Решение № 1194 от 09.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Пазарджик, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220101585 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 112, ал. 1 от ЗОП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Сис Стийл“ ЕООД, ЕИК 202602178, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 77, вх. А, ет. 2, ап. 3 чрез пълномощниците си адвокат Н. С. Р. и адвокат Й. В. П. от Софийска адвокатска колегия твърди, че на 12.05.2021 г. е сключил с ответника Община Септември, ЕИК 000351825, седалище и адрес на управление: гр. Септември, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 37А договор за обществена поръчка с предмет: ,,Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в с. Ковачево – улица ,,23-та“ от о.т. 123 до о.т. 140 – с дължина на трасето 182 м“.

Твърди, че след започване на работата е установена фактическа невъзможност за изпълнение на началната дейност по проекта поради пълна липса на асфалт на улицата, което правело невъзможно изпълнението по предварително договорения начин, при това не по вина на изпълнителя.

Поради това между страните било постигнато споразумение да се следва обичайната процедура, като се направи изкоп на улицата и се запълни с основа– скална маса (трошен камък), която била доставена от страна на общината. За дейностите по разстилане и уплътняване на основата ищецът бил уверен от страна на общината, че ще бъде платено допълнително, тъй като не фигурирали в количествено-стойностната сметка.

За тези дейности била издадена фактура № 0000000425/14.06.2021 г. на 1 стойност 9 096,00 лева с ДДС, която била предадена на общината, заедно с опис на товарителници на използваната механизация.

С влязло в сила решение по т.д. № 152/2022 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик бил уважен предявеният от ищеца против ответната община иск за заплащане на сумата от 5 000,00 лева, дължима по фактура № 0000000425/14.06.2021 г., предявен частично от общо дължимата сума в размер на 9 096,00 лева с ДДС.

Тъй като плащане на остатъка от дължимата сума все още не било постъпило, предявява против ответника иск за заплащане на сумата от 2 094,25 евро (с левова равностойност 4 096,00 лева), представляваща остатъка до пълния размер на иска от 9 096,00 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и заплащане на дължимата лихва за забава в размер на 955,78 евро за периода от 24.08.2022 г.

– датата на първоначалната искова молба, служеща и за покана, до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Септември чрез пълномощника си адвокат П. В. И. от Адвокатска колегия – Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Признава, че между страните е бил сключен договор за обществена поръчка с посочения в исковата молба предмет, но твърди, че при извършена проверка от представители на общината за правилното изпълнение на договора били констатирани множество неизвършени, непредвидени и некачествено извършени работи, които били отразени в протокол от 16.07.2021 г. и в окончателен доклад за извършена проверка на място и по документи от 22.07.2021 г.

Твърди, че изпълнителят бил уведомен за констатираните недостатъци, както и че било невъзможно да бъде подписан констативен акт за установяване на годността за приемане на обекта (акт образец 15) поради неизпълнение на СМР съгласно утвърдените от възложителя изисквания.

Оспорва претенцията за лихва за забава, като счита, че първоначалната искова молба не изпълнява функциите на покана за плащане, тъй като с нея е предявен частичен иск, а не пълният размер на иска.

В заключение посочва, че ищецът в качеството на изпълнител по договора не е изпълнил в срок и в съответствие с договорната и строителна документация предвидените СМР.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско 2 възнаграждение, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че са сключили Договор за обществена поръчка № 62/12.05.2021 г. с предмет: ,,Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в с. Ковачево – улица ,,23-та“ от о.т. 123 до о.т. 140 – с дължина на трасето 182 м, общ. Септември“, по който ответникът е възложител, а ищецът изпълнител.

В опис № 1/14.06.2021 г., едностранно подписан от изпълнителя „Сис Стийл“ ЕООД, са описани извършените услуги с механизация на обща стойност 9 096,00 лева с ДДС.

За извършените услуги от изпълнителя „Сис Стийл“ ЕООД е издадена фактура № 0000000425/14.06.2021 г. на стойност 9 096,00 лева с ДДС.

С решение по т.д. № 152/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик Община Септември е осъдена да заплати на „Сис Стийл“ ЕООД сумата от 5 000,00 лева, частично от 9 096,00 лева с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по фактура № 0000000425/14.06.2021 г.

Решението е потвърдено с решение по възз.т.д. № 424/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С определение по т.д. № 1775/2025 г. на ВКС, І т.о. решението на въззивната инстанция не е допуснато касационно обжалване.

Настоящият иск е предявен за остатъка от дължимата сума по фактура № 0000000425/14.06.2021 г., издадена от „Сис Стийл“ ЕООД, т.е. за сумата над 5 000,00 лева до пълния размер от 9 096,00 лева с ДДС.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е частичен осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 112, ал. 1 от ЗОП за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договор за обществена поръчка, кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване изпълнението на възложената му работа с договора за обществена поръчка съгласно уговореното качество и количество и приемането на същата от възложителя.

Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича 3 спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.

При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти.

При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти правоотношението (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

Поради това е направен извод, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Предмет на настоящия иск е остатъкът от паричното вземане по фактура № 0000000425/14.06.2021 г., издадена в изпълнение на сключения между страните Договор за обществена поръчка № 62/12.05.2021 г. с предмет:

,,Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа в с. Ковачево – улица ,,23та“ от о.т. 123 до о.т. 140 – с дължина на трасето 182 м, общ. Септември“.

Цялото вземане по фактура № 0000000425/14.06.2021 г. е в размер на 9 096,00 лева с ДДС.

За част от вземането в размер на 5 000,00 лева е формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по т.д. № 152/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в 4

Република България, а съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Въпросът за съществуването на правопораждащия юридически факт, в случая – договор за обществена поръчка, в изпълнение на който е издадена процесната фактура, е разрешен със сила на пресъдено нещо.

С формирането на сила на пресъдено нещо са преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника, касаещи възникнаването на правопораждащия юридически факт.

Следователно в настоящото производство е недопустимо да се пререшава въпросът дали материалното правоотношение е възникнало и дали съществува.

Ответникът може да се брани само с правопогасяващи и правоотлагащи възражения, касаещи остатъка от паричното вземане, например за извършено плащане, прихващане, погасяване по давност или други, но такива не са направени от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Поради това и доколкото е обвързан от силата на пресъдено нещо на предходно постановеното съдебно решение по частичния иск съдът намира, че предявеният иск за остатъка от паричното вземане е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Като основателен следва да бъде уважен и предявеният от ищеца акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В случая в договора за обществена поръчка страните са уговорили срок на плащане 30 календарни дни след подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15) и издаване на фактура от изпълнителя.

Страните не твърдят, нито по делото има данни а кт образец 15 да е подписан и към настоящия момент, поради което съдът приема, че срокът за плащане следва да се определи по правилото на чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, според което когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни.

Ето защо съдът приема, че заплащането на фактура №

0000000425/14.06.2021 г. е следвало да се извърши от Община Септември в срок до 14.07.2021 г., а след изтичането му същата е изпаднала в забава.

Ищецът претендира лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба по т.д. № 152/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик за заплащане на частичния иск до датата на предявяване на настоящата искова молба, т.е. от 24.08.2022 г. до 19.04.2026 г.