Определение № 38605 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38605 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110122730 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Ес Джи Пауър Гараж“ ЕООД, ЕИК:

208320278 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, да заплати на ищеца сумата от 2000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди на МПС „Рено Мастър“ с рег. № СВ0126ОА, вследствие на настъпило на 25.02.2026 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 10.08.2026 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателно плащане.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се допусне един свидетел при режим на призоваване за разпит относно посочените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на САТЕ със задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, със заявени доказателствени искания, свеждащи се единствено до разширяване предмета на експертизата.

Приложените от ответното дружество писмени доказателства също се явяват необходими за разрешаването на спора, и доколкото са допустими и относими, следва да се приемат.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявен е от „Ес Джи Пауър Гараж“ ЕООД, ЕИК: 208320278 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, да заплати на ищеца сумата от 2000 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за имуществени вреди на МПС „Рено Мастър“ с рег.

№ СВ0126ОА, вследствие на настъпило на 25.02.2026 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 10.08.2026 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателно плащане.

Ищецът твърди, че на 02.02.2026 г. между страните бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002610005459, по силата на която било застраховано МПС „Рено Мастър“ с рег. № СВ0126ОА и рама № VF1VB000159196256, със срок на застрахователното покритие от 04.02.2026 г. до 03.02.2027 г. Посочва, че застраховката била сключена при покритие „Клауза 1“ („Всички рискове“), включващо и риска „Пътнотранспортни произшествия“. Твърди, че на 25.02.2026 г., при управление на застрахования автомобил в Италия, в регион Венето, провинция Тревизо, по път „Strada Vistorta“, в района на № 10, при преминаване под железопътен надлез се получило съприкосновение между горната част на автомобила и тавана на съоръжението, в резултат на което били нанесени материални щети по различни части на МПС. Поддържа, че по пътя не били поставени предупредителни знаци или сигнализация относно височината на надлеза, поради което водачът продължил движението си, преценявайки, че автомобилът може да премине безпрепятствено. Сочи, че непосредствено след произшествието управителят на застрахованото дружество уведомил по телефона представители на ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като ги информирал, че местните полицейски органи не били уведомени, тъй като били причинени единствено материални щети, които не препятствали движението на автомобила на собствен ход.

Твърди, че след получаване на тази информация представителите на ответника не дали указания за уведомяване на местните органи на полицията, поради което за произшествието не бил издаден удостоверителен документ от италианските власти. Излага, че във връзка с предявената застрахователна претенция ответното дружество образувало щета № 5000-120126-250312 от 2026 г., като му били предоставени относимите документи и били извършени огледи на увредения автомобил, резултатите от които били отразени в опис-заключение по щетата от 09.03.2026 г. Впоследствие ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, че застрахованият не бил уведомил компетентните местни органи за настъпилото ПТП и не се бил снабдил с документ, удостоверяващ същото, каквото изискване било предвидено в Общите условия към застрахователния договор. Счита, че постановеният отказ е неоснователен и незаконосъобразен. Поддържа, че приложимото италианско законодателство не предвиждало задължение за уведомяване на полицията при самокатастрофирало МПС, когато са настъпили единствено материални щети и автомобилът може да се придвижва на собствен ход, нито задължение на полицейските органи да посетят мястото на произшествието и да издадат удостоверителен документ. Поради това счита, че невъзможността да бъде снабден с такъв документ не може да му бъде вменена във вина и да обоснове неблагоприятни последици за него. На следващо място поддържа, че евентуална клауза от Общите условия, която задължава застрахования във всички случаи на настъпило ПТП да представи документ от компетентните органи, независимо от наличието на правна или фактическа възможност за издаването му, е нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 345, ал. 8 от Кодекса за застраховането. Счита също, че изискването за представяне на такъв документ няма отношение към ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, нито препятства установяването на размера на причинените вреди, доколкото ответникът е извършил оглед на увреденото имущество. Моли съда да уважи предявения иск и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД Армеец“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не дължи 2 претендираното застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е представил документ от компетентните органи, удостоверяващ настъпването и обстоятелствата на процесното ПТП, респективно е нарушил т. 14.11 от Общите условия към застрахователния договор. Оспорва твърденията на ищеца относно основателността на отказа, като поддържа, че водачът на застрахованото МПС не се е съобразил с габаритите на автомобила и максимално допустимата височина за преминаване под железопътния надлез, поради което увреждането е настъпило вследствие на неспазване на техническите изисквания за експлоатация на МПС, попадащо в хипотезата на т. 27.6 във връзка с т. 27 от Общите условия, предвиждаща изключване на съответните вреди от застрахователното покритие.

При условията на евентуалност твърди, че поведението на водача представлява груба небрежност и съставлява основание за изключване на застрахователното покритие.

Поддържа също, че са налице предпоставките за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането във връзка с неизпълнение на задълженията на застрахования по чл. 395, ал.

1 от същия кодекс и по Общите условия. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК - че към датата на настъпване на застрахователното събитие (25.02.2026 г.) между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002610005459, със срок на застрахователното покритие от 04.02.2026 г. до 03.02.2027 г. по отношение на МПС „Рено Мастър“ с рег. № СВ0126ОА.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът трябва да докаже пълно и главно по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са причинени вреди на процесното МПС; действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок.

При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително и възраженията си относно неизпълнението на задължението за представяне на удостоверителен документ за настъпилото ПТП по т. 14.11 от ОУ, наличието на предвиденото в т. 27.6 във връзка с т. 27 от ОУ изключение от застрахователното покритие, както и твърдяната груба небрежност в поведението на водача на застрахованото МПС. Доколкото ответникът се позовава на неизпълнение на задължения на застрахования като основание за отказ от плащане, в негова тежест е да установи и наличието на законовите предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА изслушването на САТЕ, вещото лице, по която да даде отговор на поставените в исковата молба и в отговора задачи при депозит в размер на 400 евро, , платими, както следва: 150 евро, платими от ищеца, а 250 евро, платими от ответника, в 3 едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов. Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2026 г. от 10:20 ч., за която дата да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящето определение, а на ищеца и от писмения отговор на ответника.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд има съдебен център за медиация, която предлага провеждането на медиация от медиатори и за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър. Медиацията не е безплатна дейност, но първите часове, които са опознавателни относно самата процедура не се заплащат.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.