Решение № 148 от 01.07.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20264230100217 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба от Е. С. М. от с. Д., община С. против К. Т. Х. от гр. С., с правно основание чл. 49 от СК, по който ищцата моли гражданският брак, сключен между нея и ответника, да бъде прекратен по изключителна вина на ответника. В съдебно заседание процесуалните представители на двете страни поискаха съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, без да се произнася по въпроса за вината.

Претендираното от ищцата право произтича от сключения между страните граждански брак на 19.08.2025 година и от твърденията , изложени в исковата молба, за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Според изнесеното в исковата молба ищцата и ответникът се запознали на 23.12.2024г. и започнали да се виждат и да излизат заедно. През месец януари на 2025г. ответникът заминал да работи в Белгия, откъдето се е върнал през месец март на 2025г. След завръщането му двамата продължили да се срещат и тогава тя установила, че е бременна.

На 20.04.2025г. заживели заедно на квартира в гр. С., като тогава се сгодили и планирали да създадат семейство. През месец май на 2025г. Е. претърпяла спонтанен аборт и загубила детето.

На 19.08.2025 година двамата сключили граждански брак, като от брака няма родени деца. След това, през месец ноември на 2025г., заминали за Германия, но през 1 месец декември се завърнали в Република България и за кратко време останали при майката на ответника в с. Г., а през месец януари отишли в дома на родителите на ищцата в с. Д.. После отново пътували в чужбина. Ходили до Англия и Германия.

Ищцата твърди в исковата молба, че в началото съпружеските отношения между нея и К. протичали в хармония и разбирателство, каквито били очакванията й.

Между двамата възниквали дребни конфликти, които същата приемала като неизбежни във всяко семейство.

В средата на месец ноември, обаче, отношенията между тях се влошили, помежду им започнали да възникват сериозни разногласия и конфликти. Съвместното им съжителство се оказало невъзможно. Липсвали вече разбирателство, взаимно уважение и подкрепа. Ищцата твърди, че скандалите, обидите и унижението от страна на К. към нея станали нетърпими.

Според изнесеното в исковата молба, на 23 февруари 2026г., след като била обиждана и заплашвана от съпруга си, ищцата напуснала семейното жилище и се преместила да живее в жилището на майка си, находящо се в село Д., община С..

Оттогава с ответника живеят разделени. Съпругът й К., останал да живее в семейното жилище, находящо се в град С., а на 01.03.2026г. Е. му заявила категорично, че не желае повече да живее с него и че счита брака им за окончателно изчерпан.

Предвид тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им не може да бъде запазен и затова отправя искане до съда да го прекрати по вина на мъжа, тъй като намира, че основна причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е именно поведението на съпруга й К., което се обуславяло от системното неизпълнение на моралните задължения от негова страна, както и постоянните прояви на неуважение и незачитане на личността й, психическия тормоз и липсата на привързаност. В съдебно заседание ищцата заяви, че желае съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Ответникът е представил писмен отговор, чрез адвокат В. И. от ГАК, в който оспорва фактическите обстоятелства, описани в исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен. Сочи, че съпрузите се намират във фактическа раздяла от 23.02.2026г., като съпругата самоволно е напуснала жилището, което са обитавали в Белгия, и заживяла при родителите си в с. Д., община С.. Ответникът твърди, че по това време и място едностранно, без негово съгласие, и изненадващо е взела решение за развод.

Ответникът сочи, че с оглед събиране на доказателства за предстоящия брачен процес, на 06.03.2026г. било образувано гр.д.№ 142/20206г.по описа на съда с молба за защита от упражнено психическо насилие от него спрямо нея, по което дело имало издадена заповед за незабавна защита № 2 /06.03.2026г., с която е постановена мярка за закрила на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Същата му била връчена на 23.03.20206г.

Обяснява, че за периода от време от сключването на гр. брак през м.август 2025г. двамата с ищцата са живели на квартира в гр. С. и че всеки един от тях е изпълнявал съпружеските си задължения, имали са общо домакинство, работа, често 2 са били на гости на приятели на роднини, поддържали са активни социални контакти, ползвали са заедно автомобил за посещение на роднини и за други нужди. Съпругата била уважавана и самоуверена, като ответникът проявявал разбиране към проблемите й. Не е имало повод и причина за подаване на сигнал за заплахи на тел. 112.

Ответникът сочи, че от средата на месец декември 2025г. до настъпилата фактическа раздяла на 22.02.2026г. съпрузите са били в чужбина, където той работел.

През този период от време съпружеските отношения между двамата били нормални, толерантни, приятелски и търпими, със споделена отговорност. Страните са споделяли и добри, и лоши моменти от ежедневието си. Не е имало намек или други индикации от страна на съпругата, че следва да си уредят отношенията при един евентуален развод. Предвид тези обстоятелства ответникът счита, че няма данни, от които да се изведе извод, че са налице трайни и постоянни прояви на неуважение и незачитане на личността за период от шест месеца.

В заключение ответникът счита,че съществуването на този брак не е в интерес на съпрузите, че липсва съдържание и съществува формално, като намира, че за негативното развитие на отношенията им вината е на жената. Затова моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака по вина на съпругата. В съдебно заседание процесуалният му представител изрази волята на ответника бракът да бъде прекратен от съда, без същия да се произнася по въпроса за вината.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - оригинал на удостоверение за граждански брак № 6592250061/19.08.2025 г. на Община С. се установи че страните са сключили граждански брак на 19.08.2025 г. в гр. С., като съпругата не е приела фамилното име на съпруга си Х..

От гласните доказателства - показанията на водената от ищцата свидетелка А. М.

– майка на ищцата, на която се разясни, че може да откаже да свидетелства на осн. чл.

166 от ГПК, но същата заяви, че желае, се потвърждава изцяло изнесеното в исковата молба. Свидетелката А. М. обясни, че дъщеря й и ответникът са разделени от месец март 2026 година и че от тогава не са се виждали, чували и търсели. За ответника свидетелката заяви, че имал вредни навици да бие и че дъщеря й й споделила, че докато са били заедно, я е обиждал и нагрубявал.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка изцяло, тъй като те дават ясна картина какво точно се е случва и че този брак е безполезен, както за страните, така и за обществото.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

3

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, и небрачен иск с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. с чл.

56 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 49, ал. 1 от СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост. Поради това бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от няколко месеца, че живеят разделени и не поддържат никакви контакти помежду си, говори достатъчно за тотално разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

Съпрузите не желаят произнасяне по въпроса за вината.

След развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Страните не претендират заплащане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между Е. С. М., ЕГН:

**********, от с. Д., община С., ул. „***********, и К. Т. Х., ЕГН: **********, от гр.

С., ул. ***********, сключен на 19.08.2025 година в гр. С. с акт за сключен граждански брак № 0061 от 19.08.2025 г.,съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

След развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Разноските, направени в настоящото производство остават за сметка на всяка една от страните, така както са сторени.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4