Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 03.08.2023, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 178/2023
Вид
Решение № 145
Подписан
03.08.2023
В сила
11.09.2023
Състав
Живка Димитрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Свиленград, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100178 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът "Обединена Българска Банка" АД иска от съда да признае за установено, че ответникът Г. Х. К., в качеството й на кредитополучател по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.04.2016г., му дължи сумата 4967,66 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 09.06.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 472,06 лв. - договорна лихва за периода от 10.01.2021г. до 24.05.2022г. вкл., сумата 163,88 лв. - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 10.01.2021г. до 24.05.2022г. вкл., сумата 19,32 лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 25.05.2022г. до 07.06.2022г . вкл., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по частно гр.д. № 383/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград. Претендират се разноските, направени в настоящото исково производство, както и тези, направени в заповедното производство.

Посочва се в исковата молба, че на 15.04.2016 г. между „Обединена Българска Банка” АД, като кредитодател, и Г. Х. К., като кредитополучател, е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лв., срещу задължение за връщането му в срок до 10.04.2024г., съгласно условията на договора.

1

Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора за кредит, като преустановил плащанията си, така че останали непогасени задължения по кредита. Поради неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимите погасителни вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 24.03.2022 г., за което му било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост с Уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение изх. № ИД-1-161-2022, връчено на длъжника на 07.05.2022 г., чрез Н.Д. К. – свекърва.

На 08.06.2022г. ищецът "Обединена Българска Банка" АД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 383/2022 г. по описа на Районен съд - гр.

Свиленград. Въз основа на издадените по делото изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК било образувано изпълнително дело № 20228740401069 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 по РКЧСИ.

Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по частно гр.д. № 383/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът получил съобщение, с указание от съда за предявяване на установителен иск относно вземането си. В тази връзка ищецът предявил настоящите установителни искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Г. Х.

К..

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но представя писмено становище, с което поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и не възразява, че има задължение към ищеца, произтичащо от процесния договор, без да го признава по размер.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 383/2022 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на 09.06.2022 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжника Г. Х.

К. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.04.2016г.: сумата 4967,66 лв. главница, сумата 472,06 лв. - договорна лихва за периода от 10.01.2021г. до 24.05.2022г. вкл., сумата 163,88 лв. - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 10.01.2021г. до 24.05.2022г. вкл., сумата 19,32 лв. - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 25.05.2022 г. до 07.06.2022 г . вкл., сумата 60 лв. такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. По делото е издадена Заповед № 201/10.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, 2 с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми срещу длъжника Г. Х. К.. За да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжника, а нейното настъпване е удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение изх. № ИД-1-161-2022, връчено на длъжника на датата 07.05.2022г. от ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 по РКЧСИ, чрез Н.Д. К. – свекърва /л.19 -20 от ч.гр.д. № 383/2022 г./. Въз основа на издадените по частно гр.д. № 383/2022 г. по описа на РС – Свиленград Заповед № 201/10.06.2022 г. и Изпълнителен лист № 165 от 10.06.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20228740401069 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 по РКЧСИ. Заповедта по чл.417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.

За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца бе да се докаже, че е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба; че кредиторът е изправна страна по този договор, в това число че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че е налице договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя - какво е и кога се е осъществило; кога вземането е станала изискуемо; какъв е размерът на вземането; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че кредиторът е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил за това обстоятелство длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Представен е по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 15.04.2016 г., между „Обединена Българска Банка” АД – „Банката“ /кредитор/ и Г. Х. Къратлиева /К./ – „Кредитополучател“, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в размер на 10000 лв., като кредита се издължава на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съобразно погасителен план – Приложение 1, неразделна част от договора. Видно от последния, крайният падеж на задължението за връщане на предоставен ия кредит е 10.04.2024 г.

В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.

Безспорно е установено от събраните доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза / ССЕ/, че Банката е изпълнила 3 основното си задължение - да отпусне на кредитополучателя определената в договора сума, която е усвоена от него изцяло и наведнъж на 15.04.2016 г . С отпускане на кредита е започнало и усвояването му от кредитополучателя срещу задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.

От приетото по делото заключение на назначената ССЕ се установява, че кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 29.03.2022 г.

Съгласно чл.19 от Договора за потребителски кредит, „Банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.” Поради това и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на Банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

В случая, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока, е надлежно упражнено от Банката. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, в заповедното производство е представено изходящо от Банката Уведомително писмо - покана до Кредитополучателя, връчена на последния по реда на чл.47 от ГПК, чрез ЧСИ на 07.05.2022 г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.06.2022 г. В предоставения в поканата 14-дневен срок от получаването й, допуснатите просрочия не са погасени. Поради това и с изтичането на 14-дневния срок по поканата, кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, в полза на Банката са се породили вземания за главница и лихви, които са дължими и при точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключени е на ССчЕ.

Поради това, че вземанията на Банката-ищец са напълно доказани по основание и размер, следва да бъдат признати за установени, така, както са предявени. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022 г. до окончателното плащане.

Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.

4

Относно разноските:

В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 163,66 лв., от които 113,66 лв. – за внесена държавна такса и 50,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не се изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с настоящото решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които се установиха в размер на 798,71 лв., от които 298,71 лв. – за държавна такса в исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения за защита материален интерес/, 400,00 лв. – депозит за ССчЕ и 100,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК: 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. „Витоша” № 89Б, от Г. Х. К., с ЕГН: