Решение № 223 от 09.10.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Нова Загора, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20262220100150 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Д. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, чрез адв.В. Н. С. - САК против Д. И. И. ЕГН **********, с личен номер 1200004588, член на Адвокатска колегия - Сливен, със служебен адрес: ******, с правно основание: чл.55, ал.1 от ЗЗД и цена на иска – 15 000 лв..

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023г. поради грешка от банковата сметка на Д. Ж. С. бил нареден банков превод за сумата в размер на 15 000 лв. с получател адвокат Д.

И. И., член на АК - Сливен с личен номер 1200004588.

Преведената сума в размер на 15 000 лв. била неоснователно получена от адвокат Д.

И., който въпреки многократните покани от страна на г-жа С. отказвал да върне тази сума.

Горепосочената сума била неоснователно получена от него, тъй като липсвало каквото и да било правно основание за това. В нито един момент между Д. С. и адв. И. не е имало облигационна или друга каквато и да било правна връзка, която да обосновава получаването й. Извършването на гореописания банков превод бил резултат от заблуда, грешна представа за това в чия полза ще бъдат преведени парите. Адв. И. бил въвел в заблуждение г-жа С. за това, че платената от нея сума ще бъде изтеглена и предадена на В.С.Х., с ЕГН **********, който бил клиент на адв. И. и с когото г-жа Д. С. имала неуредени отношения.

Адвокат Д. И. се обогатил за сметка на Д. Ж. С., срещу която имало постановено Решение № 220/ 14.08.2025г. по възз.гр.дело № 20253001000149 по описа на Апелативен съд Варна, I състав, по дело първоначално инициирано от В.С.Х. за заплащане на суми по издаден запис на заповед. В рамките на първоинстанционното производство (гр.д.№ 229/2024 г. на ОС Търговище) ищцата представила цитираното по-горе в настоящата молба платежно нареждане на стойност 15000 лв., платени от нея на адвоката на В.Х. - адв. Д. И., заедно с други три платежни на обща стойност 14 000лв., заплатени от контролираното от гжа С. дружество - „ДИ БЕРИ ГРУП" ЕООД ЕИК *********, пак на адвокат И. по същия начин и в резултат на същото заблуждение. Тези плащания били извършени от Д. С. (лично и като управител и собственик на „ДИ БЕРИ ГРУП" ЕООД), тъй като ответникът твърдял с 1 абсолютна сигурност, че ще предаде тези пари на клиента си и че с тях (общо 29 000 лева) ще бъдат погасени задължения по запис на заповед в полза на г- н Х.. Адв. Д. И. не предал сумите на своя клиент, а по време на цялото дело отричал тези суми да са били предназначени за погасяване на въпросното задължение.

Ищцата моли съдът да осъди ответника Д. И. И. ЕГН ********** да заплати на Д. Ж.

С. ЕГН ********** дължимата сума в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), съгласно описаното по-горе, законната лихва в размер на 301 лева, ведно с дължимата законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който считал искът за допустим, но неоснователен.

Посочената в исковата молба банкова сметка не била лична, а е клиентска сметка на адвокат, разкрита на основание чл.39, ал.1 от ЗА. Както твърдяла ищцата в исковата си молба, между нея и трето, неучастващо в процеса лице В.С.Х. имало неуредени парични отношения. Същите произтичали от издаден от ищцата запис на заповед в полза на В.С.Х. за сумата 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева с настъпил падеж на 30.06.2019 год. Въпреки настъпилия падеж, задължението все още не било погасено. Не било спорно между страните, че в качеството си на адвокат бил пълномощник на В.С.Х. и го представлявал в отношенията му с ищцата. В тази връзка между ищцата и доверителя му били проведени няколко срещи в кантората му с оглед на доброволно уреждане на отношенията между тях.

Постигнало се съгласие ищцата да започне да изплаща дължимата сума и направените преводи на всички суми били предадени лично на доверителя му В.Х..

Като доказателство за твърдението му, че ищцата знаела, че му превежда суми, които да послужат за погасяване на задължението й към В.С.Х., сочи нарочната молба до Окръжен съд - Търговище по гр.дело № 229/2024 год. В нея било записано: „ Представям също така и МОЛЯ да бъдат приети като доказателства 4 броя платежни от 28.06.2023 г. / за сумата 15 000 лева/, 01.08.2023 г. / за сумата от 3 000 лева/, 06.12.2023 г. / за сумата 1 000 лева/ и 29.04.2024 г. / за сумата 10 000 лева/“. От същите било видно, че Ж. била превела по лична банкова сметка на пълномощника на ищеца в лицето на адв. Д. И., общо сумата от 29 000 лева. Посочените вноски били погасили задължения на ответницата към ищеца В.Х.. чрез неговия адвокат - пълномощник. Необосновани били твърденията на ищцата, че по време на делото пред Окръжен съд - Търговище бил отрекъл тези суми да са били предназначени за погасяване на въпросното задължение. Оспорва твърдението, че не били представени никакви доказателства в тази насока.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2023г. е извършен банков превод от сметката на Д. Ж. С. – ЧЗП по банковата сметка на адвокат Д. И. И., член на АК - Сливен. С платежното нареждане от 28.06.2023г. е преведена сума в размер от 15000 лв. с с основание за плащане по договор. На 31.10.2025г. е бил удостоверен подписа на Д. Ж. С., върху Покана за доброволно изпълнение, заверена с 2 per. № 3197/ 31.10.2025 г. от нотариус С.С.-Б., с район на действие PC Попово. Поканата е била връчена на чрез ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ на адвокат Д. И. И. с личен номер 1200004588, с адрес на адвокатската кантора ******, лично срещу подпис на дата 14.11.2025г. от подписания ЧСИ П.Г.. От съдържанието на поканата се установява, че Д. Ж.

С. кани адв.Д. И. в 7-дневен срок от получаването й да върне по посочената вътре лична банкова сметка сумата от 15000 лв., получени от него без основание. До предявяването на исковата молба по настоящото производство ответникът не е превеждал парични суми по банковата сметка на ответника.

С Решение № 2/13.01.2025г., постановено по гр.д.№ 229/2024г. по описа на ОС Търговище се признава за установено, че Д. Ж. С. ЕГН **********, с постоянен адрес ****** и настоящ адрес ******, дължи на В.С.Х. ЕГН **********, с адрес ******, действащ чрез адв. Д. И. И. от АК — Сливен СУМАТА от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) — задължение по запис на заповед от 27.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. С Решение № 220/14.08.2025г. по в.гр.д.№ 149/2025г. по описа на АС Варна е потвърдено изцяло така постановеното първоинстанционно решение на ОС-Търговище.

Горната фактическа обстановка се установява и от приетите по делото писмени доказателства: Платежно нареждане за сумата в размер на 15 000 лв. с номер на операцията от 28.06.2023г. с получател Д. И. И., с IBAN ***************** и наредител: Д. Ж. С.-ЧЗП с IBAN на наредителя: ************* - заверено копие; Покана за доброволно изпълнение, заверена с per. № 3197/31.10.2025 г. от нотариус С.С.-Б., №780 в НК, връчена лично на Д. И. на 14.11.25г. от ЧСИ П.Г., №837 в КЧСИ - заверено копие; Решение № 220 от 14.08.2025 г. по възз. гр. дело № 20253001000149 по описа за 2025 г. на Апелативен съд Варна, I състав - заверено копие; Решение по гр. д. 229/2024 г. на ОС Търговище - заверено копие; Молба на Д. С., представена по гр. д.

229/2024 г. на ОС Търговище - заверено копие; Въззивна жалба на Д. С. срещу Решение по гр. д.

229/2024 г. на ОС Търговище - заверено копие; Платежно нареждане за сумата в размер на 3000 лв. с номер на операцията 338L1F02321300E6 от 01.08.2023г. в с получател Д. И. И. и наредител: „ДИ БЕРИ ГРУП" ЕООД - заверено копие; Платежно нареждане за сумата в размер на 1000 лв. от 06.12.2023 г. с получател Д. И. И. и наредител „ДИ БЕРИ ГРУП" ЕООД - заверено копие; Платежно нареждане за сумата в размер на 10 000 лв. с номер на документа IBX20241016013152207, референция 000PFWO241207402 от 29.04.2024 г. с получател Д. И. И. и с наредител „ДИ БЕРИ ГРУП" ЕООД - заверено копие; Обезпечителна заповед № 7 от 17.12.2025 г. по частно гр. дело № 1006 от 2025 г. - заверено копие.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира така предявените искове за допустими, но разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

По делото са приети като доказателство Решение № 2/13.01.2025г. по гр.д.№ 229/2024г. на ОС Търговище и Решение № 220/14.08.2025г. по в.гр.д.№ 149/2025г. на АС Варна, които са влезли в законна сила и установеното с тях правно положение между страните се ползва със сила на пресъдено нещо, относно фактите имащи касателство към 3 настоящия спор. Именно в Решението на ОС-Търговище, в производство по чл.422 от ГПК, е установено, че към датата на издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист от 05.02.2024. по ч.гр.д.№ 67/2024г. на РС-Попово, длъжницата Д. С., едноличен собственик на капитала на „Ди Бери Груп“ ЕООД, „дължи на В.С.Х. ЕГН **********, с адрес ******, действащ чрез адв. Д. И. И. от АК — Сливен СУМАТА от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) — задължение по запис на заповед от 27.01.2023 г,, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.“/л.29 от приложеното гр.д.№ 118/2026г. на РС-Сливен/.

В същият съдебен акт сезираният съд е установил, че „между страните има заведени и други дела, а ответницата (Д. С.) има и други, по-стари задължения към ищеца - тя е издала запис на заповед в негова полза за сумата от 250 000 лв., с падеж на 30.06. 2019 г.

Издаден е изпълнителен лист от PC - Попово на 17.01. 2023 г., по ч.гр.д. № 16/ 2023 г., за сумата от 181 250 лв. за задължението по записа на заповед, заедно с лихвата, считано от 11.01.2023 г. и за 9625 лв. разноски.“/л.24 от приложеното гр.д.№ 118/2026г. на РС Сливен/.

Всъщност по настоящето дело факта, че Д. С., към момента на завеждане на настоящата искова молба, все още дължи значителни парични суми (надхвърлящи многократно размера на процесната) към В.Х., не се отрича от никоя от двете страни по делото. Няма спор и относно факта на наредените преводи от банковата сметка на Д. Ж. в размер на 15000,00 лв. , получени по банковата сметка на Д. И. с IBAN *********** при „Юробанк България“ АД.

Спорен между страните е фактът дали така получените от адв.Д. И. суми, преведени от сметката на Д. С., са получени от И. в качеството му на упълномощен адвокат на В.Х., кредитор на С., както и дали процесната сума е била предадени на Х. и отнесена за погасяне на дълга на С. към него.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Юридическите факти, при осъществяването на които се поражда задължение за връщане на полученото п о чл. 55, ал. 1 ЗЗД, се състоят от следните елементи: 1/ даване на нещо от едно лице /солвенс/; 2/ получаването му от друго лице /акципиенс/; 3/ начална липса на основание за осъщественото разместване – относно юридическия факт по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /Решение № 328/25.11.2025г. по т.д.№ 1105/2023г. на ВКС/. Фактическият състав на иска п о чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изисква установяване на предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Изисква се още при самото получаване, да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Неоснователен се явява предявеният иск, когато се установи, че разместването на блага е настъпило въз основа на установено от ответната страна основание./Опр.№ 380/18.05.2018г. по гр.д. № 923 /2018г. на ВКС, 3-то гр.отд./.