Решение № 2269 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2269 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110116011 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Т.

А. В., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: ********** е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 142,78 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги по кл. №006577036 и 537,53 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги по кл. №006724397, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради това, че клаузите, с които са уговорени неустойките са неравноправни, на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Страните се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключените между тях договори за услуги, за мобилни номера – ***, кл. № 006724397 и ***, кл. № 006577036. В края м.06.2022 г. ищецът е прекратил сключените договори, като през м.09.2022 г., след справка в офис на ответника, установява, че ответникът е издал фактура по кл. № 006724397, като е включил неустойка в размер на 142,78 лева, начислена за периода от 05.06.2022 г. до 04.07.2022 г., със срок за плащане – 20.07.2022 г. и фактура по кл. № 006577036, с включена неустойка в размер на 537,53 лева, начислена за периода от 20.08.2022 г. до 19.09.2022 г., със срок за плащане – 05.10.2022 г. В разговор с представител на ответника, на ищеца е било обяснено, че 1 начислените суми представляват неустойки за предсрочно прекратен договор.

Ищецът оспорва клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойката като накърняваща добрите нрави и като неравноправни. Намира, че е нарушен принципът на справедливостта, като се създават условия за неоснователно обогатяване на едната страна. Сочи, че неустойката излиза извън обезщетителната и обезпечителната функция, която следва да има. Оспорва като неравноправни клаузите, с които същата е уговорена. Процесните договори са сключени при предварително определени от мобилния оператор условия, върху които потребителят не може да влияе. Договорите са сключени при приложимост на Общи условия, поради което ищецът не може да влияе на съдържанието им и същите не биха могли да се приемат за индивидуално уговорени. Сочи, че начисляването на неустойка в размер на оставащите абонаментни такси представлява нелоялна търговска практика.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че между страните са били сключени още два договора за мобилни услуги, но същите са били прекратени от оператора, поради неплащане от страна на потребителя, на издадени фактури по същите, а именно - мобилен номер +****, с месечен абонамент за първите 24 месеца от срока на договора - 29,99 лв, както и договор за мобилни услуги № 626218947 от 10.05.2022 г. към мобилен номер ***, с месечен абонамент за първите 24 месеца от срока на договора - 29,99 лв. Към втория договор, ищецът е закупил мобилно устройство Realme С11 32GB Grey, на преференциална цена. Ответникът сочи, че последният договор е от съществено значение за образуване на сумата, дължима като неустойка, тъй като представлява такава, начислена вследствие на прекратяването на мобилен номер, включен към клиентския/абонатен номер на потребителя (006724397). По този клиентски номер фигурирали мобилен номер +**** и мобилен номер ***, като за първия номер неустойката е в размер на 170,32 лв, а за втория - 149,56 лв. За закупеното на преференциална цена мобилно устройство Realme С11 32GB Grey, е начислена неустойка в размер на 217,65 лв. Сборът на тези три суми формира претендираната неустойка от общо 537,53 лв. за прекратените договори по клиентски номер 006724397.

В отговора на исковата молба се сочи, че в резултат на предсрочното прекратяване, на ищеца е начислена неустойка, на основание чл. 9, параграф „Условия“, от съответния договор за мобилни услуги, съгласно която, в случай на прекратяване на услугите, предоставяни от оператора, на потребителя преди изтичане на срока по договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, за периода от прекратяването до изтичане на уговорения в договора срок, в размер на всички най-високи, според условията на плана месечни абонаментни такси, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Оспорва твърдението, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави, както и че същата е неравноправна, като заявява, че съгласно спогодба, сключена на 11.01.2018 г., между Комисията за защита на потребителите и „Й.Б.“ ЕАД, е постигнато съгласие неустойката по договорите за предоставяне на мобилни услуги да бъде в размер не по-висок от трикратния 2 размер на стандартните месечни абонаменти. Заявява, че договорите за мобилни услуги са прекратени поради виновно неизпълнение по вина на ищеца. Намира, че начислената неустойка в общ размер на 680,31 лв. изпълнява обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл. 92 ЗЗД, като обезпечава точното изпълнение на договорите, служи като обезщетение за изправната страна, в случай на предсрочно прекратяване на договорите и същевременно санкционира недобросъвестното поведение на страната по договорите. При горните доводи, настоява за отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между страните по делото са сключени следните договори: договор за мобилни услуги с № 625035865 от 13.08.2021 г. за мобилен номер +****, с месечен абонамент за първите 24 месеца от срока на договора 29,99 лв.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с № 066022109 от 22.03.2022 г. за мобилен номер *** с месечен абонамент за първите 2 4 месеца от срока на договора - 32,99 лв.; по сключените договори ответникът е издал следните фактури, с получател ищецът - фактура № ********** от 05.07.2022 г. и фактура № 7341102158 от 20.09.2022 г., в които са начислени суми, представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

От представените по делото договори, се установява, че след изтичане на първоначалния срок от 24 месеца, месечният абонамент по всички договори за мобилни услуги, сключени между страните, предвидено да бъде в размер на 45,99 лева.

В текста на всеки от договорите е включена неустоечна клауза, съгласно която, при предсрочно прекратяване на договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. Предвидено е, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на на част от разликата между най-ниския и найвисокия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно договора или предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на усторойството и заплатената от него при предоставянето му.

На 05.07.2022 г. ответникът издава фактура № ********** за клиентски №006577036, за вземане в общ размер на 198,97 лева, от които: 142,78 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и 70,49 лева – задължения от предходен период с ДДС. С фактура № 7341102158/20.09.2022 г., по клиентски № 006724397, ответникът е претендирал плащане на сумата от общо 723,41 лева, от които: 537,53 лева – неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договори за услуги и 185,88 лева – задължения от предходен период с ДДС. Определеният срок за плащане е 05.10.2022 г.

Със спогодба от 11.01.2018 г., ответникът и „Т.Б.“ ЕАД /с настоящо наименование „Й.Б.“ ЕАД, постигат съгласие, считано то 12.01.2018 г., в договорите, които дружеството сключва с нови клиенти – физически лица, да бъде включена неусточна клауза, с която да се определи отговорността за предсрочно прекратяване на договора, по вина на потребителя, при нарушение на задължения по договора или на приложимите общи условия.

Съгласно спогодбата, при сбъдване на някое от горепосочените условия, операторът има право да начисли неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е потребителят да дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, с договор или с предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявеният главен отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които обосновава своето право на вземане. В процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че не дължи в полза на ответника парична сума в общ размер на 680,31 лева, представляваща начислени от ответното дружество неустойки за предсрочно прекратяване на сключени между страните договори за мобилни услуги.

По предявения отрицателен установителен иск, ответникът носи изцяло тежестта да установи фактите, с които обосновава своето право на вземане, а именно: че е налице валидно възникнало правоотношение между страните; че е изправна страна по същото; че елемент от съдържанието на договора е задължението на ищеца да заплати определена/определяема парична сума за неустойка; че в възникнало основание за нейното начисляване.

Неустойката като акцесорно съглашение между страните по сключен договор, има за цел да дисциплинира страните по правоотношението, като 4 задължи неизправната страна да изплати на изправната, парична сума, определена или определяема, с цел обезщетяване на вредите от неизпълнението на главното задължение, като не е необходимо тези вреди да бъдат доказвани. С Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г. на ВКС ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Идеята на неустойката е да се стимулира длъжникът да изпълни, като обичайно, същата се уговаря с цел обезпечаване изпълнение на поетите с договорите задължения, както и обезщетяване на изправната и санкциониране на неизправната страна, в случай на неизпълнение. Тя може да бъде предвидена като обезщетение за вреди, както за пълно неизпълнение, така и за неточно и забавено такова. Същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.