Определение № 546 от 02.11.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Враца, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

М. Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20231400500449 по описа за 2023 година

Образувано е по частна жалба "Вивус.БГ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт И. И. срещу Определение №258/17.08.2023г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№604/2022г., с което е оставена без уважение молба на дружеството с правно основание чл.248, ал.1 ГПК вх.

№1708/22.05.2023г. за изменение на Решение №67/24.04.2023г. в частта за разноските по отношение на присъденото на адв.М. В. М. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

В частната жалба се развИ.т съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и размерът на същото следва да бъде определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ между ищцата и нейния пълномощник, както и че чл.2, ал.5 от наредбата не намира приложение, тъй като в случая предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - клауза към договор за кредит и едно също правоотношение. От това според частния жалбоподател следва, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес на основание чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В жалбата се поддържа, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от съединените искове нарушава изискването на чл.40 ЗА за добросъвестно упражняване на професията и реализиране на правата, произтичащи от ЗА, както и че в случая е налице злоупотреба с права от страна на пълномощника на ищеца.

На следващо място в частната жалба се развИ.т съображения за противоречие на обжалваното определение с практиката на СЕС и конкретно с негово Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015, в което са дадени разяснения относно института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и изискването да се възстановяват единствено разумните такИ.. Като настоява, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, частният жалбоподател настоява, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 600лв. се явява прекомерен и необосновано, неразумно и несправедливо завишен.

Заявява се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него 1 постановено друго по същество, с което размерът на адвокатското възнаграждение на адв.

М. бъде намален на сумата 300лв.

Адв. М. М. от АК-Пловдив е подал отговор, с който оспорва частната жалба.

В отговора се цитира обилна практика на ВКС по въпроса как се определя размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединяване на искове, а именно съобразно цената на всеки от исковете поотделно, а не съобразно сбора от цените им. Нататък в отговора се цитира практика на различни по степен съдилища в същия смисъл.

Адв. М. цитира приетото в Определение №28/21.01.2022г. по ч.т.д.№2347/2021г., II т.о., в което е тълкувано решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 и е прието, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004г., забраняваща договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния, посочен в наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и пр., както и че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

Адв. М. претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от Закон за адвокатурата за изготвяне на подадения отговор на частна жалба.

Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана и с правен интерес страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. В. С., представлявана от адв.М., обективно съединени искове за установяване на нищожността на клаузи в сключен с "Вивус.БГ"ЕООД договор за кредит №***/22.03.2019г. и анекс към него и за осъждане на ответника да й заплати сумата 148.36лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и направените по делото разноски. Всеки от двата иска е с цена 148.36лв. С исковата молба е представено пълномощно, с което ищцата е упълномощила адв.М. да я представлява, а с нарочна молба от 10.10.2022г. пълномощникът е заявил, че оказва на ищцата безплатна правна защита и помощ по чл.38 ЗА.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора се оспорва и дължимостта на разноски за оказаната на ищцата безплатна адвокатска защита.

С постановеното по делото Решение №67/24.04.2023г. районният съд е уважил предявените искове и е присъдил на адв. М. общо сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.

В срока за обжалване са постъпили молби по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадени от адв.М. М. и от ответника "Вивус.БГ"ЕООД.

Молбата на адв. М. е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на размера на присъденото му общо възнаграждение от 600лв. на 800лв.

Молбата на ответника "Вивус.БГ"ЕООД е за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото на адв.М. общо възнаграждение от 600лв. на 300лв.

Всяка от страните е подала отговор, с който оспорва искането по чл.248, ал.1 ГПК на насрещната страна.

С Определение №179/05.06.2023г. районният съд е оставил без уважение молбата на 2 адв.М.. Молбата на "Вивус.БГ"ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че съгласно чл.80, изр.2 ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението е представянето на списък на разноските, какъвто ответникът не е представил.

Определението е обжалвано в частта, в която съдът е оставил без разглеждане вх.

№1708/22.05.2023г. на "Вивус.БГ"ЕООД, действащо чрез юрисконсулт И. И., с която се иска изменение на Решение №67/24.04.2023г. по гр.д.№604/2022г. в частта му за разноските по отношение на присъденото на адв. М. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице като процесуално недопустима. Окръжен съд - Враца е отменил Определение №179/05.06.2023г. в тази и с Определение №397/02.08.2023г. е върнал делото на Районен съд – Оряхово за произнасяне по молба с вх.№1708/22.05.2023г. на "Вивус.БГ"ЕООД.

При произнасяне по същество, с обжалваното Определение №258/17.08.2023г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№604/2022г. е оставена без уважение молбата на "Вивус.БГ"ЕООД за изменение на Решение №67/24.04.2023г. по гр.д.№604/2022г. в частта му за разноските по отношение на присъденото на адв. М. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, като неоснователна.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв предвижда, че размерът на дължимото, съгласно първата алинея възнаграждение се определя с договор и трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимален размер за съответния вид работа. Срещу лицето, срещу което се реализира обективната отговорност за разноски, тежестта за разноски трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не само съобразяване величината на материалния интерес, възведен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, за да се гарантира принципа на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимални адвокатски възнаграждения засягат не само потребителя на адвокатски услуга, но и насрещната страна в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила предвиждат да обвържат съда, макар да са приети от частен стопански субект, който е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извода на съда, че приетите 3 правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз - чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо място, е приета от ВАдвС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектора, в който развИ.т дейност членовете на сдружението на адвокатите и, на второ място, тези решенията императивно обвързват независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.