Решение № 388 от 04.03.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5129/2021
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 26.03.2022
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.4 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 388 гр. Бургас, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120105129 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на В. В. Р. против С. М. Й. и Д. Д. Й.. С нея са предявени следните искове: главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД – нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.03.2019 г. поради липса на основание; евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – нищожност на същия договор поради накърняване на добрите нрави, с правно основание чл.44, вр. чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на овластителна сделка (пълномощно) и с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.03.2019 г. поради липса на съгласие, като сключен от мним представител.
С определение № *** г. съдът е върнал исковата молба на В. В. Р. против СТ. М. Й. и Д. Д. Й. в частта, с която е предявен в условията на евентуалност на иск по чл.33, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.03.2019 г., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като е прекратил производството по делото по този иск.
В законоустановения срок по делото постъпват идентични отговори на исковата молба и от двамата ответници, които оспорват исковете.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържа исковете и молят съда да уважи главния иск, респективно евентуалните искове, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Д. В. Р. живее в апартамент в ***. В жилището живее и неговата дъщеря В. Д. Р., която страда от ***, поради което баща й се грижи за нея. Р. не е комуникативен човек 1
(думи на свидетеля Е. Г., негов съсед на същия етаж) и живее като „отшелник“.
На 31.07.2018 г. в УМБАЛ „***“ ЕООД – гр. Бургас (за краткост болница „***) в отделение по *** е извършена *** на Р. и е установен ***. През септември 2018 г. Р. звъни на съседката си Е. Г. и плачейки й заявява, че е болен. Предлага й да й плаща по 60 лева на ден, докато той е в болница за седмица или десет дни, за да се грижи за дъщеря му В., да дава лекарства. По същото време Г. се грижи за съпруга си като негов личен асистент, назначена от Общината с трудов договор, поради което отказва. На следващия ден Р. й се обажда, като й казва, че е размислил и намерил друга жена, която ще дойде, докато е на изследвания. Това е ответникът Й. Р. казва на свидетеля, че ще плаща на Й. по 60 лева на ден.
През ноември 2018 г. Р. е приет за три дни в отделение по *** към болница „***“, като му е поставена диагноза „***“. Й. и нейният съпруг (ответникът Й.) са наясно, че Р. страда от ***, защото са му „назначили ***, която той отказа“. Ответникът Й. допълва, че от лятото до декември 2018 г. тя се е грижила за дъщеря му В., докато той е „ходил по болниците“, а януари 2019 г. го е „хванала ***“.
На 17.02.2019 г. ответникът Й. звъни на вратата на апартамента на свидетеля Г., защото Р. не вдига телефона, а същевременно е заключен и тя не може да влезе в жилището.
Те повикват свидетеля Т. К., който е домоуправител, да присъства. Докато тримата обсъждат какво да се предприеме, пристига и свидетелят Б.Г., син на Е. Г.а. Той веднага се обажда на спешен номер 112, като обяснява на диспечера, че се касае за „***“, който „найвероятно е починал“, като моли за съдействие – пристигане на полиция, тъй като не може да се влезе в апартамента, а там има и друг човек с *** – дъщеря му В. Г. съобщава на диспечера, че последно предния ден Р. се е обадил на чистачката (ответникът Й.), че ако се почувства зле, тя да дойде в жилището на следващия ден. Тъй като около час след обаждането нито полиция, нито медицински екип пристига на адреса, свидетелят Г. звъни втори път на спешен номер 112. На място пристига полицейски екип. Ответникът Й. си отива и на място остават само съседите. Отвътре Р. стене и извиква „Е., помогни ми!“, визирайки свидетеля Е. Г., и „разбийте вратата“. Полицаите повикват ключар, с помощта на който влизат в жилището. Р. е на земята в коридора, всичко е в изпражнения и урина, миризмата е ужасна. Не е ясно колко време е бил в това състояние.
Р. казва на полицаите и на Е. и Б.Г.и, които също влизат в апартамента, че иска да бъде настанен в болница „***“, защото там знаят за диагнозата му. Полицаите се обаждат на лекарски екип. При пристигането на място фелдшер А. поставя работна диагноза „***“, с придружаващо страдание „***“, поради което и предвид състоянието му пациентът е транспортиран до болница „***“.
В., дъщерята на Р., остава сама в жилището. Първоначално не могат да я открият. Тя изскача зад една маса. Дават й храна и тя започва да яде настървено. Полицаите заявяват, че нямат право да я отведат с техен автомобил, поради което съседите се обаждат на Център за *** „***“ ЕООД, откъдето им казват, че могат едва на сутринта да вземат В. На следващата сутрин свидетелят К. като домоуправител отключва жилището и В. е транспортирана в *** заведение.
В болница „***“ Д. Р. остава до 01.03.2019 г., когато е изписан. Окончателната диагноза е „***. Статус ***. ***, ***“. Описани са и придружаващи заболявания – ***,***“.
При извършените изследвания са установени данни за ***, с ниски стойности на ***и *** в ***, както и в ***, като са установени*** и в *** и ***. Р. е отслабнал, отпаднал, трудно движи ръцете и краката си, като нарушената подвижност на горните и долните крайници води и до съмнение за ***. Състоянието на Р. е с тенденция към постепенно влошаване и задълбочаване на нарушените функции на ***, ***, *** и ***. Р. се е намирал в ***, т.е. в тежко състояние. Страданията са ***, тежкото общо състояние е ***.
На 01.03.2019 г. с линейка на болница „****“ Р. е върнат в дома си. Двама санитари с едно одеяло го качват в апартамента и го слагат на мръсно легло, като им отключва свидетелят К.. Той е помолен от Р. да се обади на ответника Й., която да дойде. К. се обажда 2 на Й., но кога идва тя в апартамента не е установено по делото. След това свидетелят К. го посещава два пъти в апартамента. Стаята, в която се намира Р., е оправена, но не и цялото жилище. *** и *** Р. е много зле и осъзнава, че му остава малко време живот.
Ответникът Й. започва да се грижи за Д. Р. след изписването му от болницата срещу заплащане, като помощ й оказва и нейният съпруг С.Й.. Ответниците са наясно със заболяването на Р. – и двамата познават личната му лекарка (д-р Ж.), която практикува в ***. Ответникът се е консултирала с нея какви медикаменти да му дава за болката, т.е. Р. е изпитвал такава, като Й. му е давала обезболяващи „Аулин“ и „Нимезил“ и лекарства за раните от залежаване.
Р. казва на Й., че ще й плаща по 100 лева на ден, като тя не прави уговорки, а той си „каза тарифата“ (по нейни думи в хода на обясненията й). Парите са давани за „грижите към него“ (обяснения на ответника Й.) като възнаграждение (обяснения на ответника Й.). Й. потвърждава пред свидетеля Г., че Р. й плаща по 100 лева на ден „като личен асистент“.
В хода на производството по гр. дело *** г. по описа на БРС, в съдебно заседание, проведено на 17.03.2021 г., ответникът Й. по реда на чл.176 от ГПК заявява, че Р. я е „наел“ и е щял да й прехвърли неговата ид.част, но докато „прехвърлим документите, той си плащаше на ръка“. Й. потвърждава, че й е плащано по 100 лева до края на месец март 2019 г.
Според показанията на свидетеля К. ответниците са тези, които повдигат въпроса за прехвърляне на апартамента и таванското помещение. Д. Р. е имал намерение да им плаща суми за грижите, което той и реално прави, и ответниците да живеят при него.
Ответникът Й. отива в кантората на адвокат Х.Х. (свидетел по делото) с искане да бъде съставено пълномощно от името на Д. Р. за продажба на недвижими имоти. Текстът на пълномощното е изготвен в кантората на адв. Х..
На 19.03.2019 г. в дома на Р. пристига помощник-нотариус З. К. (сега З.В.), за да завери съдържанието на пълномощно и на подписа на Р. под документа. С пълномощното Р. упълномощава ответника Й. да го представлява пред нотариус, като се разпореди със собствения му имот (продаде, дари, замени, включително и прехвърли срещу издръжка и гледане) на Д.Й., включително и на себе си, за каквото намери за добре, собствените му ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ апартамент с площ 101,30 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение, заедно с 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и 1/48 ид.ч. от дворното място, представляващо бивш парцел ***, в квартал *** по стария план на града, или парцел *** по новия план на гр. ***, целият урегулиран от 988 кв.м., заедно с цялото таванско помещение, като Р. си запазва правото на ползване на гореописаната идеална част от апартамента, в който живее към същия момент, а именно: помалката от двете спални, която е самостоятелна и не е свързана с хола, избеното помещение и таванското помещение. Поради невъзможност да се подпише и да си изпише трите имена заради болест (удостоверено от помощник нотариуса), Р. полага отпечатък от десния палец, след като помощник-нотариусът му прочита текста на документа и Р. заявява, че разбира съдържанието му, съгласен е и го одобрява.
Свидетелят В. посочва, че Д. Р. е бил лежащо болен и тя го е заварила в леглото.
Свидетелят Х., който също е присъствал при нотариалното заверяване на документа, посочва, че Д. Р. е лежал в легло, бил е доста слаб, говорил е бавно и на повечето въпроси е отговарял само с „да“.
На 21.03.2019 г. около обяд свидетелят К. се обажда на спешен номер 112 по молба на Р., защото последният има болки в сърдечната област, стене и не се чувства добре. Р. моли да бъде изпратен екип. На място пристига лекарски екип, който му измерва кръвното налягане и ритъма на сърцето. Като разбира за *** заболяване на пациента, лекарят заявява, че няма какво повече да се направи. Р. не е взет в болница.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** г. по нот. дело № *** г. по описа на нотариус Н. М. (за краткост Договора), Д. В. Р., действащ чрез пълномощника си С. М. Й., прехвърля на С. М. Й. и Д. Д. Й.
3 следните недвижими имоти: ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ апартамент с кадастрален № ***по КККР на гр. Бургас, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива 1, целият с площ от 101,30 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 15,50 кв.м., както и цялото таванско помещение с площ 25 кв.м., както и 1/24 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота; 1/48, равняващи се на 20,58/988 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, с площ 572 кв.м. Приобретателите С.Й. и Д.Й. се задължават да осигурят на Д. В. Р. нормален живот, като го издържат и гледат до края на живота му, както досега са се грижили за него. Д. Р. си запазва правото на ползване върху гореописаната идеална част от апартамента, в който живее и към момента на изповядване на сделката, а именно: помалката от двете спални, която е самостоятелна и не е свързана с хола, избеното помещение и таванското помещение.
Няколко дни по-късно, на *** г., Д. Р. умира, като оставя за свой наследник по закон дъщеря си В. Д. Р. Последната умира на *** г. Майката на В., е починала през 2012 г., поради което нейни наследници по закон са роднините по съребрена линия до шеста степен включително – чл.8, ал.4 от ЗН), сред които е и първият й братовчед В. В. Р. – ищецът по делото.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, на приложеното по делото веществено доказателство – компакт диск, съдържащ три броя телефонни разговори със Спешен номер 112, проведени на 17.02.2019 г. в 17,53 часа, на 17.02.2019 г. в 18,53 часа и на 21.03.2019 г. в 11,57 часа, на обясненията на ответниците, дадени по реда на чл.176 от ГПК, както и на свидетелските показания на свидетелите Т. Й. К., Б. Р. Г., З. К. В., Х. А. Х. и Е. Б.
Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/100df1da-d4fb-4452-9657-26047059d963