Протокол № 306 от 17.07.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 306 гр. С., 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500133 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

На второ четене в 11.30 часа.

Жалбоподателят

ОД на МВР, редовно призован, не изпраща представител на второ четене в 11.30 ч.

Въззиваемият М. Н. К., редовно призован, не се явява, вместо него адв.О., надлежно упълномощена.

Постъпила е справка с вх.№2379/06.07.2023 г. от МВР, съдържаща данни относно указанията на съда в табличен вид.

Адв. О. - Моля да се даде ход на делото и се приеме представената справка.

Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде даден ход на делото и следва да бъде приета като доказателство по делото справка вх.№ 2379/06.07.2023 и затова

О п р е д е л и:

Дава ход на делото.

1

Приема и прилага като доказателство по делото справка вх.№ 2379/06.07.2023 г.

Адв. О. – Нямам други искания.

Съдът счита, че настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК, по следните съображения:

По в.гр.д.№193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:

1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:

Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за 2 министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, повисоки обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ?

2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?

По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г. дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК.

По изложените съображения С.ят окръжен съд

О п р е д е л и:

3

Спира производството по по описа на С. окръжен съд до приключване на дело С-435/23 г.на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от днес за М. К. и в едноседмичен срок от съобщението на ОД на МВР С..

Протоколът написан в с.з..

Заседанието закрито в 11.45 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4