Решение № 160 от 27.11.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Дулово, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря ХРИСТИНА М. СТОЕВА като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100018 по описа за 2023 година

Производство по чл. 127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76 от ЗБЛД.

Ищцата А. Х. М. с ЕГН **********, от ***** обл.Силистра, моли съда да постанови решение с което:

- да му предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете *** А. Х. с ЕГН **********;

- да определи местоживеене на детето *** А. Х. при неговия баща А. Х. М., на адрес:

*****, обл.Силистра; да определи следния режим на лични отношения на детето *** А. Х. с неговата майка Е. В. Д./уточнен в съдебно заседание на 04.10.2023г./: до навършване на 3–годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота от месеца без преспиване от 09.00 часа до 18.00 часа в присъствието на бащата; след навършване на 3-годишна възраст на детето до навършване на 5–годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа без присъствието на бащата; след навършване на 5-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота с преспиване до 18.00 часа в неделя, и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишенн отпуск.

Да осъди майката Е. В. Д. да заплаща на детето си *** А. Х. с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител А. Х. М., ежемесечна издръжка в размер на 350 лева ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.01.2023г.

Да разреши да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на детето *** А. Х. с ЕГН 1

**********, което разрешение да замести съгласието на майката Е. В. Д..

Да разреши на детето *** А. Х. с ЕГН ********** да пътува всеки месец на текущата година, за една седмица до Норвегия до навършване на 5-годишна възраст на детето, което разрешение да замести липсващото съгласие на майката. Срокът за който се иска разрешение е 5 години.

Не претендира разноски. Представя писмени и гласни доказателства.

Ищеца твърди в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала без сключен граждански брак в домът на неговите родители в с. Водно от началото на 2013 година и са във фактическа раздяла от края на 2022г., като не поддържат никакви отношения. От съвместното си съжителство имат родено едно дете *** А. Х. с ЕГН **********.

Посочва, че от момента на фактическа раздяла между страните той единствен полага грижи за детето с помощта на своите родители. Налице била силна емоционална привързаност на детето както към него, така и към неговите родители.

Счита, че има възможност да отглежда и възпитава детето и занапред и да полага всички необходими грижи за него.

Излага подробни съображения във връзка с предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Е. В. Д. депозира писмен отговор на предявените срещу нея искове.

Заявява, че е съгласна само с иска касаещ упражняването на родителските права, и е съгласна да бъде предоставено на бащата.

Не е съгласна да бъде дадено разрешение по чл. 127а от СК детето да пътува в чужбина.

По отношение на иска за заплащане месечна издръжка на детето, заявява че иска да бъде определен в минимален размер, тъй като е безработна, обстоятелство за което представя доказателства в съдебно заседание.

Моли да й бъде определен по-широк режим на лични контакти с детето, тъй като е привързана към него и държи да имат чести и ползотворни контакти.

Ищеца М. А. – редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адв.Р. Н. от АК-Силистра, която заявява, че поддържа предявените с искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът Е. Д. – редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуалният си представител адв.Д. Б. от АК-Разград, който не оспорва предявените искове, като иска от съда да определи размер на дължимата за детето издръжка в минимален размер.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Представен е и социален доклад от Отдел за закрила на детето към ДСП – Дулово. Съдът кредитира показанията на 2 разпитаните по делото свидетели, доколкото същите пресъздават лични впечатления.

След анализ на доказателствата по делото, съдът прие за установени следните факти и обосновани правни изводи, както следва:

Страните в производството – А. М. и Е. Д. живели съвместно от 2013 г. до края на 2022 година. От съжителството им на 07.12.2020 година се родило детето *** А. Х. с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно.

В края на 2022 година ответницата е излязла от семейното жилище под претекст, че трябва да пътува до гр.София за да си прекрати трудовото правоотношение и повече не се върнала.

След раздялата на двамата, единствената грижа по отглеждане и възпитание на детето поел бащата. Ответницата се дезинтересирала от детето и е абдикирала от отговорностите си за него. Същата не само не полага грижи за детето, не изпращала финансови средства за неговата издръжка, но не оказвала и необхоД.то съдействие при разрешаване на въпроси, касаещи бъдещето на детето.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на водените от страните свидетели се установи по безспорен начин, че ответницата е взимала детето при себе си след получаване на исковата молба и полагала необходимите грижи за него. Установи се също, че междувременно тя се е омъжила за лице което е гражданин на РТурция и не работи по трудово правоотношение.

При решаването на въпроси, касаещи местоживеенето на детето и упражняване на функциите на родителските права, съдът се произнася в условията на спорна съдебна администрация, възложена му от материалния закон. В този случай съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и се състои не само в признаване или не на спорното право, но и до промяна на гражданските отношения, които администрира. При решаването на тези въпроси съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него въпрос може да бъде преразгледан винаги, когато е налице промяна в обстоятелствата.

В настоящото производство съдът приема, че в интерес на детето е то да живее при баща си, който на този етап да упражнява родителските права в пълен обем, а на майката да бъде дадена възможност осъществяване на лични контакти. Поведението на майката не дава избор на съда да достигне до друг извод. Ответницата е трайно дезинтересирана от живота на детето и дължимата грижа по отглеждането му.

Винаги, когато родителските права се предоставят за упражняване в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи режим на лични контакти с другия. При преценката какъв режим е най – подходящ и би защитил най – добре интересите на детето, съдът следва да вземе предвид неговата възраст, пол, емоционална привързаност, битови условия и т.н., така че определеният режим да отговаря в максимална степен на потребностите на детето от контакт с двамата родители. В настоящото производство бе 3 установено, че до момента детето е живяло в дома на баща си, привързано е към него, познава средата и приема за свой дом именно дома, в който е израснало и отглеждано.

Не следва да се пренебрегва и факта, че макар и около година майката да не е осъществявала контакти с детето, то в хода на процеса е сторила това три, четири пъти.

Вземала го е за 3-4 дни в дома си и е полагала грижи за него.

Настоящият състав намира, че следва да бъде определен такъв режим на личен контакт между майката и детето, чрез който да се създадат условия за продължаване (или по – скоро за създаване и укрепване) на връзката между двамата; задоволена в максимална степен потребността му и от двамата родители.

Ето защо съдът намира, че подходящ би бил режим на лични контакти, при който майката да осъществява контакт с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота с преспиване по местоживеенето на майката на територията на РБългария до 18.00 часа в неделя, по един ден от Коледните и религиозните празници,както и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК съдът задължително се произнася и по въпроса за местоживеенето на детето, издръжката и личните отношения с другия родител, дори да не е направено такова искане.

С оглед на това, съдът намира че следва да определи местоживеенето на детето при неговият баща А. Х. М. в с. Водно, ул. Осемнадесета № 1, общ.Дулово, обл.Силистра, каквото е и местоживеенето му понастоящем.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че детето ще бъде отглеждано от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка, като последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК. Съдът намира, че такава следва да бъде определена в размер на 195.00 лева месечно какъвто е и минималния размер, определен от закона.

В останалата част до претендираният размер от 350 лв., искът следва да бъде отхвърлен, с оглед на представените от ответника доказателства че към настоящият момент не работи по трудово правоотношение и не реализира доходи от такова.

По делто е предявен иск за даване на разрешение за пътуване на детето в чужбина. С чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на ограниченията, предписани от националния закон, като е въведено изискването за съвместимост на ограничението с другите права на детето. Според чл. 3, т. 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Следователно, съдът е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето и да подходи към вземането на решение, ръководен от съображения за постигане на неговия най-добър интерес.

4

Вътрешното законодателство на страната предвижда режим за напускането й от непълнолетни деца, когато са придружени от двамата родители; когато е налице съгласието им за това, материализирано в декларация с нотариална заверка на подписите, а когато между родителите не може да бъде постигнато съгласие по този въпрос – с разрешение на съответния районен съд.

В настоящото производство съдът приема за доказано обстоятелството, че ответникът не полага ежедневни грижи за детето и не се отнася с дължимата отговорност към въпроси, касаещи развитето му. Същевременно с писмения отговор е изразил несъгласие да бъде дадено разрешение на детето да пътува в чужбина без да е мотивирал това свое несъгласие.

Невъзможността да се вземе съгласието на майката за издаването на паспорт на детето не може да бъде пречка за неговото пълноценно развитие. Не на последно място, детето има възможност да пътува и извън пределите на страната с чисто опознавателна цел на исторически, културни и други забележителности, която възможност в никакъв случай не би следвало да бъде препятствана от безотговорното поведение на единия родител. С оглед на това настоящият съдебен състав отдава приоритет на интересите на детето да се движи свободно като му се осигури възможност да напуска пределите на страната, при спазване режима на лични отношения който ще бъде определен на детето и майката, и за срок от 5 години.

На основание чл.127а, ал.4 СК съдът допуска предварително изпълнение на решението.

По разноските и дължимита държавна такса:

Страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ответницата Е. В. Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на РС-Дулово, държавна такса в размер на 280.80 лв. дължима по иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК.Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът