., а жалбата е подадена на 16.04.2026г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Електронният фиш е издаден за това, че: на 25.12.2025г. в 09,10 часа на 1

Път А-1 Трилистник, км 137+007, посока на движение от Опълченец към Трилистник, с МПС *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № **** е извършено нарушение на правилата за максималната средна скорост в участъка от км 159+028 до км 137+007. Разрешена скорост – 140 км/час. Засечена наказуема скорост след 3 % приспаднат толеранс – 157 км/час. Нарушението е установено и заснето със Системата за секционен контрол на средната скорост № 10022-20222.

Съдът намира, че така изложената във ЕФ фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от доказателствата по делото по следните съображения:

От изготвената и приложена по делото служебна разпечатка от публично достъпния сайт на Национално тол управление се установява, че отсечка Опълченец към Трилистник е сертифицирана и включена в националната мрежа на сертифицираните отсечки за секционен контрол на средната скорост.

От изготвената и приложена по делото служебна разпечатка от публично достъпния сайт на Национално тол управление се установява, че конкретно отсечката Опълченец към Трилистник е с измерена и сертифицирана дължина 22,1 км.

От полученото писмо от Национално тол управление се установява, че нарушението е заснето със система с № 10022-20222, която е от вид Kapsch VRX-3500 ANPR и се състои от две точки 1002 /Опълченец/ и 2022 /Трилистник/.

От достъпния сайт на

Национално тол управление https://bgtoll.bg/content/files/2025/08/05/9206776db907b6235c7ff1a30ab6893a.pdf се установява, че системата Kapsch VRX-3500 ANPR е сертифицирана като Система за секционен контрол на средна скорост, като разполага със знак за Одобрен тип средство за измерване: 5237, като това е видно и от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 18).

Характеристиките на одобрения тип са видни на публично достъпния сайт на БИМ: https://e-bimlegacy.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails? identifier=f9NuvZ3UMKw%3D

От представените от Национално тол управление два броя протоколи за 2 установяване годността за приемане на СКТ се доказва надлежното въвеждане в експлоатация на двете контролни точки 1002 /Опълченец/ и 2022 /Трилистник/.

От представените от Национално тол управление два броя протоколи от метрологична проверка

№ 446-СГ-ИСИС/05.11.2025г. и

№ 447-СГИСИС/05.11.2025г. се установява техническото съответствие на камерите в двете контролни точки с одобрения тип и обстоятелството, че и двете отговарят на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Извършената метрологична проверка е първоначална, като не е изтекъл едногодишния срок съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на

ДАМТН

(публично достъпна на сайт https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/02/z-616-11-9-18.pdf ), поради което последваща проверка не е била необходима.

Така Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение по КНАХД № 20247180700286 / 2024 на Административен съд-Пловдив.

От представеното статично изображение ID:029179 се установява, че процесният автомобил е преминал през начална точка за контрол 1002 /Опълченец/ на 25.12.2025г. в 09:02:11.103ч. От представеното статично изображение ID:0427ce се установява, че процесният автомобил е преминал през крайна точка за контрол 2022 /Трилистник/ на 25.12.2025г. в 09:10:20.470ч. Във връзка с представените статични изображения следва да се отбележи, че съгласно чл. 167а ЗДвП те представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение.

При съобразяване на горното се налага извод, че изминатото разстояние е 159,028-137,007 = 22,021км. Разстоянието е изминато за 8 минути и 9,367 секунди от процесното МПС (или общо 489,367 секунди).

Дефиниция на понятието „средна скорост“ е въведена в § 6, т. 76 от ЗДвП, а именно - "Средна скорост" е скоростта, с която пътно превозно средство изминава за определено време определен участък от пътя, установена с автоматизирано техническо средство или чрез система за секционен контрол на средната скорост. При прилагане на общата формула от 3 физиката v=s/t (скоростта е равна на пътя делено на времето) или на разгърнатата формула, посочена в указанията от сайта на НТУ (която макар и при използване на различни буквени означения, по същество е идентична), се получава един и същи извод, а именно, че средната скорост за участъка е в размер на 22,021 км/489,367 секунди)*60*60=161,99 км/ч. След приспадане на толеранса от -3%, посочен в протокола за метрологична проверка, се получава 157,13 км/ч или закръглено в полза на водача точно средната скорост от 157 км/час.

Липсва и пречка поради новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да бъде издаден електронен фиш в размер на 50 лв. След Решение на Конституционния съд

№1/01.03.2012г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189, ал.13 от ЗДвП, предвиждаща необжалваем минимум, е отменена и разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, също предвиждаща необжалваем размер на глобите.

Следователно към настоящия момент в действащото право липсва определен необжалваем размер на наказание и съответно необжалваем минимум. Това е така и защото актовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъдат издадени, водят до приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е нонсенс, защото понятие "необжалваем" в ал. 2, към която препраща тази алинея, няма. След като липсва необжалваем минимум, то разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН не може да бъде приложена и няма практическо приложение към момента. В тази насока е и най-новата практика на АС-Пловдив – така например Решение № 4301 от 14.05.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 422/2024 г., Решение № 3658 от 19.04.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 229/2024 г., Решение № 1175 от 6.02.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3061/2023 г., Решение № 2102 от 22.11.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2110/2023 г., Решение № 382/9.3.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVI касационен състав по КАНД № 3244 по описа на съда за 2021г., Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к.

4 адм. н. д. № 2219 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2948 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др., както и трайната практика на всички други административни съдилища в страната. Следва да се посочи и че по посочения правен въпрос е образувано тълкувателно дело № 4/2023г. на ВКС и ВАС, по което към момента няма постановен краен тълкувателен акт, което обаче от своя страна не е основание за спиране на производството пред районната инстанция с оглед липсата на такова законодателно предвиждане в приложимите процесуални закони – ЗАНН и субсидиарно НПК.

Неоснователно се явява и възражението за липса на посочване в електронния фиш на техническото средство. От една страна, посочването на същото не е сред задължителните реквизити на електронния фиш съгласно чл.

189, ал. 5 от ЗДвП. От друга страна, в ЕФ е посочена системата, с която е заснето нарушението – АТСС 10022-20222, като след изискването на документите, свързани с техническата изправност на системата, се установява и че същата съответства на засечения участък за средна скорост Опълченец (км 159+028) – Трилистник (км 137+007). От представения снимков материал безспорно се установява както времето на преминаване, така и регистрационният номер на преминаващия автомобил. Неоснователно се явява и възражението за липса на посочване на приспаднат толеранс.

Посочването на приспаднатия толеранс също не се явява част от задължителните реквизити по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като същевременно в ЕФ изрично е посочено, че такъв е бил приспаднат. От друга страна, толерансът не само е бил приспаднат, а и изчисленията при приспадането му са били правилни и са довели именно до наказуемата скорост от 157 км/ч, а не за повисока средна скорост.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка за регистрация на МПС, именно жалбоподателят е вписан като собственик на МПС.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно новелата на чл. 21, ал.3 ЗДвП (в сила от 07.09.2025 г.) „Забраната по ал. 1 и 2 се прилага и за средната скорост в определен участък от пътя.“

5

В случая препратката е към чл. 21, ал.1 ЗДвП като приложимото скоростно ограничение е 140 км/час за магистрала.

Съгласно чл. 182, ал.3а ЗДвП ( в сила от 07.09.2025 г.) „ Водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши средната скорост за съответния контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1, 2 и 3 стойности, се наказва с предвиденото по ал.

1, 2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта.“ В случая препращането е към чл. чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП, доколкото е нарушена скоростта за движение извън населено място, като процесното превишение попада в приложното поле именно на тази точка.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото след 01.01.2026г. официалната валута в страната е еврото, като след 01.02.2026г. допустимо е само плащането в евро.

С оглед предвидената в закона глоба в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл. 11 от Закона) при спазване на правилата за изчисляване по чл. 12, ал.1 от Закона.

При разделяне на 50 лева на официалния курс 1,95583 на еврото към лева (чл. 12, ал.1 от Закона) се получава 25.56459405981092 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл. 13 от Закона) се получава именно сумата отразена в ЕФ 25,56 евро.

С оглед на изложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че защитата се е осъществила единствено в представяне на писмено становище, съдът намира, че присъденият размер следва да бъде минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 66,47 евро.