Решение № 148 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900184 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове от З. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № 31, и Р. Г. И., ЕГН **********, от гр. С., ж. к. „Л.“, ***, първата лично и като правоприемник по чл. 227 от ГПК заедно с втората ищца на починалата в хода на процеса З. Т. П., ЕГН **********, всички чрез адв. Т. Я. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С.“ № ***, ап. дясно, срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „С.К.“ № 2, за заплащане на обезщетение от 7 0 000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестрата на първата ищца Д. Д. И., настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на л. а. ***, рег. № *** М. Б. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022 г. до окончателното плащане, както и обезщетение от 1 5 0 000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на починалата ищца З. П., настъпила в резултат на същото ПТП по вина на същия водач, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Претендира са адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Сочат се банкови сметки, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК - за Р. И.

IBAN ******** при „ПИБ“ АД, респ. за З. Г. IBAN ***** при „Общинска банка“ АД.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 01.06.2019 г. около 17:05 ч. в района на с. И., община Р., на път І-6 км 54+548 на кръстовище с път ІІІ-623, е реализирано ПТП между л. а. *** с 1 рег. № ***, собственост на „П.А.“ ЕООД и управляван от М. Б. М. и л. а. *** с рег. № *** управляван от Д. Д. И., ЕГН **********, в резултат на което е причинена смъртта й. С влязла в сила присъда от 25.06.2021 г. по НОХД № 61/2020 г. на ОС - П. М. М. бил признат за виновен в това, че е реализирал посоченото ПТП, при което на мястото на произшествието е настъпила смъртта на Д. И.. Подробно се описва механизмът на инцидента. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на л. а. А. е застрахована при ответното дружество. На 01.04.2022 г. ищците са подали претенция до ответното дружество за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Д. И. - дъщеря на З. П. и сестра на З. Г.. Подробно се описват негативните преживявания на първоначалните ищци, настъпили в резултат от смъртта на техния близък родственик. Моли се за уважаване на исковете.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД, чрез юрисконсулт В. А. е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете и всички твърдения на ищците с изключение на твърдението за налична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на сочения за делинквент при ответното дружество. Отрича се ищците да са търпяли описаните неимуществени вреди. Оспорва се материалноправната легитимация на ищцата-сестра на пострадалата, като се черпят съображения от ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че не е налице изключителност (емоционалният център се измества от отношенията в семейството към отношенията със съпруга и децата), респ. търпените болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, тъй като противоправно е отнела предимството на л. а.

А. и неспиране на знак „Стоп“, евентуално с много бавна скорост е навлязла в кръстовището и това е основна предпоставка за настъпване на ПТП-то; сочи се нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който е следвало да пропусне движещото се по път с предимство МПС; не е поставила обезопасителен колан, което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на уврежданията. Оспорва се, че претендираният от Г. размер на обезщетението не е съобразен с § 96, ал. 1 вр. ал. 4 от ПЗР на ЗИДКЗ, определящ обезщетение до 5 000 лева. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния за лихва. В условие на евентуалност се навежда довод за недължимост на законната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Оспорва се претенцията за адвокатско възнаграждение като неоснователна. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално присъждане на по-ниско от поисканото обезщетение с оглед 2 съпричиняване на вредоносния резултат, респ. с оглед критерия за справедливост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорват се доводите на ответника. Сочи се, че с оглед влязлата в сила присъда безспорно е установена вината на М., чиято е изцяло отговорността за настъпилата смърт на Д. И. - чл. 300 ГПК. Аргументира се, че възраженията са изцяло неоснователни, видно и от мотивите на присъдата.

Оспорва се приложението на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ на основание чл. 633 от ГПК с оглед създадената съдебна практика на СЕС (цитира решения).

Оспорва и останалите доводи в отговора.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.

Поддържа се становището, изложено в отговора на ИМ.

По допустимостта на производството:

С исковата молба процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответното застрахователно дружество.

В хода на исковото производство – на 11.06.2023 г. ищцата З. П. е починала, като с протоколно определение от 23.06.2023 г. съдът е приел, че процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците и когато юридическото събитие настъпи по време на висящността на процеса, съгласно чл. 227 от ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. Счел е също така, че наследниците на ищец, който е предявил иск като неимуществено увреден могат да продължат производството по присъждането на сумите за обезщетение съобразно разпоредбите на чл. 227 от ГПК, защото осъществяват материализираните вече претенции на наследодателя, които създават имуществен ефект от неимуществените вреди – арг. от Решение № 2732 от 20.ХII.1975 г. на ВС по гр. д. № 1487/75 г., I г. о.

Съдът намира, че съобразно правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗН именно посочените лица – дъщеря и внучка следва да бъдат конституирани като наследници по закон на починалата по право на заместване, в което преживелят съпруг на Д. Д. И. не участва. Материализираните претенции на наследодателя З. П. за получаване на обезщетение се разпределят между З. Г. и Р. И. съобразно наследствените им дялове, т. е. по равно, съобразно правилото на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на първоначалните ищци за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна 3 последица от евентуалното уважаване на иска за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 01.04.2022 г., като застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и М. Б. М. към датата на инцидента е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесното ПТП на 01.04.2022 г., като застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата З. П. е починала на 11.06.2023 г. (препис от акт за смърт – л. 264), респ. видно от удостоверение за наследници починалата е оставила за наследници по закон дъщеря си З. Г. и внучка си Р. И., последната дъщеря на починалата при инцидента.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 10 от 01.06.2019 г. на РУП - гр. Р. към ОД на МВР - П. , съставен при посетеното на място ПТП, както и материали от НОХД № 61/2020 г. на ОС – П., ведно с CD диск.

Видно от приета по делото Присъда по НОХД № 61/2020 г. на ОС – П., влязла в сила на 13.07.2021 г., М. Б. М. е признат за виновен в това, че на 01.06.2019 г. в с. И., община Р., на кръстовището между път І-6 и път ІІІ-623, при управление на л. а. ***, рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата скорост от 50 км/ч за ППС, кат. „В“, в населено място, като се движел със скорост от 87 км/ч и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП /водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ - не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. И., както и средни телесни повреди на друго лице – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1 от НК, като същият е оправдан по обвинението да е 4 нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – да е предприел изпреварване на лек автомобил при наличие на пътен знак, забраняващ изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят М. Б. М. излага, че той е управлявал процесния л. а. *** в деня на инцидента. Пътувал за гр. К. от гр. С.. Произшествието настъпило на кръстовището на с. И.. Излага, че приближавайки към кръстовището забелязал една кола, която давала признаци, че ще спре. Доколкото същата излизала от път без предимство, със знак „Стоп“, а и намалила скоростта, свидетелят предположил, че тя ще спре. Погледнал наляво, за да види има ли други коли, опасности и т. н. и в този момент с периферното си зрение видял, че нещо изкача пред автомобила му. Опитал се да завие наляво, за да избегне опасността отдясно, но не успял и двата автомобила се ударили. Твърди, че указателната табела за населеното място била на около 2 км преди кръстовището. Признава, че преди кръстовището се е движел с по-висока скорост от разрешената – около 86 км/ч, „според експертизата“ в наказателното дело. Не е видял дали другият автомобил е спрял на знака „Стоп“. Обяснява, че когато се забележи такъв автомобил, който идва от път без предимство и дава знаци, че ще спре преди да пресече главен път, водачът принципно спира да се съсредоточава върху него, а започва да гледа за други коли и опасности. Обяснява, че след удара отишъл при другия автомобил и видял, че пострадалата била с поставен предпазен колан. Съпругът й, който се возел до нея, бил без поставен колан. Уточнява, че преди кръстовището пътя се състои от две ленти за срещуположно движение. Поддържа, че преди удара управляваният от него автомобил се е движел в лентата за направо, т. е. по дясната лента и едва при опита си да избегне удара се отклонил наляво и навлязъл в средната лента, която е за завой наляво. Твърди, че не се е движел по средната лента преди това.

Свидетелят П. И. Г. сочи, че е бивш съпруг на ищцата З. Г. . Излага, че в деня на инцидента са били на сватбено тържество, като след преминаване на църковната част тръгнали за гр. П., където щели да празнуват в ресторант. По време на пътя получили обаждане от непознат човек, който ги уведомил, че е настъпила тежка катастрофа, помогнал за изваждането на детето от ударения автомобил, управляван от Д. И., като им заявил, че детето (втората ищца Р.) искало да види леля си и не желаело да се качи в линейката без нея. До пристигането си на мястото на инцидента все още не знаели какво е станало.