Решение № 764 от 07.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Г. като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110105864 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к.. ..., бл. ....., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу „С.-К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. .. № ...., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗПП и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника неустойка по чл. 29, вр. чл. 19 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, № 859277/21.07.2022 г.

Ищцата твърди, че между нея като потребител и ответното дружество като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, № 859277/21.07.2022 г., с който кредиторът й предоставил заемна сума в размер на 800 лева при лихвен процент от 0% и годишен процент на разходите 0%. Чл. 19, ал. 1 от Договора предвиждал, че в 3-дневен срок от сключването му потребителят следва да осигури безусловна банкова гаранция или действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, като третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения по Договора. Съгласно чл. 19, ал. 2, горното физическо лице следвало да отговаря на изискванията, посочени в ОУ, и да бъде одобрено от кредитора по преценка единствено на последния. Чл. 29 от Договора уреждал, че в случай че потребителят не представи предвиденото в чл. 19 обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено 1 предвиденото обезпечение. Изложени са подробни съображения, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗПП. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С.-К.“ АД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и настоява същият да бъде отхвърлен. Не оспорва, че между страните от разстояние е сключен процесният Договор за кредит № 859277 от 21.07.2022 г. Поддържа, че клаузата за неустойка е валидна.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Т. Р. Г. не се явява, не се представлява. С молба вх. № 10394/07.02.2024 г. процесуалният й представител адв. П. Н. поддържа исковата молба.

Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

В съдебно заседание ответното дружество „С.-К.“ АД не се представлява. С молба вх.

№ 10092/06.02.2024 г. процесуалният представител на дружеството поддържа депозирания писмен отговор. Оспорва правото на процесуалния представител на ищцата да получи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв поради липса на посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които е оказана безплатна правна помощ, които обстоятелства са изчерпателно посочени в закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, № 859277/21.07.2022 г., същият е сключен между „С.-К.“ АД кредитор, и Т. Р. Г. - потребител, за предоставяне на първи транш по кредита в размер на 800,00 лева при следните условия: лихвен процент на кредита - 0%, ГПР - 0%, срок на погасяване - 30 дни, обезпечения - поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от горния Договор, потребителят се задължава в срок до 3 дни, считано от подписване на Договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора за кредит, или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според ал. 2 на същия член, третото лице и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ, като одобрението на третото лице или банковата гаранция се извършва единствено по преценка на кредитора. С чл. 29 страните се договарят, че в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.

Според чл. 20 от ОУ, поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към 2 датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; конкретното физическо лице може да е поръчител само на един потребител; поръчителят следва: да има минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, да има валидно трудово/служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, да няма записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е настоящ потребител на кредитора, да предостави документи за всичко изброено по-горе и служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора; кредиторът има право едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Уговорената в чл. 29 на Договор за потребителски кредит № 859277/21.07.2022 г. неустойка за неизпълнение на договорно задължение съдът счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е нужно да се доказват. Тя е представена от кредитора като санкционна - при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Същевременно, съпоставена със заемната сума - в размер на 0,9 % от последната за всеки ден, в който обезпечение не е предоставено, неустойката е необосновано висока в нарушение на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Освен това, уговарянето на съответните клаузи за условията, на които исканото обезпечение по чл. 19 от Договора следва да отговаря, с многобройни изисквания (някои от които откровено нереалистични - като еднодневния срок за заплащане на задълженията на потребителя при банковата гаранция), свързани с набавянето на ред документи, с изключително кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си предпоставки за неизпълнението на поставените изисквания от потребителя и начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Така въпросната неустойка води до оскъпяване на кредита - включително, при достатъчно дълъг период на неизпълнение, при заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът намира, че това именно е и целта, с която клаузата за нея е въведена в договора. Отделно, предвидената в Общите условия възможност за едностранно въвеждане от страна на кредитора на допълнителни изисквания относно поръчителя попада в обхвата на чл. 143, ал.

2, т. 11 от ЗЗП.

С оглед на изложеното, клаузата на чл. 29 на процесния Договор се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е нищожна, като предвидената с нея неустойка е недължима от потребителя.

3

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски се следват на ищцата, като ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата от 50,00 лева, представляваща внесената по делото държавна такса.

Относно претендираното от адв. П. Н. възнаграждение в размер на 400,00 лева за оказана на ищцата правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, с оглед направеното от насрещната страна възражение с молба вх. № 10092/ 06.02.2024 г. , съдът намира, че същото не следва да се присъжда.

В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг начин (напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото), като не е необходимо страната предварително да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 или на чл.38, ал.2 от ЗАдв обаче, без да е посочено (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т.

1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ (Решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ВКС, ІІ ТО; Определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр. д.

№ 1071/2022 г., ВКС, ІV ГО; Определение № 191 от 16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2447/2023 г., ВКС, II ГО и др.). В конкретния случай, в идно от представения Договор за правна защита от 12.06.2023 г., в същия само е посочено, че договореното възнаграждение е подлежащо на заплащане по реда на чл. 38, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, но не се съдържа изявление на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 страната и адвокатът се позовават, за да обосноват безплатната защита, т.е. не е налице съвпадащо изявление на страната и адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените категории лица по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Такова изявление няма и в представеното пълномощно за адв. Н., нито в исковата молба или в молба вх. № 10394/07.02.2024 г. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по делото е установено наличие на законово основание съдът да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.