Решение № 213 от 07.08.2023, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 565/2023
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 08.11.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Монтана, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200565 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2300036/ 05.04.2023г. на Директора Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана на „Е-99“ със седалище и адрес на управление в град И, представлявано от И. М., изпъълнителен директор, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал представлявящия дружеството, който чрез адв.М. К. от АК-Монтана, моли съда да бъде отменено. В съдебно заседание пълномощникът на наказания пледира за отмяна на НП, като се прави искане и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представена е и писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Жалбата е допустима, като е подадена от лице с правен интерес и в законния срок, а разгледана по същество същата се явява основателна по следните мотиви:
На 08.12.2022г. в 11.00 часа свидетелите Л. К. Р. и С. О. Ш., служители на въззиваемата страна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „сечище и товарна рампа“, находяща се в землището на гр.Чипровци пътя за село Мартиново.
1
При проверката установили, че лицето Е. И. П., извършва трудова дейност, като „шофьор“. Оформена било информация за работещите в обекта /л.52 от делото/, в която свидетелят Е. И. П. се е подписал за длъжност „шофьор“ и посочил работно време, отбелязал, че няма нито трудов, нито граждански договор.
При проверката се установило, че добивът се извършва от жалбоподателя по поръчка на „КБ“ ЕООД, като било приложено копие на договор между двете дружества, в който било посочено, че дърводобивната услуга - сеч и извоз до временен склад, се извършва от жалбоподателя.
Съдът служебно е изискал справка от ТД на НАП-Велико Търново, л.43 от делото, от която се установява, че лицето Е. И. П. има 8 бр. регистрирани трудови договори, които са прекратени-л.49-50 от делото.
За установеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ е съставен акта за установяване на административно нарушение от 06.03.2023г. спрямо „Е-99“ гр.И. АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, който бил връчен съгласно чл.416, ал.3 от КТ. Против така съставения АУАН, постъпило възражение от жалбоподателя, л.10 – 11 от делото. В него вписали, че това не са негови работници, а и на датата на констатираното нарушение дружеството-жалбоподател не е извършвало каквато и да е дейност на обекта.
Независимо от направеното възражение административнонаказващият орган счел, че дружеството, в качеството си на работодател е извършил административно нарушение, поради което бил санкциониран.
По делото са разпитани свидетелите Л. Р., С. Ш., Р. И. и Е. П., на които съдът дава вяра. Спор по фактите няма в показанията на свидетелите, а в тяхната интерпретация.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не се установи да има доказателства, че се касае за предоставяне на работна сила на 08.12.2022г. от свидетеля Е. И. П., в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение.
Извършваната специфична дейност, според съда няма характеристиката на трудова дейност с определено работно място, определено работно време и определени трудови задължения, нито за св.П., нито за жалбоподателя.
Именно поради тази причина и св.П. не е вписал при проверката, че има скючен трудов договор или граждански такъв, защото е транспортирал добити дърва, срещу заплащане.
Обстоятелството, че св.П. е трансортирал добити дърва от времен склад до ТИР станцията, където са претоварвани на друго ППС, не може да обоснове извод, че е предоставял труд за жалбоподателя, и че отношенията между наказаното дружество и него са трудови. Допълнителен аргумент за липсата на трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ между „Е99“, ЕАД гр.И и свидетеля П. е липсата на каквато и да йерархична зависимост и/или дисциплинарна власт на „Е-99", ЕАД спрямо П.. Св.П. не е установен на 08.12.2022г. да е транспортирал дърва до времен склад в 2 подотделите, посочени в договора от 19.07.2021г. /л.16-19 от делото/, за да се приема, че „Е-99“ ЕАД гр.И е следвало да бъде негов работодател. Нещо повече, жалбоподателят няма данни да е заплащал каквато и да е възнаграждение на свидетеля П.. Възнаграждението му е заплатено, за това, че ще транспортира за претоварване дърва от времен склад до ТИР станцията.
Жалбоподателят е имал търговски отношения, като подизпълнител, видно от договорите.
От доказателствата приобщени по делото е видно, че привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество не е извършило вмененото му нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Не са ангажирани от страна на административнонаказващия орган доказателства установяващи по безспорен начин, че „Е-99“, ЕАД гр.И, като работодател е имал намерение и е наел лицето Е. П. да извършва трудова дейност - да товари и претоварва добити дърва от времен слад до ТИР станцията.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор.
Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до издаване на неправилно НП.
Не е доказано по несъмнен начин посоченото нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, поради което НП следва да се отмени.
Съдът не споделя изложените доводи в писмената защита на процесуалния представител на въззиваемата страна, които съдържат и общи тълкувания на КТ, неотносими към конкретния казус.
3
С оглед изхода на делото, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 500.00лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2300036/ 05.04.2023г. на Директора Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на „Е-99“ със седалище и адрес на управление в град И, представлявано от И. М., изпъълнителен директор, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, Дирекция „ИТ“ - Монтана да ЗАПЛАТИ на „Е-99“ ЕАД, ЕИК Х ХХХХХ, гр.И, представлявано от И. Х. М., сумата 500.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4