Решение № 2727 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2727 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100509782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А. Г. П. срещу решение № 20135656/09.06.2021г. постановено по гр.д. № 66159/2019г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 26 състав, с което е отхвърлен предявения срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с правно основание чл.71 ал.4 т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за признаване за установено, че в периода от 22.02.2019 г. до 30.04.2019г. спрямо него е била допусната пряка дискриминация по признак лично положение /възстановен след уволнение служител/, изразяваща се в „тормоз“ чрез прекратяване на служебното правоотношение на ищеца със заповед № СОА19-РД15-5039/25.04.2019г.; неактуализиране на работната му заплата след възстановяването му на заеманата длъжност; неправилно определяне размера на изплатено обезщетение за оставяне без работа и невъзлагане на работа и задачи.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства, които установяват фактическите твърдения в исковата молба, първоинстанционният съд е направил превратни фактически изводи и въз основа на тях погрешни правни такива, като е приел, че въпреки наличието на факти, сочещи на пряка дискриминация, такава не била установена. Посочва, че обективнота и безпристрастна преценка на доказателствата по делото, могат да доведат до единствения логичен извод за основателността на предявения иск. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което иска се уважи. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, като счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано. Твърди, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява състава на осъществена спрямо ищеца пряка дискриминация въз основа на признак „лично положение“ и до който правилен извод, обоснован с приетата за установена фактическа обстановка и приложение на материалния закон, е достигнал първоинстанционният съд. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Ето защо, следва да се обсъдят оплакванията относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца А. Г. П. иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за признаване за установено спрямо ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, че в периода от 22.02.2019г. до 30.04.2019г. спрямо него е била допусната пряка дискриминация по признак лично положение, изразяваща се в „тормоз“ чрез прекратяване на служебното правоотношение на ищеца със заповед № СОА19-РД15-5039/25.04.2019г.; неактуализиране на работната му заплата след възстановяването му на заеманата длъжност; неправилно определяне размера на изплатено обезщетение за оставяне без работа; невъзлагане на работа и задачи; неразрашаване да ползва платен годишен отпуск.

ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл.4 ал.1 от закона. Според чл.4 ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл.4 ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в понеблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. ЗЗДискр. цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

2

Съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, в производството за защита от дискриминация, ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може да се предположи, че той е жертва на дискриминация т.е. не е необходимо пострадалият да доказва пълно и главно, че е налице спрямо него дискриминация, нито умисъл у дискриминатора или съзнателност, респективно целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно и изцяло да доказва причинно-следствена връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране. При установяване на факти, сочещи на вероятност за проявено дискриминационно отношение, тежестта се прехвърля върху ответника - да докаже, че не е нарушил принципа за равенство в третирането, действал е разумно и оправдано или, че по-неблагоприятното третиране се дължи на други причини, извън наличието на защитения признак у дискриминирания.

Признакът, по който ищецът твърди да е дискриминиан е „лично положение“.

В тази връзка е необходимо да се има предвид, че два от признаците, посочени в чл.4 ал.1 ЗЗДискр. са „лично положение“ и „обществено положение“ за разлика от други защитени признаци – пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Признакът „лично положение“ може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, сексуалност, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение, характерови особености и много други черти, които отличават един човек от друг или група хора от останалите. Защитеният признак „обществено положение“ също няма легална дефиниция, но най-общо включва професията на лицето, местоработата му, заеманата позиция и др. във връзка с неговото социално поведение и функции.

Не са спорни между страните, а и се установяват от приетите писмени доказателства по делото, че между страните за периода 1987г.-04.02.2016г. е съществувало трудово правоотношение, като с допълнително споразумение към трудов договор № СОА16-РД151600/04.02.2016 г. е възникнало служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд на длъжност „старши експерт“ в Отдел „Благоустройствени дейности и природни ресурси“ към Дирекция „Териториално планиране“, а със заповед № СОА16-РД15-8959/01.09.2016 г., изменена със заповед № СОА16-РД15-9786/30.09.2016 г. на кмета на Столична община ищецът е назначен на длъжността „главен експерт / В и К“ в Отдел „Благоустройствени дейности и природни ресурси, зелени политики и градска мобилност“ към Дирекция „Териториално планиране“, с ранг „IV-младши“ при непълно работно време – 6 часа дневно, 30 часа седмично и при 5-дневна работна седмица, с основно месечно възнаграждение от 1500 лева. Със заповед № СОА16-РД15-10192/18.10.2016г. служебното правоотношение на ищеца е прекратено в срока за изпитване, като със същата е определено за изплащане и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарната 2016 г.

С решение № 2058/ 13.02.2019 г. по адм. дело № 12226/2018г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 4347/27.06.2018г.по адм. дело № 4886/2018 г. на Административен съд – София – град, с което се отменя заповед № СОА16-РД15-10192 от 18.02.2016 г. на кмета на Столична община, въз основа на което и във връзка с молба /- № СОА19-ГР94-917/22.02.2019г./ подадена от ищеца, същия се е явил се да заеме длъжността, на която е възстановен по съдебен ред, а работодателя е издадена заповед № СОА19-РД153 1593 от 22.04.2019 г. на кмета на Столична община за възстановяване на ищеца на работа с ранг „IV-младши“ на длъжността „главен експерт“ в Отдел „Благоустройствени дейности и природни ресурси, зелени политики и градска мобилност“ към Дирекция „Териториално планиране“, считано от 22.02.2019 г., на непълно работно време – 6 часа дневно, 30 часа седмично и при 5-дневна работна седмица, с основна месечна заплата от 1500 лева. Със заповед № СОА19-РД15-2430 от 28.02.2019 г. на кмета на Столична община, на ищеца е определено работно време от 9.00ч. до 15.30ч. и обедна почивка от 30 минути. Със заповед № СОА19-РД15-5039 от 25.04.2019 г. на кмета на Столична община, връчена на ищеца на 30.04.2019 г., считано от същата дата - 30.04.2019 г. служебното правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 107 ал. 1 т. 10 от Закона за държавния служител, поради едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие, тъй като длъжността по чл. 16а ал. 1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време, и изменение на щатното разписание № СОА19-РД15-3611 от 27.03.2019 г., което влиза в сила на 30.04.2019г. Цитираната заповед е предмет на оспорване от страна на ищеца по адм.д. № 6602/2019г. по описа на Административен съд – София, но с оглед предмета му, решението е ирелевантно за настоящия спор.

От показанията на свидетелите Б.К. – ръководител на дирекция, в чийто отдел е бил назначен ищеца на длъжност „главен експерт“ и Д.Б.- колега на ищеца в Столична община, се установява безпротиворечиво, че след възстановяването му на работа по съдебен ред и явяването му за заемане на длъжността, ищецът е имал работно място, необорудвано с компютър и достъп до вътрешната система за работа в общината; същия не е получавал конкретни задачи и преписки от ръководителя на дирекцията – св. К., след възстановяването му на работа, нито от други служители на ръководни длъжности, като в личен разговор със свидетеля К. ищеца е поискал да му бъдат възложени задачи за изпълнение и е бил готов да изпълнява функциите си, въпреки логистичната необезпеченост, както и че не е бил приет за разговор от главния архитект, който преди прекратяване на служебното му правоотношение със заповед СОА16-РД15-10192/18.10.2016г. също му е възлагал конкретни задачи. В тази връзка следва да се цени и входираната при ответника от ищеца молба с вх.

№ СОА19-ГР94-1067/05.03.2019 г., в която е посочил, че към момента на депозиране на същата е отделен в стая без достъп до колеги, информация, компютър, технически архив, както и не му се възлага никаква работа, като от страна на ищеца е направено искане да му бъде възложена работа и е посочил, че би искал да изпълнява трудовите функции на длъжността на 8-часово работно време и при 40-часова работна седмица.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в отношенията между ищеца и главния архитект още преди прекратяване на правоотношението на ищеца през 2016г. е имало неразбирателство и напрежение, съответно главния архитект Здравков е променил оценката при атестиране на ищеца на 0 и които отношения продължили в същия дух и след възстановяване на ищеца на работа.