Решение № 1066 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100507470 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ответника „ЗАД Армеец“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л. М. М. – Л., срещу решение №8189/07.05.2025г., постановено по гр.д. №62712/2024г. по описа на СРС, 124 състав, с което е осъден да заплати на „Митес“ ЕООД на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 5078,05 лева – застрахователно обезщетение по щета №710024030107791, ведно със законната лихва от 23.10.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до пълното плащане, както и 1003,12 лева – разноски по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че процесното събитие представлява покрит риск по застрахователния договор. Счита, че се касае за изключен риск, тъй като съобразно общите условия към договора за застраховка „Каско“ застрахователят не обезщетявал вреди, настъпили извън пътното платно, по тротоарна площ. На следващо място счита, че е налице проявена от страна на водача на застрахования автомобил груба небрежност, която също представлявала изключен риск.

1

Налице било поведение от страна на водача на МПС, което е довело до настъпване на вредите. Единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на водача. Неправилно първоинстанционният съд се позовал на доказателства, които не следвало да бъдат приемани предвид настъпила процесуална преклузия. Дори на мястото на настъпване на ПТП да имало обособени за паркиране места, за да достигне до тях, водачът на лекия автомобил преминал през тротоарна площ. Препятствието представлявало дънер на дърво и дори да не било обозначено, същото било видимо, и водачът следвало да се съобрази с него. Било доказано в хода на производството, че водачът не е изпълнил съществени, уговорени в застрахователния договор задължения, а именно да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че искът следва да бъде уважен в пълен размер, като се позовал на представените извън процесуалните срокове гаранционни условия, които не следвало да кредитира.

Първоинстанционният съд не обсъдил и възражението за наличие на предпоставки за намаляване на размера на застрахователното обезщетение, като счита, че същото следвало да бъде намалено с 90%. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Митес“ ЕООД, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че мястото на настъпване на ПТП не е пешеходен тротоар, нито тревна площ. Мястото на настъпване на щетите било паркинг на гърба на училищна сграда, представляващ терен с повърхност от асфалтово покритие.

Инцидентът настъпил при преминаване на автомобила през отрязан дънер на дърво почти на нивото на асфалта, който бил скрит в трева и не бил обозначен.

Бетонни блокчета били донесени след инцидента за повдигане и обезопасяване на автомобила. Водачът на автомобила нямало как да възприеме препятствието. Гаранционните условия били представени във връзка с първоначалното заключение на вещото лице. От събраните по делото доказателства се установявало, че предвиждането на ЗРП от 1988г. за терена като зелена площ не било реализирано към момента на настъпване на ПТП.

Неоснователно било и възражението срещу уважения размер на претенцията, 2 тъй като именно това била сумата, заплатена за ремонта на автомобила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ по смисъла на чл. 399 от КЗ, застрахователна полица №0306Х0848213, валидна за периода от 02.10.2023г. до 01.10.2024г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора застрахователна сума – 59762,60 лева, имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил „Шкода“ с рег. №**** за периода на действие на договора. Така сключеният договор за застраховка е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност (чл.344, ал.1 от КЗ). Покрит риск по застрахователния договор е настъпването на вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие – чл.7.2.1 от раздел ІV от общите условия по застраховката. Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и, че в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ 3 застрахованият /ищецът/ е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие "щети при пътнотранспортно произшествие".

Неоснователно е поддържаното с въззивната жалба възражение, че е налице изключен риск, съобразно чл.10.18 от общите условия към застрахователния договор, а именно, че ПТП е настъпило при управление на застрахованото МСП извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск от увреждане като тревни площи, пешеходни тротоари, велосипедни алеи, железопътни линии, планински, горски или черни пътища, ниви канавки, наводнени участъци и др. От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило на обособен паркинг с асфалтово покритие, поради което не е налице соченото от застрахователя изключение.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 24.07.2024г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните от застрахователя повреди, за същия е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.

Неоснователно е и поддържаното с въззивната жалба възражение, че са осъществени предпоставките на т.10.11 на ОУ на застрахователя и е налице изключен риск, тъй като ПТП е предизвикано от действия на застрахования, които са предприети в нарушение на задължението му да пази и ползва МПС с грижата на добрия стопанин и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като е довело до настъпване на вредите и представлява основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че водачът е причинил пътния инцидент поради груба небрежност.

Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на горепосочената клауза е върху страната, която се позовава на нейното приложение – в случая застрахователят, който следва да установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от водача на застрахования автомобил, при които последният е увреден, съставляващи груба небрежност. Последователно установената от съдебната практика дефиниция на небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата 4 грижа според един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дължимата престация (дейността) и условията на предоставянето й (условията за извършването й).

Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост.

В застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по - голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. В случая не се установява поведението на водача да представлява проявена груба небрежност, довела до настъпване на процесното ПТП. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило при извършване на маневра за излизане от паркинг, като препятствието – отрязан дънер на дърво, е било почти на нивото на асфалта, и не е било обозначено, нито е било налице задължение за водача да предвиди наличието му.

Неоснователни са и поддържаните възражения във връзка с размера на присъденото от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение. В случая се установява от заключението на САТЕ, че към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 9 месеца и 22 дни, считано от датата на първоначална регистрация. Поради това действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП. По тази причина единственият 5 релевантен критерий за определяне размера на обезщетението е пазарната стойност на ремонта. Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва да се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8189/07.05.2025г., постановено по гр.д.

№62712/2024г. по описа на СРС, 124 състав.

ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 12106907, да заплати на „МИТЕС“ ЕООД, ЕИК 206123969, сумата от 153,39 евро, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6