Определение № 171 от 10.03.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Решение № 341/22.11.2021 г. по гр. д. № 2450/2021 г. на РС – Перник в частта, в която е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 193/30.09.2021г. по гр. д. № 2450/2021 г. на РС - Перник, в което разноските в производството са възложени изцяло в тежест на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване искането разноските пред РС да се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.

78, ал. 2 ГПК, тъй като в отговора на исковата молба е направено изрично признание на иска като допустим и основателен. Относно предпоставката – да не е дал повод за завеждане на делото, ответникът-кредитор е претендирал вземането единствено по извънсъдебен начин, като е подавал информация за състоянието на процесното задължение към Централен кредитен регистър, като по този начин е изпълнявал свое административно задължение.

Ответникът по жалбата – И.А. оспорва същата с искане за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Гр. д. № 2450/2021 г. на ПРС е приключило с решение № 193 от 30.09.2021 г., с което по иск с пр. осн. чл. 124 ГПК от И.А. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е установено, че не дължи сумата 2 251,00 лв. - неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит „Кредит Плюс“ – ***, поради изтекла погасителна давност, като 1 на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството. По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното решение РС е отхвърлил направените искания за изменение на решението в частта за разноските, като същите са останали в тежест на ответника.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Практиката на ВКС приема, че при признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Ответникът макар да е изразил двусмислено становище в отговора на исковата си молба, от последващото му процесуално поведение и изявление може да се приеме, че волята му е да признае иска, поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /Опр. № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която е прието, че тази предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника.

В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото е подавал, включително и към момента на исковата молба, информация към Централен кредитен регистър по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. От това му активно извънсъдебно поведение следва, че ответникът към момента на завеждане на иска е считал вземането за валидно и изискуемо, което предпоставя нуждата от предприемане на действия от длъжника, за да оспори това свое задължение. Това е така, поради особеното предназначение на информацията в Централния кредитен регистър. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери, придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги) подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната задлъжнялост на кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период. Информацията има съществено значение за потенциалните потребители на финансови услуги, но актуализирането й, ако такова се налага, е изцяло задължение на институцията, която я е подала към регистъра. Затова ако ответникът не съдейства за точно оповестяване на данните за дълга на ищцата, след като е бил изсрочен по давност на възникнал през 2009 г. дълг с краен падеж през 2012 г. (според приложения ДПК), той несъмнено принуждава ищцата да търси отричане със сила на присъдено нещо на данните за "историческа" задлъжнялост с давност над 5 години. Затова, макар да не е отправил изрично искане за плащане, ответникът недвусмислено с подаването на информация до Централния кредитен регистър по реда на чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г е заявил очакването си да получи в бъдеще "доброволно" изпълнение на погасения по давност дълг, за да коригира неизгодна за кредитополучателката оповестена информация, а това поведение е изцяло аналогично на трайно възприемането в съдебната практика причиняване на нужно за защита на интереса на длъжника съдебно установяване (Опр. № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК) . Предявяването на иск по чл. 124 от ГПК за 2 установяване недължимостта на вземането е единствената възможност за защита на длъжника – ищец, от което ищцата се е възползвала да установи недължимостта на вземането поради погасяването му по давност.

С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея решение /с характер на определение/ следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/22.11.2021 г. по гр. д. № 2450/2021 г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част, имаща характер на определение, в която е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6 за изменение в частта за разноските на решение № 193/30.09.2021г. по гр. д. № 2450/2021 г. на РС – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3