Решение № 3614 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330100757 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 410, ал.

1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Дженерали застраховане” АД против Н.

Т. Н..

В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** г. на път ****, км.*** между село Б. и село Л. е реализирано ПТП между колесен трактор с рег. № ****, собственост на Т. Н. Н., управляван от Н. Т. Н. и лек автомобил „Х. И * *“ с рег. № ***, собственост на М. И. У., управляван от същата. В резултат на ПТП били нанесени вреди по лекия автомобил „Х. И **“. За ПТП бил съставен протокол и издадено наказателно постановление срещу Н. Т. Н., който по време на ПТП управлявал колесния трактор без наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На основание сключена застраховка „Каско” за лекия автомобил „Х.“ пред ищцовото дружество била предявена претенция за заплащане на обезщетение за щетите по същото МПС. Определено било застрахователно обезщетение от 16437, 65 лв., което било заплатено с преводно нареждане от **** г. от ищцовото дружество на правоимащия М. У.. Ищецът поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е придобил право да получи сумата от виновния за ПТП водач, ведно с изплатени разходи за пътна помощ в размер на 1

141,96 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв. Твърди, че ответникът бил поканен да заплати посочените суми, като покана получил на *** г., но до момента не е погасил задължението си. За присъждане на сумите било подадено заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по ч.гр.д. № ***по описа за *** г. на РС Пловдив, срещу която заповед длъжникът възразил. Поради това ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, за признаване за установена дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно: 16594.61 главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение *** г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1979,05 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2021 г. до 16.11.2022 г. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Твърди, че другият участник в произшествието има вина за настъпването му. Възразява срещу размера на изплатената застрахователна сума, тъй като била завишена. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение от ответника срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на предявените искове настоящият състав, в производството по чл.422, ал.1 ГПК, следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от приетото за послужване ч.гр.д. № **** г. на ПРС, VI гр. с., ищцовото дружество е депозирало на **** г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Т. Н.. По повод на депозираното заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **** от **** г., с 2 която в разпоредено длъжникът да заплати на заявителя процесните суми.

Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и на настоящата искова молба са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на дата **** г., видно от съобщение – л.17 от частното производство. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника вх. № ***** г. – л.19 от ч.гр.д. № **** г. на РС Пловдив, VI гр.с.

Заявителят е уведомен с разпореждане на съда от **** г. за депозираното възражение на **** г., поради което предявеният от него иск на ****г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че предявените установителни искове, с които е сезиран, са процесуално допустими, отговарят на посочените специални процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледат по същество.

По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД За уважаване на предявения главен иск с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.1 КЗ /аналогичен на чл. 213 КЗ (отм.)/, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди;

4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя - ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно поведение от страна на ответника; 7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение и реализираното застрахователно събитие; 8. размера на вредите.

Не се спори между страните, а и се установява от представената като доказателство по делото полица №**** от ****г., че между ищцовото застрахователно дружество и М. И. У. е сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС” с предмет лек автомобил марка Х., с рег. № ****, със на срок на действие от 06.10.2020 г. до 05.10.2021 г., като видно от приложените към полицата Общи условия сред покритите застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.

Не е спорно също така, доколкото съдът с доклада е отделил за безспорен този факт, че колесният трактор, управляван от ответника по време на настъпване на ПТП-то е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От това 3 следва, че лично водачът на МПС отговаря за причинени от неговото противоправно поведение вреди.

От заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че на **** г. около *** ч. водачът Н. Т. Н. е управлявал колесен трактор с рег. № **** по път *** в зоната на кръстовище между село Б. и село Л., преминал е през зоната на пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! и е предприел маневра завой наляво, като е навлязъл на платното за движение на път ***. По същото време водачът М. И. У. е управлявала лек автомобил Х. И ** с рег. № **** по път с предимство – път * * * с около 70-80 км./час, възприела е навлизащия колесен трактор на платното за движение и е отклонила автомобила наляво. В резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар в насрещната пътна лента за движение на лекия автомобил. Ударът е настъпил в предната лява част на колесния трактор и в предната дясна страна на автомобила. В резултат на ПТП са нанесени материални щети на л.а. Х. И***. Вещото лице дава заключение, че след анализа на материалите по делото от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е, че водачът Н. Т. Н. е управлявал колесен трактор с рег. № **** по начин, който не е бил безопасен - не е пропуснал движещият се по път с предимство л.а.

Х. И *** с рег.№***. При осъществяване на механизма на ПТП увреда на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, е техническа възможна. Предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Описаните в опис-заключенията и калкулацията – ремонт авточасти, материали, консумативи и ремонтно-възстановителни работи са необходими и добре отговарят на процес за отстраняване на увредите по процесния автомобил.

Действителната стойност на изследваното МПС, определена по метода на пазарните аналози: марка и модел автомобили със сходно оборудване към датата на настъпване на процесното ПТП –**** г., е 33159 лв. Общата стойност на части, материали и труд, необходими за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, по средно пазарна стойност възлизат на 18325,44 лв. с ДДС. Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, е под 70 % от себестойността на изследваното МПС, т.е. според КЗ в случая няма наличие на т.нар. „тотална щета“.

Установените увреди по л.а. Х. *** с рег. № **** от настъпилото ПТП не позволяват неговото възможно и безопасно придвижване на собствен ход.

4

Така приетия от вещото лице механизъм на реализиране на ПТП се потвърждава и от събраните гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. И. У., участник в процесното ПТП, се установява, че управляваното от нея МПС се е движило със скорост 70-80 км. в час по главен път, като наближавайки селото на кръстовище при знак „стоп“ за трактора, който не се съобразил с него – не спрял, не намалил скоростта и не се огледал. Управляваният от свидетелката лек автомобил се движил по пътя с предимство, а тракторът навлезнал от отбивката за селото, а свидетелката успяла да навлезе в насрещното платно в опит, за да избегне сблъсъка, но не успяла. На мястото на произшествието пристигнали служители на ОД на МВР, сектор Пътна полиция, които констатирали настъпилото ПТП, както и вината на водача на трактора за него.

По делото е разпитан и свидетелят Д. Т. Ш., младши автоконтрольор към РУ – гр. Х., който е съставил протокола за ПТП и с показанията си потвърждава записаното в протокола. Последният бил съставен по данни на свидетели и пострадали, доколкото свидетелят не е очевидец.

Съдът приема от събраните по делото доказателства, че механизмът на настъпване на събитието е този, описан от вещото лице в заключението по експертизата. Недоказани останаха възраженията на ответника в писмения отговор, че водачът на пострадалия автомобил е имал вина за настъпване на ПТПто, като в този смисъл не са ангажирани никакви доказателства.

По отношение на заявеното оспорване от ответника в писмения отговор досежно протокола за ПТП, съставен от полицейските органи, следва да се има предвид следното: Действително съгласно трайната съдебна практика протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, но при липса на доказателства по делото за друг възможен механизъм за реализиране на ПТП и за настъпване на вредите, съдът изцяло кредитира заключението на САТЕ, базирано върху процесния протокол за ПТП. Освен това за установяване на механизма по делото беше разпитан и водачът на МПС-то, което е пострадало, който установи същият механизъм на ПТП. За това, а и доколкото по делото не са налице други данни за друг възможен механизъм на ПТП, съдът приема за установен така описания механизъм от вещото лице.

След инцидента съгласно уведомление за щета по МПС е образувана щета № **** от ***, като застрахователят е изготвил опис заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско“, към което се прилага снимков материал, калкулация 5 ремонт № **** г., както и рекапитулация по щета № **** – тотална щета.

Вследствие на извършената оценка застрахователят е приел, че се касае за тотална щета по смисъла на КЗ и е определил застрахователно обезщетение в размер на 16437,65 лв. От тази сума е прихваната дължимата от застрахования по застраховка Каско премия в размер на 300 лв., като в полза на пострадалата е преведена сумата от 16131,65 лв., видно от платежно нареждане от **** г. Поради така обсъдените писмени доказателства, за съда се формира несъмненият извод, че в полза на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в сочения размер.