Решение № 38 от 13.03.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. П. 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.439 от ГПК, и е образувано след изпращане на материалите по гр.д. **г. по описа на СРС, по компетентност на РС-П.

Ищецът- Г. М. С., действаща чрез адв.С.В. от АК-Р., твърди в исковата молба, че на 07.06.2013г. в полза на *** бил издаден Изпълнителен лист, с който били осъдени Г. М. С.

(ищец по делото) и В.А.Х. солидарно да заплатят на кредитора си: сумата 13578.09лв., представляваща неизпълнение по парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1235.44лв. - договорна лихва за периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г.; сумата 372.08лв. - наказателна лихва за периода от 03.03.2013г. до 03.06.2013г.; сумата 60.00лв. - заемни такси; сумата 304.91лв. - разноски по делото и сумата 554.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на 24.09.2013г. ** прехвърлила пакет от вземанията си по кредити на „*** с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия).

По Молба на „***, гр. С. било образувано на ИД №1032 по описа за 2016 г. на ЧСИ В.П. с рег.№879 при КЧСИ.

Ищецът счита, че това дело било образувано без да било налице писмено доказателство относно настъпилото прехвърлително действие на същия, поради което „*** не бил встъпил в правата на **, като излага подробни доводи за това.

Ищцата твърди още, че в цялото производство по образуваното ИД №1** г. на съдебния изпълнител не били възлагани правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. „*** посочил извършване на две изпълнителни действия, като по отношение на ищцата - налагане на възбрана на недвижим имот, а по отношение на другия длъжник В.А.Х. - налагане на запор върху банкови сметки, като от трудовото й възнаграждение била общата събрана сума в размер на 2 075,00 лв.

Твърди се още, че възбраната на нейния недвижим имот, била вписана на 27.06.2016г., а имота бил продаден на публична продан по ИД №280/2012г. по описа на ДСИ при РС — Т., с Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2016г.

1

Счита, че от дата на вписването на наложената възбрана до 27.06.2018г. спрямо нея не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което настъпили правните последици по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като прекратяването на това основание настъпвало по силата на закона.

Счита се още, че от 27.06.2016г. до 27.06.2021г. изпълняемото право по ИЛ от 07.06.2013 г., издаден в полза на **, не съществувало по отношение на ищцата, тъй като било погасено по давност.

Тъй като по изпълнителното дело не бил налице надлежен акт на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо „***, обосновавало и правния интерес за предявяване на исковите претенции спрямо него. Твърди се още, че по изпълнителното дело не бил налице надлежен акт на ЧСИ за конституиране на „**“ ЕООД като взискател.

Ищцата счита, че цесията, която не била индивидуализирана между „*** и „**“ ЕООД, не я обвързала. В кориците на изпълнителното дело няма никакви данни - цедента нито самостоятелно, нито чрез упълномощаването на цесионера да предприел уведомяване по смисъла на чл.99, ал.З ЗЗД. Липсата на този елемент от фактическият състав по прехвърлянето на вземането, при валидност на същото, означавало, че поддържаното от цесионера частно правоприемство спрямо ищцата, не било доказано, респективно не били налице изискуемите елементи от фактическия състав за конституирането му като взискател.

Неизпълненото задължение за съобщаване на цесията водело до неговата непротивопоставимост на длъжника, тъй като в случая съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.

Предвид изложените доводи ищцата счита, че всички предприети изпълнителни действия спрямо нея след 27.06.2021 г. са незаконосъобразни, в това число и усвояването на сума в размер на 5180.92лв. от банкова сметка на непълнолетното й дете.

С оглед изложеното ищеца, в първоначалната искова молба, моли съда, да признае за установено, че по отношение на „*** гр.София не съществува вземане по ИЛ от 07.06.2013г., издаден в полза на ** по ч.гр.д. №**г. по описа на РС-Т., поради липса на материална легитимация, а в условията на евентуалност иска от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на двамата ответника сумите по ИЛ от 07.06.2013г., по ч.гр.д. №**г. по описа на РС-Т., като погасени по давност.

В молба за отстраняване на нередовности (вх.№**г., намираща се на л.93 от гр.д. **г. по описа на СРС) иска от съда да приеме за установено, че спрямо ищцата не съществува вземане по ИЛ от 07.06.2013г., издаден в полза на ** по ч.гр.д. №**г. по описа на РС-Т., като същото е погасено по давност към 07.06.2018г., считано от 07.06.2013г. Претендира и разноски.

Редовно призован за с.з., се явява лично и с упълномощения представител- адв.С.В. от АК-Р., която по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така като е предявена.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника ** (правоприемник на„*** гр.София), действащ чрез ю.к.Ф.Исуфова, в който оспорва предявеният иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника „**“ ЕООД, гр.С. действащ чрез адв.М.Н. от АК-В.Т., в който оспорва предявеният иск.

Доводите и съображенията на двете ответни страни са идентични.

На първо място **, счита, че предявения иск бил недопустим, тъй като не се оспорвало съществуването на вземането въобще, а целяло установяване невъзможност на 2 кредитора да го събира принудително.

На следващо място и двете ответни страни считат предявения иск за неоснователен и недоказан.

Не се оспорва от тях, че в полза на ** бил издаден изпълнителен лист против Г. М. С. и В.А.Х..

Не се спори и за това, че за удовлетворяване на правните си интереси кредитора инициирал образуване на ИД № 1**г. при ЧСИ В.П., peг. № ***.

Твърди, че налице били сключени два броя договори за прехвърляне на парични вземания /цесии/, а именно: Договор от 24.09.2013г. сключен между Банка ДСК ЕАД цедент и „*** – цесионер и Договор от 19.04.2022г. сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД - цедент и „**“ ЕООД –цесионер, които били валидни.

Излагат се подробни твърдения, че за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) било без значение установяването на надлежно уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането - то съществувало и следвало да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му.

На следващо място, считат, че ищеца не разполага с правен интерес от оспорването на договорите за цесия.

Оспорва твърдението, че прекъсването/спирането на давността по отношение на един длъжник в изпълнителното производство не оказвало влияние върху течението на погасителната давност по отношение на другия солидарен длъжник в изпълнителното дело Изразява несъгласие и с твърдението, че била настъпила перемпция по силата на чл. 433, ал.

1,т. 8 от ГПК.

Твърди се, че по изпълнителното производство на 27.06.2016г. била наложена възбрана на недвижим имот, собственост на Г. М. С.. На 27.03.2017г. по молба на предходния взискател „**“ бил наложен запор на трудовото възнаграждение на В.А.Х., в резултат на който до 15.01.2019г. вкл. регулярно постъпвали парични суми.

Счита се, че извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите. Плащането от един от длъжниците намалявало общото задължение и освобождавало от отговорност за тази част и останалите длъжници, а едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК течал общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях. След като имало едно изпълнително дело, поисканите действия от взискателя се отнасяли общо за всички длъжници, поради което нямало как за един длъжник да важал един срок, а за друг да важал друг срок.

На следващо място счита, че вземането не било погасено по давност, като за това свое твърдение се позовава на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че погасителната давност в изпълнителното производство се прекъсвала многократно, и от всяко прекъсване започвала да тече нова такава.Така в конкретиката на случая, погасителната давност по отношение задължението по изпълнителното производство била прекъсната на 27.06.2016г.

- с налагане на възбрана върху недвижим имот; на 27.03.2017г. - налагане на запор на трудово възнаграждение; на 22.07.2020г. - опис на движими вещи; на 16.10.2020г. - запор на трудово възнаграждение; на 16.10.2020г. - запор на МПС; на 20.04.2021г. - опис на движими вещи; на 03.10.2022г. - запор на банкови сметки и т.н. Считано от всяко прекъсване на давността за вземането започвала да тече нова такава, която отново била петгодишна.

Твърди , че независимо, че част от принудителните действия били насочени основно 3 към единия длъжник по делото, то тези действия имали действие и по отношение на останалите солидарно отговорни лица. Погасителната давност бил институт, който следвало задължението, а не лицата, и в случая две солидарно задължени лица отговаряли за едно неделимо задължение.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответниците молят съда, да постанови решение, с което да отхвърли така предявени иск като неоснователен и недоказан.

Редовно призован за с.з., за "***, се явява процесуален представител-ю.к.Ф.Исуфова, която по същество пледира за отхвърляне на исковите претенции.

Редовно призован за с.з., за „**“ ЕООД не се явява представител. От процесуалния представител на същия е депозирано становище по същество на спора, в което иска от съда да отхвърли исковите претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №**г. по описа на РС-Т., по подадено от "*** заявление по чл.417 от ГПК срещу Г. М. С. и В.А.Х., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №***г., за солидарно заплащане на сумата 13578.09лв. , представляваща неизпълнение по парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за сумата 1235.44лв. - договорна лихва за периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г. за сумата 372.08лв. - наказателна лихва за периода от 03.03.2013г. до 03.06.2013г., за сумата 60.00лв. - заемни такси, за сумата 304.91лв. - разноски по делото и за сумата 554.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г.

Към ч.гр. дело е приложен както този договор, така и договор за поръчителство от 09.10.2012г., сключен между банката и Васвие Насуф. Приложени са и договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г. и договор за поръчителство от 27.08.2007г., сключени между банката и двамата длъжника, както и договор за издаване на кредитна карта от 30.08.2007г., сключен с Г. С..

Не се спори за това, че въз основа на така издадената заповед за изпълнение, в полза на "*** е издаден и ИЛ на 07.06.2013г.

От приложения договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г., се установява, че "*** е продала на „**“ свои вземания, в т.ч. и по отношение на Г. М. С., видно от приложеното Приложение №1 към договора. Представено и потвърждаване за настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за уведомяване на длъжниците от името на цедента. Видно от приложеното писмо (на л.48 от делото) на длъжника Г. С. е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането, което е получено лично от нея, на 30.10.2013г. , съгласно приложената обратна разписка.