Решение № 200 от 14.10.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. С., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. П.а

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. П.а Въззивно гражданско дело № 20245400500274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 72/18.03.2024 г. по гр. д. № 498/2023 г. С.ски районен съд е разпределил на основание чл.32, ал.2 от ЗС между Р. М. Т., ЕГН **********, Е. Р. Т., ЕГН **********, И. М. Д., ЕГН **********, В. Г. Д., ЕГН

**********, Г. Г. К., ЕГН **********, и Д. В. А., ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул.“П.м.“ № 78, правото на ползване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., с адрес на поземления имот гр. С., ул. “П.м.“ № 78, с площ на целия имот 808 кв.м., по варианта по скица – проект №1 към допълнителното заключение на вещото лице по съдебнотехническа експертиза по гр.дело № 498/2023 г. по описа на РС - С., както следва: Р. М. Т., ЕГН **********, и Е. Р. Т., ЕГН **********, ще ползват частите от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С., представляващи Дял IV с площ от 134,325 кв.м., оцветени с жълт цвят на скицата – проект №1; И. М. Д., ЕГН **********, В. Г. Д., ЕГН **********, Г. Г. К., ЕГН **********, ще ползват частите от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С., представляваща Дял II с площ от 268,65 кв.м., оцветени с розов цвят на скица – проект №1; Д.

1

В. А., ЕГН**********, ще ползва частите от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С., представляващи Дял III с площ от 134,325 кв.м., оцветени със зелен цвят на скица – проект №1; Частите от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С., представляващи Дял I с площ от 191,70 кв.м., оцветени със сив цвят на скица – проект №1 ще се ползват общо от всички СЪСОБСТВЕНИЦИ Р. М. Т. И Е.

Р. Т., И. М. Д., В. Г. Д. И Г. Г. К., И Д. В. А..

Със същото решение е оставен без разглеждане предявения иск от Р. М. Т. и Е. Р. Т., за прогласяване нищожността на решение от 09.01.2023г., взето с протокол от Общо събрание на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С., за разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., Община С..

Скицата – проект №1 към допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по гр. дело № 498/2023 . по описа на РС - С. е неразделна част от решението.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответниците И. М. Д., за себе си и като пълномощник на децата си В. Г. Д. и Г.

Г. К., и Д. В. А., чрез пълномощник адв. Богдан Караманолов, с оплаквания, че е неправилно поради противоречието му с материалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на Общото събрание на съсобствениците е взето при наличие на изискуемия кворум по чл. 31 ал. 1 от ЗС – с мнозинство ¾ от съсобствениците. Твърди се, че не е налице и втората хипотеза на чл. 32 ал. 2 от ЗС – взетото решение за разпределение на ползването да е вредно за общия имот; при изготвяне на схема-разпределение, представляваща неразделна част от Протокола на ОС от 16.01.2023 г. инж. В. П. се е съобразил с фактическото ползване на частите от имота от всеки от съсобствениците и техните претенции; по този начин разпределението на правото на ползване е съобразено и с разясненията в ТР № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Във въззивната жалба се твърди, че в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че площта под гаража на ищците следва да се изключи при разпределението на незастроените части от имота; твърди се, че в полза на ищците не е налице учредено право на строеж, като се прави позоваване на практика на ВКС, според която на приспадане подлежи на площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж. По отношение варианта по скица-проект № 1 се твърди, че макар с него за И. Д., В. Д. и Г. К. да не се променя разположението на частите за ползване, то се намалява площта им, тъй като площта на определения им дял ІІ е 268, 65 кв.м., а по скица-проект № 3 площта е 270, 55 кв.м.; колкото и малко да е това 2 намаление, тримата не са съгласни с такова намаление.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че варианта по скицапроект № 1 разделя дял ІІІ за Д. А. на две части и го поставя в понеблагоприятно положение спрямо останалите съсобственици. Твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че в съдебно заседание от 12.01.2024 г. самите ищци са изразили съгласие достъпа до дял ІV да бъде продължение на подхода до жилищната сграда в имота от север и именно такъв вариант да достъп е изготвен от инж. М. – скици-проект № 2 и № 3/. От своя страна Д. А. е изразил изрично съгласие с този вариант на подхода, независимо, че по този начин неговият дял ІІІ се „прекъсва“ в северна посоча и част от дела му остава неизползваем.

Твърди се в жалбата, че от разпита на инж. М. в съдебно заседание на 09.02.2024 г. и от обясненията на И. Д. и на Д. А., става ясно, че вариантите за подход до дял ІV в северна посока не налагат извършването на допълнителни строително-монтажни дейности, както твърдят ищците, тъй като подхода не достига и не засяга изградената подпорна стена на северната имотна граница; вещото лице изрично сочи, че при подход от север се налага единствено да се извърши разчистване, като за това разчистване „не трябва да се извършат много физически действия, но трябва да се почисти, за да се заравни, да стигне до нивото на терена“. Твърди се, че поради това подходът, отразен на скица-проект № 2 и № 3 съответства изцяло на критериите, посочени от съда – при този вариант на подход разпределянето на ползването ще бъде изцяло съобразено със съществуващото фактическо положение и няма да създава задължения за бъдещо строителство или преустройство. Сочи се, че съдът не е обсъдил варианта по скица-проект № 2, а директно е дал приоритет на варианта, поискан от ищците, независимо, че той е найнеблагоприятен за А..

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което разпределение ползването да се извърши съобразно скица-Проект № 3 към допълнителното заключение по СТЕ; претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците Р. М. Т. и Е. Р. Т., чрез пълномощник адв. П.П., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба неоснователна.

В отговора се твърди, че съдебната практика, на която се позовават жалбоподателите, е несъпоставима с предмета на настоящото дело.

Твърди се, че решението на ОС е незаконосъобразно, тъй като част от съсобствениците са представлявани с абсолютна липса на представителна власт.

В отговора се сочи, че ищците са закупили гаража в имота, който е бил построен чрез учредена право на строеж, поради което доводите за изначална липса на право на строеж и цитираната практика, са неоснователни 3 и неприложими. Твърди се, че земята под тази постройка не може да бъде предмет на какъвто и да е разпределителен протокол, защото тя се владее „на база отделен нотариален акт“, който дава право на неговия титуляр да ползва и земята под него, както и прилежащите й части.

Твърди се в отговора, че избрания от районният съд вариант по скица № 1 е най-целесъобразен, правилен и законосъобразен, защото съобразява съществуващите факти и обстоятелства, не е вредно за имота, тъй като няма ощетени страни, както и имотът може да се ползва в максимални по обем стойности, без да се налагат никакви промени. Твърди се, че с оглед денивелацията и характеристиките на имота, икономически най-изгодно е за всички страни пътеката/подход към дял ІV-то да минава през южната част на къщата като продължение на пътеките около нея – там теренът е най-равен, не се налага извършване на СМР, преместване на земни маси и др.

В отговора се твърди, че желаното от насрещната страна накърнява неимоверно действителното право на собственост на ищците – същите притежават ¼ ид. ч. от ПИ, а с процесния протокол едностранно им е определена за ползване много по-малка квадратура; недопустимо е при равани права на ищците и тези на ответника Д. Аптов – всеки по ¼ ид.ч., Д. Аптов да ползва 150, 60 кв.м., а ищците да ползват 112, 2 кв.м.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.

С.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

По отношение допустимостта на иска: Настоящата инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, че иска по чл. 32 ал. 2 от ЗС е допустим и в случаите, когато решението на мнозинството е взето в отклонение на посочените в чл. 31 ал. 1 от ЗС принципи – всеки съсобственик може да се служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В исковата молба са въведени твърдения, че взетото на 09.01.2023 г. решение не е съобразено с обема на правата на ищците в съсобствеността, тъй като определената им за ползване с това решение площ е по-малка от квотата им на съсобственост в дворното място, както и твърдят, че достъпът им до определената за ползване площ не е удобен. Т.е. ищците твърдят накърняване правата им като съсобственици, поради което при доказване на тези твърдения, иска се явява допустим въпреки решението на мнозинството от 09.01.2023 г., взето в нарушение на закона. Във въззивната жалба се прави позоваване на Тълкувателно решение № 13/2013 г. на ОСГК на ВКС, но настоящата инстанция счита, че именно разясненията, дадени в това тълкувателно решение не са спазени в решението на мнозинството от 09.01.2023 г., тъй като с това решение разпределението на ползването не е съобразено с правата на страните в съсобствеността и не е постигнато най4 целесъобразното ползване на вещта.

По силата на НА № 50/16.02.2021 г. ищците са придобили собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ от 108 кв.м., представляващ втори жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, ведно с ¼ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот.

По силата на НА № 115/22.04.2021 г. ищците са придобили собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ по кадастрална карта 21 в.м., представляващ гараж от сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и от правото строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

Именно последната клауза от сделката по НА № 115/22.04.2021 г., която установява, че ищците са закупили гаража – СО с идентификатор ***, ведно с правото на строеж, не е съобразена в решението на мнозинството от 09.01.2023 г. и се игнорира от другите страни по делото.

Предвид прехвърленото право на строеж по отношение гаража, закупен от ищците, не следва със застроената площ под гаража на ищците да се намалява полагащата им се ¼ ид.ч. от незастроената част от ПИ с идентификатор *** – така, както и застроената площ на гаража, собственост на И.

М. Д., В. Г. Д. и Г. Г. К. не се включва в полагащата им се ½ ид.ч. от незастроената част от ПИ с идентификатор ***. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на Д. А. в ръкописното становище пред настоящата инстанция, че площта на гаража на Д.и се включва в техния дял.

Така в Решение № 2/18.03.2016 г. по гр. д. № 3267/2015 г. на І г.о. на ВКС, постановено по допуснато касационно обжалване по въпроса: „Дали когато в съсобствен имот е изградена сграда, индивидуална собственост на някой от съсобствениците въз основа на отстъпено право на строеж, при разпределение на ползването на дворното място по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС следва да се счита, че земята под сградата се ползва единствено от собствениците на същата и тази площ следва да се приспадне от незастроената при разпределяне ползването на дворно място?“, ВКС приема: