Решение № 11 от 25.02.2026, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Карнобат, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Х.ва като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Административно наказателно дело № 20252130200230 по описа за 2025 година

Съдебното производство е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Ж. B.

Ш., с EГH:**********, гр. ***, против наказателно постановление № 250454-000347/01.09.2025 година, издадено от Д. И. Д.- началник група в ОДМВР Бургас, РУ-Сунгурларе, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро(сто и две евро и двадесет и шест евроцента)-200.00 лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство/МПС/, на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен пълномощник адв.К.. Жалбата се поддържа, с твърденията, че е налице процесуално нарушение, тъй като след издаването на АУАН-а, преписката е била прекратена от началника на РУ-Сунгурларе и изпратена на прокурора който се е произнесъл с постановление за отказ да се образува наказателно производство и е върнал преписката на началника на полицията за преценка за наличие на административно наказание. След връщането на преписката началникът на РУ-Сунгурларе не се е позовал на чл.32, ал.2 от ЗАНН за издаването на НП. Тъй като автомобилът е имал поставени регистрационни табели, не е налице нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, за което е санкциониран жалбоподателя. Сочи се още едно нарушение за прекратяването на регистрацията на автомобила не са били уведомени нито жалбоподателя, нито предишния собственик на автомобила.

1

Въззиваемата страна – РУ – Сунгурларе при ОД МВР - Бургас, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение и същото да бъде определено в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ж . B.Ш. е санкциониран за това, че на 01.08.2025г. е управлявал лек автомобил, ***, в гр.Сунгурларе пo улица Славянска до дoм номер 4 с посока на движение с.Славянци. При проверката, извършена от полицейски служители, е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е негова собственост, придобит от водача с договор за покупко-продажба на MПC рег. номер 871 от 20.05.2025г. на нотариус номер 417. Установено е че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от 3ДвП на 22.07.2025 година -непререгистрирано MПC в срок.

Не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и НП дата е управлявал собствения си автомобил и е бил спрян за проверка, при която срещу него е съставен АУАН Серия GA АКТ № 3661115/01.08.2025г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е знаел, че трябва да пререгистрира автомобила в ПП при ОДМВР-Бургас, но е пропуснал срока, което става ясно и от обясненията на жалбоподателя на л.11 от делото.

С резолюция № 25-0454-М000018 от 04.08.2025г. началника на РУСунгурларе е прекратил административнонаказателното производство по АУАН GA АКТ № 3661115/01.08.2025г. срещу Ж. Ш. и е изпратил преписката на БРП по компетентност.

Прокурорът се е произнесъл на 25.08.2025г. с постановление за отказ да се образува наказателно производство /лист 6 от делото/. Прекратил е преписката и тя е върната на началника на РУ-Сунгурларе за преценка за наличието на предпоставките за налагане на Ш. на административно наказание.

На 01.09.2025г., началникът на РУ-Сунгурларе е издал срещу Ж.

Ш.Наказателно постановление № 25-0454-000347 в което описанието на фактическата обстановка е пренесена от съставения срещу нарушителя АУАН за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДВП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 200 лева /102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения 2 от категорията на съществените при издаването на НП, представляващи основание за неговата отмяна са неоснователни. Налице е надлежно описание на вмененото административно нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в тях е посочено, че при проверката се е установило, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, за което по делото, както беше посочено по-горе, не е налице спор.

Съгласно посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В НП е посочено, че то се издава по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН по повод постановление за отказ да се образува наказателно производство, като в него и в съставения в деня на установяване на нарушението АУАН, ясно са посочени всички индивидуализиращи белези на процесното МПС – марка, модел, рег.

№, пренесени надлежно и в НП. Жалбоподателят се е запознал с АУАН, подписал го е изрично отбелязвайки, че няма възражения.

Не са допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в пълнота фактическата и правна рамка на повдигнатото спрямо него административно нарушение, съответно да организира защитата си срещу него, като още от първия възможен момент е бил наясно за това срещу какви факти следва да се брани.

НП е издадено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , считано от получаване от наказващия орган на материалите по преписката на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН . То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен орган.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 01.08.2025 г. на посочените време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС – лек автомобил ***, негова собственост, което не е регистрирано.

Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм.

3 и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за порочност на производството поради издаването на наказателното постановление, след като е била постановена мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН-а от 01.08.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Така постановената резолюция не препятства и не изключва възможността за последващо произнасяне на наказващия орган с наказателно постановление, което в случая е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Резолюцията на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН се постановява, когато в хода на едно вече образувано административнонаказателно производство се разкрият признаци на възможно извършено престъпление, т.е. осъществена е хипотезата по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Тъй като преценката налице ли са основания за повдигане на обвинение и събрани ли са доказателства за извършено престъпление е от изключителната компетентност на прокурора, то наказващият орган е длъжен да изпрати материалите по подведомственост. Оттук следва и същностната разлика при прекратяването на административнонаказателното производство на това основание спрямо хипотезите по чл. 54, ал. 1, т. 1-8 от ЗАНН. Тази разлика се изразява в обстоятелството, че когато наказващият орган прекратява производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, това не води до преустановяване на неговата висящност въобще, а само пред конкретния орган, като производството се придвижва на следващ етап и се сезира органът, който е компетентен да разгледа преписката. В този смисъл е и правната доктрина, в която е прието, че в тази хипотеза (по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН ) не се прегражда окончателно възможността за търсене на отговорност от съответния правен субект, както е при прекратяването на производството на другите основания, посочени в закона, а се сезира друг орган, компетентен да се произнесе по установените в хода на административнонаказателното производство факти и обстоятелства, като им даде съответна правна оценка. В този смисъл резолюция, постановена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, не води до активизиране на принципа non bis in idem, когато наказващият орган получи материалите по преписката за произнасяне на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Прекратяването на административнонаказателното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН по своята правна природа и последици кореспондира на прекратяването на съдебното производство в наказателния процес, в която хипотеза при повторното си надлежно сезиране съдът би могъл да се произнесе с акт по същество.

Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва 4 наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.

Неоснователен е и довода за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл. 189з от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Законосъобразно наказващият орган е наложил освен имущественото наказание "глоба" и кумулативно предвиденото наказание "лишаване от права", съобразно нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП действаща към момента на нарушението.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип за автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, следва да бъдат посочени в тяхната стойност в евро.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а ответната страна –РУ Сунгурларе не е претендирала и не е представила доказателства за сторени разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

25-0454000347/01.09.2025 година, издадено от Д.И.Д.- началник група в ОДМВР Бургас, РУ-Сунгурларе, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предложение „първо“ от ЗДвП на Ж. B.Ш., с EГH:**********, гр. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 евро (словом: сто и две евро и 26 евроцента) – 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.