Определение № 796 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.295,ал.1, изр. първо ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците Н. Т. М., Д. Н. М. и Т.

Ж. М. срещу решение № 139 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№ 406/2023г. на Апелативен съд Бургас. С него, след отмяна на решението по гр.д № 136/2021г. на ОС Бургас в частта за отхвърляне на исковата претенция на „Юробанк България“АД по чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД за разликата над 10 962.30лв. до 88 532.89лв., касаторите са осъдени да заплатят по предявения като частичен иск още 77 570.59лв. - дължими суми за главница по договор за потребителски кредит от 25.07.2007г., обявена за предсрочно изискуема с исковата молба на банката, ведно със законната лихва от предявяване на иска 26.01.2021г. Решението на първоинстанционния съд, с което касаторите са осъдени да заплатят сумата 10 962.30лв. - дължими падежирали за периода 10.02.2016г.-10.01.2021г. вноски за главница по същия договор за кредит и нотариални разноски, е влязло в сила като необжалвано. Влязъл е в сила и въззивният акт в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на частичния иск за разликата до предявения размер от 90 000лв.

С касационната жалба са въведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Изложени са и оплаквания за недопустимост на въззивното решение като 1 постановено по недопустим иск (чл.299,ал.1 ГПК), тъй като банката вече е претендирала пълния размер на главницата по същия договор за кредит на основание настъпила на 10.01.2014г. предсрочна изискуемост, а с влязлото в сила решение по т.д.№ 147/2016г. на ОС Бургас установителният иск на банката, предявен по реда на чл.422 ГПК, е отхвърлен със съображения, че претендираните вземания на банката не съществуват на заявените основания и размер. Възразява се, че при тези обстоятелства в настоящото производство банката претендира част от вече търсената главница, твърдейки, че предсрочната изискуемост е настъпила с предявяване на новата искова молба, т.е. налице е идентитет между претенцията, отхвърлена с влязлото в сила решение и настоящата - предмет на осъдителния иск. Изложени са и оплаквания, че решението е постановено по непредявен иск, защото при уточнения, направени едва пред въззивната инстанция, съдът е приел, че е сезиран и с иск за плащане на пълния размер на главницата поради обявена предсрочна изискуемост, а не само с иск за плащане на падежирали вноски.

Заявено е и искане за отмяна на решението като очевидно неправилно.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Допустимо ли е спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван, след като в първото производство се претендира пълният размер и съдът е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но претенцията не е доказана по основание и размер, а във второто производство се претендира частично главница, като се твърди единствено формално нова дата за предсрочна изискуемост - датата на завеждане на новата искова молба?“

Отново е изложено твърдението е, че в предходно производство по т.д.№ 147/2016г. по описа на ОС Бургас, банката е претендирала по реда на чл.422 ГПК установяване на вземането си за пълния размер на главницата, за дължими възнаградителни лихви, такси и законни лихви по същия договор за кредит с твърдения за автоматично настъпила на 10.01.2014г. предсрочна изискуемост. Касаторите сочат, че установителният иск е отхвърлен с влязло в сила решение със съображенията, че: представеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от счетоводните книги на банката, не удостоверява действително дължимите от кредитополучателите 2 суми - както главница, така и договорни лихви до и след предсрочната изискуемост; че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е обявена на длъжниците на 05.11.2015г. с достигане на волеизявлението на банката до тях; че вземанията на банката по извлечението от счетоводните книги не съществуват на тези основания и в тези размери, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Касаторите възразяват, че предмет на настоящото производство е част от претендираната вече главница, а единственият нов факт, който банката сега твърди е, че предсрочната изискуемост е настъпила с предявяване на новата искова молба. Считат, че сочената в настоящото производство нова, различна дата на предсрочна изискуемост на кредита, без да са налице други правопораждащи факти, е формално, единствено с оглед на така заведеното производство и представлява злоупотреба с право. Поддържат, че липсват други нови заявени факти и обстоятелства, поради което спорът за главницата по кредита се явява разрешен със сила на присъдено нещо, като правотото на вземане на ищеца в претендира ния размер е отречено с влязлото в сила решение по т.д.№ 147/2016г. на ОС Бургас; че в хипотезата на отхвърляне на искове, именно защото е отречено възникването на спорното право, а не поради неизискуемост на претендираните вземания, е налице процесуална пречка същите вземания да бъдат предмет на нов иск. Позовават се на т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и разясненията в т. 2 на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

2/ „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи и възражения на страните?“ с твърдението, че няма произнасяне по възражението за недопустимост на иска на основание чл.299,ал.1 и ал.2 ГПК като се твърди несъответствие на дължимите от съда процесуални действия с цитирана практика на ВКС.

3/ „Налице ли е сила на пресъдено нещо относно установяване на датата на предсрочната изискуемост между страните, в случай, когато в предходно производство за осъждане на кредитополучателя да заплати дължими суми по договор за кредит, съдът е определил, че датата на предсрочната изискуемост е настъпила, но е отхвърлил иска поради недоказване на иска по основание и размер?“.

Касаторите отново се позовават на воденото производство по т.д.№ 3

147/2016г. на ОС Бургас, чийто предмет е искане за присъждане на пълния размер главница по процесния договор във връзка с настъпила на 11.01.2014г. предсрочна изискуемост, с постановеното решение по което е прието, че предсрочната изискуемост има действие от обявяването й на кредитополучателите на 05.11.2015г. Възразяват, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е правопораждащ ф а к т за изискуемостта на задължението, ползва се със сила на пресъдено нещо между страните и не може да бъде пререшаван. Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на решението по т.д. №1641/2016г. на 2 т.о. на ВКС като същевременно се твърди, че липсва съдебна практика по този въпрос, поради което „въпросът е от значение за спорното право, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК“.

4/ „Следва ли да се счита, че е преклудирано правото на възражение на ответника относно настъпила погасителната давност, в случай че съдът е предоставил срок на ищеца за уточняване на претенциите, като е приел изменение на основанието на иска?“

Поддържа се, че претенцията е погасена по давност, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем между страните на 05.11.2015г., а не както твърди ищеца и както приема съдът - при подаване на настоящата искова молба - 26.01.2021г. Касаторите считат, че съдът неправилно е преценил това възражение за преклудирано, тъй като е налице сила на пресъдено нещо относно установяване на датата на предсрочната изискуемост на кредита.

Посочват, че апелативният съд е предоставил възможност на банката да уточни исковата си претенция, като заяви дали претендира падежирали вноски или пълния размер на главницата поради обявена предсрочна изискуемост на кредита и във във връзка с даден срок за становище по така заявените „нови фактически твърдения“, въззивниците са се позовали на възражение за погасяване по давност на пълния размер на претенцията. Считат, че след като съдът е приел „изменените фактически твърдения на ищеца и новото основание на иска“, е следвало да обсъди и възражението за изтекла давност във връзка с „новите твърдения и промяната на основанието на иска “.

Допълнителна предпоставка към този въпрос не е въведена.

5/ „ Допустимо ли е съдът по собствена инициатива в решението си да 4 съставя примерен погасителен план, по който да определя размера на претендипаното право на вземане, при положение, че такъв не е приложен от ищеца и липсва поставена такава задача на вещо лице?“ Въведен е аргументът, че в настоящия случай първоначалният погасителен план, подписан от двете страни, не е представен по делото, договорът съдържа неравноправни клаузи, въз основа на които е увеличаван многократно лихвения процент и по този начин ответниците са заплащали неоснователно суми за лихви по кредита. По силата на тези изменения автоматично са били променяни размерите на дължимите месечни погасителни вноски, банката е начислявала без основание и наказателна надбавка върху договорната лихва по време, когато кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем. По тези съображения касаторите считат, че действителното задължение на кредитополучателите за главница е в по-малък размер от заявения от ищеца и произтича от различни от заявените фактически основания, което не позволява да се приеме, че претенциите са установени по своето основание, за да определи съдът размера им по реда на чл.162 ГПК. Считат, че определянето на размера на претендира ното право на основание изготвен с решението от съда примерен погасителен план, без такъв да е приложен и приет по делото, представлява съществено процесуално нарушение; че е следвало вещо лице да състави нов погасителен план, имайки предвид нищожността на клаузите за лихви, или да бъде приложен и приет от съда първоначалния погасителен план, подписан от страните.

Касаторите обосновават допълнителната предпоставка с довода за липса на практика на ВКС по този въпрос, който е съществен за изхода на делото .

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

На 27.04.2021г. в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, „Юробанк България“АД е уточнило, че с исковата молба от 24.01.2021г. банката е направила целия кредит предсрочно изискуем; че вноските за просрочена главница преди обявяването на предсрочната изискуемост са за периода от 10.05.2014г. до 24.01.2021г., което е и 5 основанието банката да упражни правото си да иска и предсрочно изпълнение на цялото задължение; че общият размер на задължението за главница по договора е 120 196.23лв., формиран от посочените вноски за главница с настъпил падеж и предсрочно изискуемите вноските за главница; че в настоящия процес се претендира частично сумата от 90 000лв. от вземането в общ размер от 120 196.23лв. Първоинстанционният съд е счел, че ищецът претендира изплащане само на падежиралите вноски за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г. При заявено от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, за погасени са счетени вноските за периода 10.05.2014г. 10.01.2016г. С решението първоинстанционният съд е уважил осъдителния иск на банката за сумата 10 962.30лв. - дължима падежирала главница за периода 10.02.216г.-10.01.2021г., ведно със законната лихва от 26.01.2021г.

Отхвърлен е искът за дължими за периода 10.05.2014г.- 10.01.2016г. вноски за главница като погасен по давност, както и иска за главница за разликата до претендираните с частичния иск 90 000лв. Уважен е искът на банката за дължими нотариални такси.

Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищеца, който е поддържал, че предмет на претенцията му са и вноските, чиято изискуемост настъпва предсрочно с обявяването й от банката с исковата молба и е претендирал уважаването на иска в предявения размер.