Решение № 1345 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100502401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20228510402858 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановление от 11.11.2022 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските по изпълнението.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани изпълнителни действия. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят в производството „Г.С.М.П.“ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 20228510402858 по 1 описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от „Г.С.М.П.“ЕООД от 20.10.2022 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2022 г. по гр.д. № 2401/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. С.Й.Д. сумата от 300 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022 г., с който взискателят и Адвокатско сдружение „Б.Ф.“ са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство в размер на 240 лева, която е платена към датата на сключване на договора.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от 240 лева – адвокатско възнаграждение.

На 31.10.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение.

С Постановление № 69391/11.11.2022 г. ЧСИ М.П. е постановил отказ да намали приетите по делото разноски.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление № 69391/11.11.2022 г., по изпълнително дело № 20228510402858 по описа на ЧСИ М.П.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал.

1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. С молбата е направено искане за предприемане на изпълнителни действия, поради което и не е дължимо отделно възнаграждение за процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* - длъжник по изпълнително дело № 20228510402858 по описа на ЧСИ М.П. Постановление № 69391/11.11.2022 г., в частта, с която оставено без уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.10.2022 г. между взискателя „Г.С.М.П.“ЕООД и Адвокатско дружество „Б.Ф.“ до размер от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3