Решение № 325 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. П., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.а като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №1492 постановено на 03.12.2025г. по гр.дело № 3190 по описа на Районен съд П. за 2024г. е осъден В. Н. Н. от град П., ул.“П. Т.“№10 да заплати на А. Ц. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“П. Т.“№10 сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -преживян силен стрес, страх и тревожност, в резултат на проявено на 02.06.2024г поведение от ответника, изразяващо се в блъскане по входната врата на жилището и закани : “Оттук нататък ще видиш какво ще стане … какво ще ти се случи…“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.06.2024г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 500 лв. до претендираните 2 000лв искът е отхвърлен като неоснователен, както и да заплати на Т. Д. Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка А. Ц. Д. с ЕГН ********** двете от град П., ул.“П.

1

Т.“№10 сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -преживян силен стрес, страх и тревожност, в резултат на проявено на 02.06.2024г поведение от ответника, изразяващо се в блъскане по входната врата на жилището и закани :

“Оттук нататък ще видиш какво ще стане … какво ще ти се случи…“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.06.2024г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 1000 лв. до претендираните 2 000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлен е предявения от А. Ц. Д. против В. Н. Н. иск за заплащане на сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на счупена охранителна камера.

Отхвърлен е предявения от Т. Д. Д. ,чрез нейната майка и законна представителка А. Ц. Д. против В. Н. Н. иск за заплащане на сумата от 400 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на това, че котката на ответника е повредила три чифта обувки / 1 чифт марка „Д., и 2 чифта марка „Ф.“/.

Присъдени са съдебни разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба против решението, в неговите осъдителни части, от ответника в първоинстанционното производство В. Н., чрез неговия пълномощник - адв. П. П. с твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Въззивникът твърди, че решението е неправилно ,тъй като неправилно са ценени събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-психологичната експертиза. С жалбата си въззивникът прави анализ на събраните доказателства, като освен това твърди, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка коренно се различава от възприетата такава от наказателния съд по нчхд № 842/2024г.

Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части , а 2 въззивният съд реши спора по същество и отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни.

С отговора на въззивната жалба се излагат съображения за нейната неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението- в обжалваната част и събраните по делото доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК , от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим и валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод, че исковите претенции – предмет на въззивно разглеждане, са основателни в посочените размери.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите 3 констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло неоснователни.

Спорният въпрос, изнесен във въззивното производство е : противоправно ли е поведението на въззивника В. Н.?

Първоинстанционният съд е приел, че страните са във влошени междусъседски отношения като повод затова била проявяваната системно вербална агресия от страна на ищцата А. Д. към майката на ответника – свидетелката Л., респективно недоволството на ищцата А.

Д. било породено от факта, че котката на съседката й Л., ровела в саксиите и уринирала в обувките на дъщеря й, и се разхожда по етажите. Съдът е приел, че на 02.06.2024г. между двете също е имало конфликтна ситуация, като разбирайки за случилото се от тъща си, ответникът се качил на етажа, на който живеят ищците , започнал да блъска по вратата на жилището на ищците.След отваряне на вратата на жилището ответникът започнал да се заканва пред двете ищци с думите: “Оттук нататък ще видиш какво ще стане … какво ще ти се случи…“.Този извод на съда за осъществено противоправно поведение на въззивника е обоснован - вследствие на всестранна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, и е правилен.

Твърдението, че така установеното противоправно поведение на въззивника е в противоречие с установената фактическа обстановка по наказателно производство е изцяло несъстоятелно, тъй като предмет на обсъждане в мотивите на оправдателната присъда не е процесното деяние на въззивника.

Правилно е определен и размера на претендираното обезщетение за вреди. Правните изводи на съда са правилни и обосновани и в тази им част, и на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав мотивира решението си , като препраща към тях.

Решението като правилно – в обжалваните части, следва да бъде потвърдено.

Разноски в полза на въззиваемата страна не се присъждат, тъй 4 като доказателства за сторените такива не се представят.

Воден от горното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК ,Окръжен съд П.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1492 постановено на 03.12.2025г. по гр.дело № 3190 по описа на Районен съд П. за 2024г.- в обжалваните части.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5