Определение № 4018 от 29.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4018 гр. Варна, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501871 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 67974/01.08.2025г., подадена от Т. Димитрова Т. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ул.

Самарско знаме № 33 Б, против Определение № 10074/23.07.2025г., постановено по гр.д. № 20253110102635 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 51 състав, с която съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на призовкар Т. Т. от ОС Варна, обективирано в частна жалба с вх.№ 63304/16.07.2025г. да бъде отменена наложената й глоба с протоколно Определение от проведено открито съдебно заседание на 23.06.2025г. по гр.д.2635/2025г. на ВРС в размер на 200 лева.

ИЗМЕНЯ размерът на наложената на призовкар Т. Т. от ОС Варна, глоба с протоколно Определение от проведено открито съдебно заседание на 23.06.2025г. по гр.д.2635/2025г. на ВРС като я намалява от 200 лева на 80 лева.

В частната жалба се излага, че съдът неправилно само е намалил размера на наложената й глоба, а е оставил без уважение искането й за отмяна на глобата. Счита, че не е извършила никакво нарушение на правилата на ГПК относно връчването. Заявява, че е била в отпуск в периода 20.05.2025г. – 09.06.2025г. На 10.06.2025г. се върнала на работа и посетила адреса на ответника за връчване на книжата по делото, не открила никой и залепила 1 съобщение на адреса. След 1-2 дни във ВОС отишло лицето А.Х.М., който получил съобщението за ответника и собственоръчно изписал имената и длъжността, която заемал в дружеството. Служителката Т. нямало как да установи, че това лице нямало трудов договор с ответното дружество, тъй като нямала служебен достъп до подобна информация.

Моли съдът да отмени обжалваното определение на ВРС, както и наложената й глоба изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, заплатена е дължимата д.т., поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

С протоколно определение от проведено по делото о.с.з. от 23.06.2025г. е наложена глоба на призовкаря Т. Т. от ВОС в размер на 200 лв.

Първоинстанционнният съд е приел, че призовкаря Т. е станала причина за отлагане на делото, тъй като няколкократно съдът й е указвал на кого да връчи призовката до ответното дружество, а същата я е връчвала два пъти на адв. В., въпреки изричното указание на съда да не се връчва на него. Впоследствие същата връчва призовката на лице, което не работи в ответното дружество.

В законоустановения едноседмичен срок по делото е постъпила молба от Т. Т., с която иска глобата й да бъде отменена. Заявява, че е била в отпуск в периода 20.05.2025г. – 09.06.2025г., като първоначалните връчвания са извършени от друго длъжностно лице, а именно призвокаря Десислава Мирчева. На 10.06.2025г. се върнала на работа и посетила адреса на ответника за връчване на книжата по делото, не открила никой и залепила съобщения на адреса. След 1-2 дни във ВОС отишло лицето А.Х.М., който получил съобщението за ответника и собственоръчно изписал имената и длъжността, която заемал в дружеството. Служителката Т. нямало как да установи, че това лице не работило в ответното дружество.

Съдът е констатирал, че на 04.06.2025г. призовката до ответника е била връчена на адв.В., въпреки указанието на съда да не се връчва на него, от 2 призовкар Десислава Мирчева, а не от молителката. На 12.06.2025г. обаче призовкаря Т. Т. връчва в сградата на съда призовката до ответника „Амбрелла Комп“ ЕООД на лицето А.Х.М. – багерист, без да е извършила проверка относно факта дали това лице е служител в дружеството. Съдът е счел, че връчителят е длъжен да изиска документи, удостоверяващи, че лицето, получаващо призовката за ответното дружество в сградата на съда, работи в ответното дружество или е упълномощено да го представлява. Не извършвайки подобна проверка длъжностното лице е извършило нарушение на правилата за връчване, поради което следва да понесе глоба, но в намален размер.

Настоящият съдебен състав намира следното:

За да подлежи на наказание, каквото се явява глобата по чл. 88 ал.1 от ГПК, длъжностното лице по призоваването следва да е извършило нарушение при връчването на призовката - връчил е неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването. Хипотезата в конкретния случай касае неправилно връчено съобщение, доколкото се сочи, че призовкаря Т. Т. е връчила съобщение до ответника „Амбрелла Комп“ ЕООД на физическото лице А.Х.М. – багерист, а същият няма трудов договор с ответното дружество.

Съгласно чл. 44 ал. 1 от ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието.

Горепосочената разпоредба дава правомощие на връчителя да изисква само и единствено удостоверяване на самоличността на лицето, което получава призовката, чрез представяне на документ за самоличност. Това правомощие инкорпорира в себе си както правото на връчителя да изисква документ за самоличност, което право може да бъде противопоставено надлежно на лицето, което получава призовката, вкл. и принудително чрез помощ от органите на полицията, така и задължение на връчителя с оглед 3 надлежното удостоверяване на връчването. Ако не бъде изпълнено надлежно посоченото задължение и бъде връчено на лице, чиято самоличност не е установена чрез представяне на документ за самоличност, връчителят може да понесе отговорност за неправилно връчване.

В разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ГПК, както и в друга правна норма обаче няма дадено право на връчителя да изисква други документи, извън документ за самоличност, вкл. трудов договор или пълномощно. Доколкото връчителят няма това право, той не може валидно да задължи физическото лице, явяващо се за получаване на призовката, да представи трудов договор или пълномощно, а качеството на получаващия призовката се вписва от връчителя в съобщението само по данни на лицето. Доколкото връчителят няма право да изисква документи извън документ за самоличност, то не може да му бъде вменено като задължение установяването на факта дали физическото лицето действително работи за дружеството или дали е налице валидно пълномощно за него. Тези факти се установяват от съда въз основа на данните, посочени от връчителя. За тази цел на съда е предоставен служебен достъп до масивите на НАП за установяване наличието или липсата на вписани трудови договори, какъвто достъп длъжностното лице по призоваването няма. Отново в правомощията на съда е да извърши преценка и по отношение на надлежно учредената представителна власт от страната по делото в полза на процесуалния му представител.

В случая съдът се е възползвал от служебните си правомощия да установи факта дали физическото лице А.Х.М., получаващ призовката за ответника „Амбрелла Комп“ ЕООД, действително има вписан трудов договор със съответното дружество чрез справка в НАП. Неправилно обаче е счел, че тази проверка е следвало да извърши връчителя преди връчването чрез изискване на документи, извън обхвата на чл. 44 ал. 1 от ГПК. Поради липса на нарушение при връчването, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на връчителя при установяване на качеството на лицето, получаващо призовката, съдът намира, че призовкаря Т. Т. не подлежи на санкция.

Искането й за отмяна на наложената й глоба се явява основателно.

Предвид несъвпадането на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена наложената на Т. Димитрова Т.

4

ЕГН **********, призовкар при ВОС, ГЛОБА в размер на 200 лева.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10074/23.07.2025г., постановено по гр.д. № 20253110102635 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 51 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на Т. Димитрова Т. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ул. Самарско знаме № 33 Б, в качеството й на призовкар при ВОС, с протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 23.06.2025г. по гр.д.2635/2025г. на ВРС ГЛОБА в размер на 200 лева, на осн. чл. 88 ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5