Решение № 37 от 20.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201033 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С фиш серия G T, № ... от ... г., издаден от мл. инспектор при РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, на основание чл.186, вр. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. на А. Т. С. с ЕГН:

********** от с. Д., ул. „Ш.” № 6 за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Срещу фиша е подадена жалба от А. Т. С., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на последния. Твърди се, че е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния му представител поддържат жалбата. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакувания акт, включително в писмено становище. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание излага становище за законосъобразност на фиша. Сочи, че е ясен и категоричен, че има нарушение 1 на ЗДвП. Моли да бъде потвърден.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят А. Т. С. е санкциониран с горепосочения фиш за това, че на ... г. в ... ч. с МПС - лек автомобил „...“, модел ... с рег.№ ... в село Д., общ.

Пазарджик паркира на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, е което е извършил нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.186, вр. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на същата дата бил издаден атакуваният фиш. Последният бил връчен на жалбоподателя на ... г. В срок е подадено възражение до РУ на МВР Пазарджик, с което жалбоподателят е оспорил извършеното нарушение и издадения фиш. Липсва изрично произнасяне по подаденото оспорване, като фишът не е анулиран, което е довело до подаване на жалба срещу същия в съда и е образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства.

При така установените обстоятелства от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна.

Обжалваният фиш е издаден по реда на чл.186, вр. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. При положение, че при издаването му фишът бъде подписан от служителя, наложил глобата и от нарушителя, с това последният изразява съгласието си да заплати наложената глоба и по никакъв начин не оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената санкция. При положение обаче, че нарушителят в момента на съставянето на фиша направи оспорване по смисъла на чл.186, ал.2 от ЗДвП или откаже да подпише фиша, то спрямо него следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а оттам и НП, което да подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Щом обаче такова 2 оспорване липсва, то издаденият фиш придобива статут на влязло в сила НП, според императивната норма на чл.186, ал.8 от ЗДвП и като такъв не подлежи на обжалване. При това законово положение, в случай на оспорване от страна на нарушителя към момента на съставянето на фиша или отказ да се подпише същия, то спрямо лицето следва да се състави акт за установяване на административно нарушение, а след това и да се издаде НП.

В настоящия случай е видно от отразеното в самия фиш, че нарушителят не го е подписал, защото се касае за фиш за неправилно паркиране, а съгласно чл.186, ал.3 ЗДвП: „Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя“. Това е отразено и в самия фиш, след което той е изпратен за връчване на лицето. Наказаното лице е оспорил факта на нарушението, следователно не се е съгласил с това, че има вина за вмененото му нарушение, и не е приел да бъде санкциониран по този ред. Издаденият фиш не е бил анулиран и не е съставен АУАН за нарушението, така както повелява разпоредбата на чл.186, ал.2 ЗДвП. При положение, че след като фишът е бил оспорен и неговият съставител не го е анулирал и не е съставил АУАН против лицето, то фишът не е редовно съставен, а жалбата против него се явява процесуално допустима.

Тя е и основателна по следните съображения:

В хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на фиша, без да е необходимо спорът да бъде разглеждан по същество. Вече се изложиха по-горе обстоятелствата за съставянето на фиша. Стана ясно, че той е бил оспорен от възприетия като нарушител.

Оспорването е направено в законоустановен срок от връчването на фиша, което е давало основание на длъжностното лице да пристъпи към съставянето на акт против лицето. Това обаче не е направено, при което не е дадена възможност на нарушителя да разгърне правото си на защита в рамките на един общ административнонаказателен процес. При това положение фишът е незаконосъобразен.

Следва обаче да се отбележа и още няколко обстоятелства, поради които фишът се явява незаконосъобразен. На първо място в атакувания фиш остава неясно мястото, където е извършено нарушението. Сочи се само, че то е „в село Д.“. Очевидно изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно и 3 конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението не е спазено.

Липсва каквато и да е конкретика в тази насока – например къде в селото, на коя улица, пред кой административен адрес - № или на кръстовището с друга улица и т.н. Съдебната практика по аналогични случай е ясна и безпротиворечива, тъй като административнонаказателното производство е формално производство и следва да бъдат описани и посочени конкретни реквизити, изброени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. В разрез с правилата не са посочени конкретното място на осъществяване на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Липсата им ограничава възможността за организиране защитата на жалбоподателя, който нито е длъжен, нито следва да бъде поставян в положение да гадае по отношение на деяние, реализирано на кое място се ангажира административнонаказателната му отговорност. В случая е без значение дали въззивният съд или лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно са разбрали или могат да разберат индиректно кои са обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност. Правоприлагането като строго нормирана дейност не може да почива на предположения. За да предизвика целените с издаването му правни последици, фишът, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

На следващо място отново същите съображения могат да се изложат и за посоченото в атакувания фиш, че жалбоподателят „паркира на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението“. Освен, че мястото на паркиране не е посочено, не става ясно въобще коя от двете законови хипотези е налице – дали създаване на опасност, дали пречка за движението (или и двете) и накрая по какъв точно начин паркирането на жалбоподателя на автомобила му на определено място (непосочено) води до подобен извод – за опасност или пречка за движението.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в атакувания акт, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в атакувания фиш, се явяват в пряка връзка 4 и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на наказващия орган относно основни реквизити, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. Посочените дефицити в описанието на нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на атакувания фиш, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява, че е извършил нарушение, какво точно е нарушението, къде е извършено, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваният фиш следва да бъде отменен, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева. Следователно следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 613,55 евро. Тази сума не следва да се намалява, тъй като липсва възражение за прекомерност от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен фиш серия GT, № ... от ... г., издаден 5 от мл. инспектор при РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, на основание чл.186, вр. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, с който е наложена глоба в размер на 150 лв. на А. Т. С. с ЕГН: ********** от с. Д., ул. „Ш.” № 6 за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на А. Т. С. с ЕГН:

********** от с. Д., ул. „Ш.” № 6, сторените по делото разноски в размер на 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента).

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6