Определение № 145 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. С., 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502986 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.

Ищцата С. И. обжалва Определение №12239/06.08.2024г. по гр.д.

№4389/2023г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Н. И. И. от гр.С. и е спряно производството по същото до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д. № 2066/2022г. по описа на СГС.

В определението е изложено, че въведените факти в производството са следните :

Ищцата по време на брака й с Р. М. И., през 1977г. са придобили в режим на СИО собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. С. 1839, кв.

„Враждебна“, ул.58, № 33 с идентификатор *** и еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** и площ от 116 кв.м., от които на 05.11.1984г. съпругът й дарил на синовете им М. Р. И. и Ю. Р. И. по 1/4 ид.ч. от дворното място и къщата без нейно съгласие, поради което тази сделка била недействителна.

Ищцата, съпругът й и синовете им на 26.11.1997г. сключили договор за доброволна делба в писмена форма с нот. заверка на подписите, за да може синът им М. Р. И. да вземе кредит от банка и да ипотекира имота, но те всички знаели, че не извършват делба, а тя била привидна, поради което М. Р. И. не е придобил собствеността.

На 23.05.2000г. М. Р. И. прехвърлил имота на В. А. Г., но тази сделка също била привидна и прикривала сключен между тях договор за заем и имала за цел да обезпечи задължението на М. И. по договора.

Преди смъртта на съпруга й през 2005г., в семейството им била постигната спогодба, след неговата смърт, имотът да остане на внука им Р. М.

И..

1

Посочено е в ИМ, че тъй като не е налице транслиране на правото на собственост върху процесния недвижим имот в патримониума на В. А. Г., всички следващи разпоредителни сделки с него с преобретатели Г. С. Т., „ТМ ТРАНС 12“ ЕООД – гр.Пловдив, „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД – гр.С., както и нотариален акт за договорна ипотека №22, том II, peг. № 3572, дело № 152/2015 г. на нотариус М. И., вх. peг.№18222 от 02.04.2015г. са нищожни.

Изложено е твърдение, че имотът се владение от Н. И. И..

Въз основа на горните факти, първоинстанционният съд е приел, че искът и по отношение на ответника Н. И. И. е недопустим, тъй като той не е страна по въведените в спора правоотношения и не е предявен иск по чл. 496, ал.3 от ГПК. Заедно с това съдът е спрял настоящото производство, тъй като правоотношенията предмет на исковете по гр. д.№2066/2022г. на СГС са преюдициални за атакуваната договорна ипотека на процесния недвижим имот.

С. И. – чрез пълномощника си адв. Д., атакува изцяло определението с доводи, че е неправилно, защото производството по настоящото дело има значение за образуваното преди него производство по гр.д. №2066/2022г. по описа на СГС. Счита, че то следва да бъде спряно, а не настоящото. Счита, че правото на собственост върху имота не е излизало никога от патримониума й, поради което публичната продан, с която се легитимира Н. И. е нищожна.

Препис от ЧЖ е връчен на ответниците, които не са депозирали отговор на същата.

След анализ на обстоятелствата в делото и предмета на висящото гр.д.

№2066/2022г. по описа на СГС, въззивният състав приема, че ЧЖ е неоснователна. Съображения :

Предмет на гр.д. №2066/2022г. по описа на СГС са предявени от С. И. искове с пр. осн. чл. 108 от ЗС срещу Н. И. за предаване на владението на поземлен имот с идентификатор *** и еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, а срещу М. И. и Ю. И. искове за обявяване за нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД на сделката за дарение, изповядана с нот. акт №159, д.№4154 от 05.11.1984г. на нотариус при СРС и на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД на договора за доброволна делба от 26.11.1997г., както и евентуален иск по чл. 26, ал.2, пр.5 във вр. с чл.17 от ЗЗД за същия договор за доброволна делба.

Уважаването на исковете за нищожност ще доведе до възстановяване на правното положение по отношение на принадлежността на правото на собственост такова, каквото е било, преди сключването обявените за нищожно сделки. При такъв изход от спора по гр.д. №2066/2022г. на СГС, ищцата има възможност да докаже в настоящото производство, че М. И. и Ю. И. не са били носители на правото на собственост, което са прехвърлили на В. А. Г. , респ. че не е настъпил транлативният ефект на продажбата. В резултата на това преобретателите В. А. Г., Г. С. Т. и „ТМ ТРАНС 12“ ЕООД – гр.Пловдив не са придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот и еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда. Изложеното има значение за преценка на фактическите й възражения по настоящото дело, че имотът 2 никога не е излизал от патримониума й и не е придобиван от „ТМ ТРАНС 12“ ЕООД , респ. за правните й доводи, че е учредена договорна ипотека върху имоти, които при сключването на договора не са принадлежали на лицето, което я учредява. Ето защо Софийският апелативен съд приема, че правилно е спряно производството по настоящото дело на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д. №2066/2022г. на СГС.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и в частта за прекратяване на производството по отношение на Н. И., тъй като той не е страна по учредената от „ТМ ТРАНС 12“ ЕООД – гр.Пловдив в полза на „МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД – гр.С. договорна ипотека, изповядана с нот.акт №22, том II, peг. № 3572, дело № 152/2015 г. на нотариус М. И., вх. peг.

№18222 от 02.04.2015 г. Както правните последици от сключването на този договор, така и последиците на обявяването му за нищожен обвързват страните, които са го сключили. Н. И. е трето лице за договорното отношение по посочения нот.акт. Поради това не разполага с пасивна процесуална легитимация да е ответник по делото.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдилища, ЧЖ за отмяна на атакувания акт следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ на С. И. от 22.08.2024г. срещу Определение №12239/06.08.2024г. по гр.д. №4389/2023г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3