Определение № 490 от 10.10.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. В. 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500316 по описа за 2023 година

С Определение № 213 от 05.07.2023 г., постановено по гр. дело №273/2021 г. по описа на Районен съд-Б. е осъден ответникът КПКОНПИ ЕИК . с адрес гр. С. да заплати по транзитната сметка на Районен съд-Б. държавна такса в размер на 180.00 лв. за производството по делото, 5.00 лв. държавна такса - в случай на изп. лист в полза на съда и 5.00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса

Срещу определението е подадена частна жалба от К. за о. на н. п. и., чрез А. П. В. - процесуален представител с адрес за призоваване:гр. С.с правно основание чл. 274, ал.1, т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс.

Твърди се ,че с Решение №21/15.03.2022 г. на РС-Б. ответникът КПКОНПИ бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски в размер на 4.50 лв. за държавна такса и 540.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В диспозитива на решението не било посочено, че КПКОНПИ следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 180.00 лв. за производството по делото, 5.00 лв. държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.

С влязло в сила решение №27/24.02.2023г. ОС- В. потвърдил изцяло 1 първоинстанционото решение. Поради горното първоинстанционното решение било потвърдено от втората инстанция и следвало да бъде изпълнено. В диспозитива и на двете решения не било посочено, че Комисията следва да заплати държавна такса в размер на 180.00 лв. в полза на ответника. На първо място се твърди,че такава такса не се дължи от Комисията. На следващо място се поддържа,че дори такава такса да се дължи ,този пропуск не можел да бъде саниран с отделно определение, както било направено в случая,тъй като възможността за допълване на решението била преклудирана.

С оглед на горното се иска да бъде отменено Определение № 213/05.07.2023 г. по ГД № 273/2021 г. по описа на Районен съд - Б., Втори граждански състав, с което КПКОНПИ е осъдена да заплати на РС - Б. държавна такса в размер на 180.00 лв. за производството по делото, 5.00 лв. държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът намира от фактическа страна за установено следното :

Гражданско дело №273/2021 г. по описа на Районен съд-Б. е образувано по предявен иск от Б. М. И. срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ. С Решение №21/15.03.2022 г. на РС-Б. ответникът КПКОНПИ е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски в размер на 4.50 лв. за държавна такса и 540.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението е посочено, че КПКОНПИ следва да заплати държавна такса в размер на 180.00 лв. за производството по делото, 5.00 лв. държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца.

Първоинстанционното решение е обжалвано от КПКОНПИ пред Окръжен съд-В. в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С Решение №27/24.02.2023г. Окръжен съд- В. потвърждава изцяло първоинстанционото решение. Решението на втората инстанция не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

След влизане на решението в сила с обжалваното Определение № 2

213/05.07.2023 г. е посочено, че в първоинстанционното решение съдът е определил дължимата държавна такса, която следва да внесе Комисията, но не е постановил същото в диспозитива на решението,поради което частният жалбоподател КПКОНПИ е осъден да заплати на Районен съд — Б. държавна такса в размер на 180.00 лв. за производството по делото, 5.00 лв. държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното :

По силата на Чл.77 ГПК ако страната остане задължена за разноски,съдът постановява определение за принудителното им събиране .Постановяването на това определение не е обвързано от закона с каквито и да било срокове .Разпоредбите на Чл.250 ГПК и визираният в тях едномесечен преклузивен срок не намират приложение ,тъй като допълнителното решение се постановява когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страна,а в настоящия случай не се касае за искане на страна ,а за събиране на разноски,за което съдът следи служебно.Така например дори ако администриращият съд ,длъжен да провери редовността на въззивната (респективно на частната)жалба, е придвижил същата без внасянето на дължимите държавни такси,то висшестоящият съд може да постанови определение по Чл.77 ГПК за принудителното събиране на таксите (Определение № 2151 от 14.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2901/2023 г., Определение № 2151 от 13.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2901/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията .Я. В., Определение № 548 от 12.07.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 987/2023 г., Определение № 500 от 28.06.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 310/2023 г., Определение № 1682 от 16.06.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2350/2023 г.).

Ако ищецът не е внесъл държавна такса върху допълнително предявената част от вземането, то това не води до недопустимост на първоинстанционното и въззивно решения в частта, в която са се произнесли по същество на тази претенция. Страната е останала задължена за посочената сума и след връщане на делото на първоинстанционния съд, следва да бъде постановено определение за нейното принудително събиране (В този смисъл 3 се е произнесъл ВКС по дело,чийто казус близък до настоящия с Определение № 2092 от 12.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3744/2022 г.).

Когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание Чл.77 ГПК , не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, като това може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл. 77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им.

В тази част решението има характер на определение и може да бъде изменяно по реда на чл. 248 ГПК от постановилия го съд (Определение № 1487 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията А.

К.).В настоящият случай Районен съд-Б. е действал в стриктно съответствие със закона,като след приключване на делото в рамките на давностния срок е постановил определение за принудително събиране на разноските по чл. 77 ГПК с определение .

ВКС приема,че за въззивната инстанция въззивникът също дължи възнаграждение на особения представител на ответника, без това да е обвързано с резултата по делото (чл. 47, ал. 6 ГПК) и че ако възнаграждението не е било предварително определено и внесено в хода на въззивното производство и до приключване на съдебното дирене, няма пречка съдът да прецени, че ще определи размера му с крайния си акт,като в този случай, ако възнаграждението не бъде внесено за изплащане, съдът ще постанови определение за принудителното му събиране от задължената страна на основание чл. 77 ГПК (В този смисъл напр.Определение № 1301 от 29.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1987/2023 г., Определение № 355 от 8.03.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 702/2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с Чл.248 ал.3 ГПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 213 от 05.07.2023 г., постановено по гр. дело №273/2021 г. по описа на Районен съд-Б.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5