Решение № 57 от 05.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Благоевград, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500314 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. А. А. Л., в качеството и на особен представител на Л. А. К., ЕГН **********, от ***, срещу Решение № 9061 от 08.02.2023г., постановено по гр.д. № 93/2021г. по описа на РС Гоце Делчев.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се изразява становище, че съдебният състав на първоинстанционния съд, не е обсъдил задълбочено поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, събраните по делото доказателства, като ги е анализирал едностранно, поради което при формирането на изводите си е стигнал до постановяването на неправилен съдебен акт.

Възразява се, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част е посочено общо дължима сума, без да е конкретизирано какви суми се дължат за отделните периоди, като е нередовен и заявения от ищеца петитум на ИМ.

Оспорват се от особения представител на жалбоподателя, изводите на състава на РС Гоце Делчев, на които е основано постановеното решение- за валидно възникнало и 1 съществуващо между страните провоотношение по договор за мобилни услуги и по договори за лизинг за предоставени лизинговани вещи/мобилни телефони/. Макар въз основа на назначената съдебно- графологическа експертиза, да е установено по делото, че подписа в графата на потребител за процесните договори е положен от Л. А. К., съдът не е разисквал обстоятелството, че изписаното ръкописно име на страна по договора, не е изписано с почерка на жалбоподателката. В този смисъл изразява се съмнение, че е възможно ответницата да не е била наясно какво подписва и да не е запозната с текста на документите, които е подписала.

С въззивната жалба са навадени доводи, че от събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, не се установява и доказва, че от страна на „Теленор България“ ЕАД, реално са били предоставени на Л. А. К. мобилни услуги, съгласно поетото задължение със сключените договори. Представянето по делото на фактури за проведени разговори, които не са подписани от ответника, не могат да бъдат убедително доказателство, че начислените суми са дължими, доколкото същите са базират на реално доставени и ползвани от абоната мобилни услуги.

Навадени са с въззивната жалба от особения представител на Л. А. К. доводи, че видно от представените по делото писмени доказателства, исковата претенция остава неясна с оглед на детайлите на претендираното вземане, тъй като не е конкретизирано от ищеца и установено от събраните доказателства, какво е задължението на Л. А. К. за отделните периоди, тъй като информацията е предоставена по неразбираем и неясен за ответника начин. Оспорват се изводите на първоинстационния съд за основателност на исковата претенция, като се възразява с въззивната жалба, че ищецът не е успял при пълно и пряко доказване да установи точния размер за претендираните суми за отделните периоди, от кога същите са изискуеми и дължими и въз основа на какви документи.

Възразява се от въззивната страна, че представените по делото фактури, които не са подписани от ответника по делото, сами по себе си не са основания за дължимост на посочените в тях суми, като не са основания за плащане, тъй като по делото не е доказано по несъмнен начин, че визираното в тях задължение съществува действително, като не се доказва и размера на претендираното задължение. Приетите от първоинстационния съд фактури не установяват размера на задължението, а доказателствената сила на счетоводните записвания не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелствуващ документ/Решение № 413 от 16.08.2005г. на ВКС по т.д. № 964/2004г. на ТК/. В този смисъл поддържа се че редовността на счетоводните книги не се предполага, а тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Поддържа се от особения представител на ответницата по делото пред настоящата съдебна инстанция, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал и на достоверността на изготвената и приета съдебно- икономическа експертиза, тъй като вещото лице изрично е посочило, че не му е бил предоставен достъп до счетоводството на дружеството доставчик на мобилни услуги, като е изготвил заключението си изцяло на представените по делото счетоводни документи. Акцентира се, че отделно от това заключението на експерта за отделните 2 периоди, се разминава като стойност на дължимите суми от тези посочени във фактурите представени от дружеството ищец по делото. Така поддържа се от въззивната страна, че не само е останало недоказано по делото реалното предоставяне на услуги на абоната за потребление и ползването на предоставените му мобилни номера, но не се доказва и установява по категоричен начин размера на ползваните услуги и стойността на дължимото за тях възнаграждение.

Възразява се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд при липса на доказателства за прекратяване на договора за мобилни услуги, на осн. чл. 19 б от ОУ към договора за мобилни услуги, не е съобразил че настоящия случай не са представени доказателства на абоната да е било изпращано писмо покана за доброволно плащане или писмено волеизявление за разваляне на сключените договори, с предоставяне на страна на подходящ срок за изпълнение. Възразява се с въззивната жалба, че тъй като в настоящия случай не е надлежно упражнено от дружеството доставчик на мобилни услуги правото на надлежно разваляне на сключените договори, а такова волеизявление не е формулирано и с ИМ по делото, то не да представени убедително доказателства, че сключените договори с абоната са били развалени поради виновното неизпълнение за заплащане на стойността на мобилните услуги.

Отделно наведени са доводи с въззивната жалба, че не са представени доказателства по делото за спазена процедура съгласно чл. 31а от ОУ към договора за мобилни услуги, която разпоредба задължава оператора- „Теленор България“ ЕАД, предварително и по подходящ начин/по пощата, чрез SMS и др.– да уведоми абоната, че поради незаплащане на задълженията за ползваните мобилни услуги за определен период от време, ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на неизплатените задължения, като в настоящия случай липсват доказателства, кредиторът „Теленор България“ ЕАД да е изпълнил това свое задължение, преди да депозирана пред съда заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. А. К.. В случая липсват данни волеизявление от страна на кредитора, да е достигнало до длъжника и като покана за заплащане на дължимите суми, поради което ответницата изобщо не е била наясно че има неизплатено задължение, за кой период и за каква сума, като не е била поканена да заплати същото доброволно, а направо по отношение на нея е започнало принудително изпълнение за събиране на претендираните от „Теленор България“ ЕАД суми. Не са представени по делото и никакви доказателства на какво основание и от коя момент, задължението е станало изискуемо и дължимо, като в тази насока волеизявление от кредитора до длъжника няма данни да е било отправяно.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Гоце Делчев, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като недоказан и неоснователен, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен 3 отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

С писмена молба- становище пред въззивния съд от 23.05.2023г., оспорват се оплакванията наведени с въззивната жалба, като се поддържа че решението на РС Гоце Делчев в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по съществото си правилно и обосновано, като се иска неговото потвърждаване от въззивния съд. Поддържа се с писменото становище от пълномощникът на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименования „Теленор България“ ЕАД/,че пред първоинстанционния съд са събрани убедителни доказателства за валидно възникнали между страните по делото правоотношения, основани на договор за доставка на мобилни услуги и договори за лизинг за два броя мобилни устройства.

Поддържа се, че характерът на уговорената абонаметнта такса по първия от договорите, предполага заплащането и срещу предоставен достъп на абоната до мобилната мрежа, като същата се заплаща предварително. Изложени са доводи от пълномощникът на въззиваемото дружество, че от доказателствата пред първоинстанционния съд установено е по несъмнен начин, че на абоната е бил предоставен достъп до мобилната мрежа, след което от потребителя зависи дали и колко ще се ползва от предоставената му услуга. В този смисъл при събрани убедителни доказателства че на абоната е предоставен достъп до мобилната мрежа за периада на действия на сключения договор, без правно значение е дали същият е ползвал предоставените му мубилни услуги. Доколкото пред първоинстанционния съд липсват представени от ответницата доказателства че същата е извършила плащане, то претендираното вземане е изискуемо и дължимо и направените оплаквания свъззивната жалба са неотносими и неоснователни.

Развити са съображения с молбата на въззиваемото дружество по делото от 23.05.2023г., че в чл. 19б от ОУ изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падежа сума. Тази уговорка, в съвкупност с чл.

19д от ОУ- предвиждаща освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, налага извода че прекратяването, по последиците си е равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните услуги. Излагат се съображения от пълномощникът на въззиваемото дружество, че цената за абонаментната услуга е уговорена като ежемесечно предплащане, поради което при пропуск за извършване такова на падежа, абонатът нарушава задължението си за авансиране, което съответно поражда правото на насрещната страна да се освободи незабавно от своето задължение, чието изпълнение би останало икономически неоправдано. Затова и предоставянето с клаузата от ОУ на правото на кредитора, да прекрати договора без да предупреждава 4 длъжника за това, не създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните. Поддържа се от въззиваемата страна, че с уговорката, предоставяща на оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред, правата на потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД. Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следва да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно- с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните мобилни услуги.