Определение № 25098 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25098 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110107874 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Извършвайки отново проверка за редовност на исковата молба, дължима съгласно чл.

140, ал. 1 ГПК, съдът констатира, че е налице непълнота в обстоятелствената й част. Така е, защото в петитума се сочи, че регресното вземана на ищеца е формирано от заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски, като неплатеният остатък от регресното вземане възлиза на 488.97 евро, но в обстоятелствената част липсват твърдения за размера на цялото регресно вземане заедно с включени ликвидационни разноски и какъв е техният размер, както и за размера на извършеното от ответника преди завеждане на делото частично плащане. В резултат на това не става ясно как точно е формиран претендираният остатък от 488.97 евро. Всичко това налага на ищеца да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба.

Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Не е налице основание за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, защото има други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат /чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК/. Така е, защото страните не спорят, че ищецът е предявил претенцията си пред ответника извънсъдебно в рамките на установения помежду им ред за уреждане на регресни претенции, но не е получил пълно плащане, а това обуславя обосновано предположение, че страните не могат да уредят доброволно отношенията си.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства за това дали застрахованият при него лек автомобил е бил в гаранция към датата на ПТП цели събирането на относими и необходими писмени доказателства, но не е налице основание за събирането им по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, вместо което на ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение.

Ищецът е поискал допускане на съдебно-автотехническа експертиза, като поставените задачи са едновременно допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат допуснати.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с 1 бр. препис за ответника да отстрани нередовностите в исковата молба, като изрично посочи как е формиран остатъкът от регресната му претенция, включително да посочи нейния пълен размер с включени ликвидационни разноски, размера на ликвидационните разноски и размера на частично платената от ответника сума. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

След постъпване на молба от ищеца в изпълнение на указанията или изтичане на срока за това делото ДА СЕ ДОКЛАДВА.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. от 10:15 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, като УКАЗВА на ищеца, че описаните в т. І от доказателствената част на исковата молба Общи условия, Свидетелство за управление на МПС и Списък на констатирани увреждания не са фактически представени.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца след таксуване съдебно удостоверение, което да му послужи пред „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК 000646811, за снабдяване с информацията, посочена в т.

V от доказателствената част на исковата молба, като му УКАЗВА своевременно да се снабди със съдебното удостоверение и с документите, за които то се отнася, така че тяхното непредставяне да не става причина за отлагане на делото.

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза по поставените от ищеца задачи при депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца по депозитната сметка на СРС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза Й. Д. Й., със специалност: транспортна техника и технологии, оценител на МПС, който ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно СЛЕД представянето на документ за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си най-малко 1 седмица преди датата на насроченото открито заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

ЗАД „Алианц България“ АД е предявило срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следните осъдителни искове: иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 488.97 евро – остатък от регресно вземане на ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 0300/20/302/500445 за заплатеното обезщетение за вредите по лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****, причинени от ПТП, настъпило на 02.04.2020 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за периода от 24.03.2026 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 330.63 евро – мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 23.03.2026 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****.

Излага, че на 02.04.2020 г. в гр. София посоченият лек автомобил при движението си намалил скоростта поради спиране на намиращите се пред него леки автомобили, при което бил ударен от лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****, защото водачът на последния не 2 изпълнил задълженията си да контролира непрекъснато управляваното пътно превозно средство и да се движи на такова разстояние от предходното, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Излага, че при произшествието застрахованият при ищеца лек автомобил бил увреден. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 0300/20/302/500445, по която определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 514 евро. Поддържа, че към момента на събитието водачът на лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

Твърди, че на 29.07.2020 г. ответникът направил частично плащане, поради което ищецът претендира неплатения остатък от регресното си вземане заедно с мораторна лихва върху него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието към процесната дата на застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****. Признава, че към процесната дата е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****.

Признава настъпването на описаното в исковата молба ПТП, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на обезщетение във връзка с вредите по лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****, настъпили от това ПТП. Признава, че е получил регресна покана на ищеца за сума в общ размер на 5 907.49 лв., формирана като сбор от платено застрахователно обезщетение в размер на 5 892.49 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че на 27.07.2020 г. е направил прихващане на одобрени от страните взаимни регресни претенции, след което на 29.07.2020 г. е платил на ищеца дължимия след прихващането остатък, като по процесната регресна претенция на ищеца погасяването е настъпило до размер от 4 951.14 лв. /с еврова равностойност 2 531.48 евро/. Възразява, че отговорността му се съизмерява с вече платената на ищеца сума. В тази връзка възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено поради това, че са завишени цените на сервизния час и на вложените при ремонта боя и материали, във връзка с което изтъква, че към датата на събитието автомобилът е бил на 5 години и не е било необходимо ремонтирането му да се извършва в официален сервиз за марката. Поради неоснователност на главния иск оспорва и акцесорния иск. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По предявения главен иск с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, настъпило на 02.04.2020 г. в гр. София, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника; настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземането;

По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

3

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже пълно погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****; настъпване на 02.04.2020 г. в гр. София на ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****, при което бил увреден лек автомобил марка „.....“, с рег. № *****; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие, за което е сторил ликвидационни разноски; получаване от ответника на покана от ищеца за извънсъдебно плащане по регресната му претенция; частично плащане от ответника на ищеца на 29.07.2020 г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.