Решение № 2118 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2762/2025
- Вид
- Решение № 2118
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2118 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330102762 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Банка ДСК“ АД против Г. П. Д. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с дадени указания по ч.гр.дело № 20090 по описа на ПРС за 2024г., по което длъжникът подал възражение против заповедта за изпълнение. В исковата молба се твърди, че на 08.04.2024г. между “БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 14218.55 лв. за рефинансиране на задължения по договор за кредит от 26.09.2022г. за сумата от 15000 лв. Кредитът бил усвоен еднократно и безкасово. Договорено било кредитът да се върне на 120 месечни вноски. За кредита следвало да се плаща възнаградителна лихва в размер на 7.010 % годишно. Договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК.
Кредитополучателят обаче допускал просрочия в изплащане на задълженията си по кредита, като не бил заплатил нито една вноска по кредита. Банката предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за това от дата 01.11.2024г. било получено от ***та на кредитополучателя на дата 04.11.2024г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с които се оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът бил подписал договора за кредит от 26.09.2022г. в качеството си на наследник, без да е получил реално парична сума. Сочи, че 1 не оспорва претенцията на банката, но не е пряк кредитополучател, а наследник.
Обосновката, че бил уведомен за предсрочната изискуемост чрез друго лице, не била издържана. Твърди нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 20090 по описа на ПРС за 2024г. е видно, че е издадена заповед № 9854 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 22.11.2024г., по силата на която е разпоредено длъжникът Г. П. Д. да заплати на кредитора Банка ДСК АД сумата 14218,55 лв. /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ – главница; 573,79 лв. /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.;
19,40 лв. /деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.; 86,13 лв. /осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ законна лихва за периода от 04.11.2024 г. до 19.11.2024 г.; 160 лв. /сто и шестдесет лева/ разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и 301,16 лв. /триста и един лева и шестнадесет стотинки/ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2024г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с предмет сумата от 14 218.55 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, с ГПР 7.65 % и лихвен процент 7.010 %. Приложени са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Представен е и погасителен план с дата на усвояване 08.04.2024г., последна падежна дата 08.04.2024г. Към исковата молба са приложени също уведомление от 01.11.2024г. от банката до Г. Д. относно обявяване кредита за предсрочно изискуем, ведно с потвърждение за получаване, с дата на връчване 04.11.2024г.
Представени са също договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2022г., сключен между банката и Й.А. Д., ведно с погасителен план и ГПР, както и договор за заместване в дълг от трето лице по договор за кредит от 08.04.2024г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.М. Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 20090 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че срещу издадената заповед № 9854 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.11.2024г. в срок е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Банка ДСК“ АД и Й.А. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2022г., по силата на който е 2 отпуснат кредит в размер на 15 000 лв., със срок на издължаване 84 месеца. Видно е също, че по силата на сключен с банката договор за заместване в дълг от трето лице по договор за кредит от 08.04.2024г., ответникът Г. П. Д. е заместил длъжника Й.А. Д. по договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2022г. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, кредитът по договор за текущо потребление от 26.09.2022г. е усвоен на същата дата от Й. Д. в размер на 15 000 лв., а сумата по договор за кредит от 08.04.2024г. е усвоена на същата дата и с предоставената сума в размер на 14 218.55 лв. е погасен изцяло кредит, предоставен с договор за текущо потребление от 26.09.2022г.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по чл. 417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. Тъй като извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Поради това в исковото производство ищецът - кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит от 08.04.2024г., като ответникът оспорва обявяването на предсрочната изискуемост да е било съобщено на Г. П. Д.. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г на ВКС по тълк.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд. Фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на заявлението на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2024г. до 12.01.2026г. няма отразени постъпили суми във връзка с погасяване на процесния кредит. Налице е забава в плащанията от първа погасителна вноска, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са налице 8 броя непогасени погасителни вноски. Поради това според настоящия състав са били налице предпоставките по Общите условия за предоставяне на кредити за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Освен това, с оглед представените писмени доказателства – уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и обратна разписка към същото, съдът намира, че длъжникът е уведомен от кредитора за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост е отправено от банката до длъжника на посочения от него адрес в договора за кредит в ***, в съответствие с чл.14 от договора за кредит. Писмото е връчено на ***, *** на ответника, със задължение да предаде писмото на адресата, поради което възражението по писмения отговор в тази насока е неоснователно. Събраните гласни доказателства чрез разпит на същата не водят до други 3 изводи, тъй като съдържанието на писмото и обратната разписка е ясно и четливо, не буди съмнение относно отразените в тях обстоятелства, а подписът на ***та на ответника не е оспорен. Размерът на непогасените задължения по договора за кредит се установява безспорно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери.
При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 204.52 евро, от които 102.26 евро заплатен депозит за вещо лице и 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземанията на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 от Г. П. Д., ЕГН ********** от *** по договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2024г. в размер на 7 269.83 евро /14218,55 лв./ главница; 293.38 евро /573,79 лв./ - договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.; 9.92 евро /19,40 лв./ обезщетение за забава за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.; 44.04 евро /86,13 лв./ законна лихва за периода от 04.11.2024 г. до 19.11.2024 г.; 81.80 евро /160 лв./ разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 9854 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.11.2024г. по ч.гр.д. № 20090 по описа на ПРС за 2024г.
ОСЪЖДА Г. П. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 204.52 евро направени по настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4