Решение № 74 от 13.04.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ямбол, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20232330200090 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22 - 0814 - 000201/17.11.2022 г. на ВПД Началника на РУ гр. Стралджа при ОДМВР -Ямбол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т. Ж. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва по същество констатираното нарушение. В съдебно заседание редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно и алтернативно иска от съда приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводите си затова. Претендира се присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 14.10.2022 г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция във връзка с трафика на мигранти свидетелите Р. И. и П. П. - *** на РУ гр. С. осъществявали служебните си задължения в с. Н., обл. Я., на ул. „***“, до № 54. Около 15.00 часа двамата забелязали, че към тях приближава т.а. марка „Форд Транзит“ с ДК № РВ ***водач на който бил Х. Б., а като пътник в автомобила отдясно на водача седял жалбоподателят Ж.. Свид. П., който по това време бил до осевата линия на пътя, подал сигнал за спиране със стоп-палка на водача, като с ръка му указал мястото, където трябвало да спре. Водъчът на автомобила спрял в дясно от пътя, но по-напред от указаното от свид. П. място. Преди преустановяването на движението на автомобила, 1 по време на движение, преминавайки покрай двамата свидетели полицаи, същите забелязали, че както водача Боев, така и пътника в него Ж. нямат поставени обезопасителни колани, с които бил оборудван автомобила. След спирането на автомобила, свидетелите отишли до него, когато вече видели, че и двамата са били с поставени обезопасителни колани.

За констатираното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП св. Р. И. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АД бл. № ***, който подписал акта, като саморъчно отразил в него, че има възражения, като записал, че имал поставен обезопасителен колан по време на пътуване. На 19.10.2022 г. депозирал писмени възражения, в които оспорил вмененото му нарушение по същество, твърдейки, че е бил с поставен обезопасителен колан. ВПД Началника на РУ-Стралджа извършил проверка по възражението, като го счел за неоснователно. Резултатите от проверката били обективирани в докладни записки до ВПД Началника на РУ гр. Стралджа.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 184, ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т. Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление му е било връчено лично на 11.01.2023 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. Р. И. и П. П., отчасти от показанията на свид. Т. Ж. и С. С. както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна по следните съображения:

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Беспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че на посочената дата жалбоподателят е пътувал в дясно от водача в т.а. „Форд Транзит“ с ДК № *** по посоченият пътен участък. Не се оспорва и обстоятелството, че автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Стралджа. Съдът намира за безспорно установено също така, че същият е осъществил състава на административното нарушение, за което му е наложено административно наказание.

Показанията на свидетелите Р. И. не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира. Показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача и пътника. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. Двамата категорично заявяват, че са имали добра видимост към приближаващият се към тях автомобил и са видели, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан още докато автомобилът е бил в движение. Те са били позиционирани в непосредствена близост до автомобила и доколкото жалбоподателят 2 е пътувал в него са имали обективна възможност да възприемат дали е имал поставен обезопасителен колан. В този момент те са участвали в провеждана специализирана полицейска операция във връзка с трафик на мигранти, поради което решили да го спрат за проверка, в резултат на което и вниманието им е било насочено към приближаващият се към тях автомобил. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си регламентирано в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице и хипотезите на, ал. 2, освобождаващи водачите и пътниците от това задължение. Съдът не кредитира показанията на свид. Т. Ж. и свид. С. С. в частта им, че и водача и пътника са били с поставени обезопасителни колани преди спирането им от органите на реда. Освен, че са заинтересовани от изхода на делото-свид. Т.Ж. е баща на жалбоподателя, а свид. С.близък приятел на същия, то и двамата не са очевидци на извършеното нарушение и сочат обстоятелства, касаещи момента преди него, а не при спирането на автомобила.

И двамата не сочат конкретна дата на извършване на проверката, като свид. С. дори твърди, че това се е случило през месец юли, август или септември миналата година, т. е. различно от това, посочено в АУАН и НП. Показанията на служителите на МВР са от лица имащи отношение към случай само и изцяло служебно по силата на служебни отношения без индиция за някаква необективност базирана на отношения с жалбоподателя или др. предпоставки.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП.

Деянието не притежава характеристиките на маловажен случай, поради което правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Същото е свързано безопасността на движението по пътищата, както и с опазване на живота и здравето на пътуващите в автомобила, поради което и споделя доводите на защитата в тази насока.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на осн. чл. 63д от ЗАНН и с оглед направено искане в този насока въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 предл. Първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 22 3

- 0814 - 000201/17.11.2022 г. на ВПД Началника на РУ гр. Стралджа при ОДМВР Ямбол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4 предл.1 от ЗДвП на Ж. Т.

Ж., ЕГН ********** от с. Н., ул. „М. Г.“ №***е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ж. Т. Ж., с посочени по-горе данни да заплати сумата от 80 лв. на ОД-МВР-Ямбол за напрани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4