Решение № 760 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100902646 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 31238/06.12.2021 г. подадена от „АБ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Хасково, бул. *******, срещу „К.П.С. ЕМ“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „*******

Предявен за разглеждане е частичен осъдителен иск при квалификацията на чл.

240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 58 290,00 лв. – съставляваща част от вземане в общ размер възлизащ на 5 829 000 лв. предоставен и невърнат остатък от паричен заем, съгласно договор за заем 06.10.2016 г.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2016 г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, като заемател бил сключен договор за паричен заем. С него било уговорено предоставяне в заем на сума в размер на 6 000 000 лв., със задължение на заемателя да я върне на заемодателя в срок до 20.11.2016 г. Поддържа се, че с плащане чрез банков превод датиращ от 06.10.2016 г. ищецът изпълнил задължението си да предостави целия размер на заемната сума в полза на ответника превеждайки му същата по посочена в договора банкова сметка. Въпреки настъпилия падеж за връщане на дадения заем, в т.ч. и към 31.12.2016 г. „К.П.С. ЕМ“ ЕООД не предприело действия в подобна насока. Това провокирало ищецът – заемодател да изпрати до ответника покана за доброволно плащане на заетата сума, която достигнала до адресата й на 03.01.2017 г. Твърди се, че на 08.07.2020 г. получателя на заетата сума е осъществил в полза на заемодателя частично плащане възлизащо на стойност от 171 000 лв., като 1 непогасеният остатък по вземането за връщане на предоставен заем възлиза на сумата от 5 829 000 лв. Изтъква се, че ответника и понастоящем се въздържа от изпълнение на договорното си задължение за връщане на посочения остатък от отпуснатия му паричен заем. В този контекст ищецът твърди, че разполага с изискуемо парично вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 829 000 лв., като заявява за присъждане частична претенция в размер до сумата от 58 290 лв. Настоява за присъждане на разноски при благоприятен изход на делото за него.

Ответника – „К.П.С. ЕМ“ ЕООД се възползва от правото си по чл. 367 ГПК да подаде писмен отговор по ИМ, посредством който оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск квалифицирайки го като неоснователен и желаейки неговото отхвърляне. Смята, че иска е допустим. Признава, че е встъпил в заемно правоотношение с ищеца имащо за източник цитирания в ИМ договор за заем от 06.10.2016 г., като в изпълнение на този договор ищецът му е предоставил в заем сума от 6 000 000 лв. Настъпили били и фактите посочени от ищеца свързани с отправяне на покана до ответника за доброволно плащане, която е била получена на 03.01.2017 г., както и осъществено на 08.07.2020 г. плащане от ответника в полза на ищеца на сума в размер от 171 000 лв., с която било извършено частично погашение на задължението за връщане на предоставения паричен заем. Правото да се иска връщане на остатъка по предоставения заем обаче било погасено с изтичането на общия 5—годишен давностен срок приложим за това вземане. Направено е позоваване, че според уговорката в чл. 5 от договора задължението на получателя на заема да върне същия на заемодателя е с поставен срок на изпълнение до 20.11.2016 г., което означава, че от следващия ден – 21.11.2016 г., същото е станало изискуемо, а с оглед този факт е започнала да тече и общата давност уредена в чл. 110 ЗЗД. Предвид това, че в периода на течащата давност кредиторът е бездействал и не е потърсил изпълнение на вземането си, то на 21.11.2021 г. паричното му вземане произтичащо от договора за заем е било погасено по давност.

Прекъсване на давността липсвало, защото ИМ била депозирана в съда на 06.12.2021 г., когато вземането вече било погасено по давност.

На 07.03.2022 г. „АБ“ АД упражнява правото си на допълнителна ИМ, като с нея заявява, че поддържа всички факти изложени в първоначалната такава. Отрича правната му възможност да търси принудително удовлетворяване на вземането си произтичащо от договора за заем от 06.10.2016 г. да е погасена, поради изтекла погасителна давност, каквото позоваване прави ответника в отговора му. Вярно било, че погасителната давност разписана в чл. 110 ЗЗД спрямо вземането за връщане на дадената в заем сума по цитираната заемна сделка е започнала да тече от 21.11.2016 г., но е била успешно прекъсната на датата – 03.01.2017 г., когато длъжникът е получил отправената му от кредитора по това вземане покана да плати дълга си доброволно. По тази причина от 04.01.2017 г. спрямо вземането е започнала да тече нова давност, която успешно е била прекъсната на 08.07.2020 г., когато длъжника е осъществил частично 2 погашение на дълга си по договора за заем плащайки на кредитора сума в размер от 171 000 лв. Следователно към датата на упражняване на ИМ в съда нямало реализиран фактически състав на изтекла обща петгодишна давност спрямо вземането, което е предмет на предявения за разглеждане осъдителен иск. Това означавало, че възражението на ответника за погасяване възможността на ищеца да реализира принудително удовлетворяване на вземането си е неоснователно. Настоява се за присъждане на сумата по предявения частичен иск, като съществуваща и изискуема.

На 21.04.2022 г. „К.П.С. ЕМ“ ЕООД се е възползвало от възможността да депозира допълнителен писмен отговор по делото, като с него е взел отношение по твърденията на ищеца въведени в допълнителната ИМ. Най-напред изразява несъгласие с виждането на ищеца, че връчването на покана да се изпълни доброволно е обстоятелство водещо до прекъсване на течаща погасителна давност. Обръща внимание, че според нормата на чл. 116, буква „в“ ЗЗД давност се прекъсва успешно ако от кредитора се предприемат действия по принудително изпълнение на вземането.

Поканата за доброволно изпълнение отправена до длъжника, било от кредитора, било от съдебния изпълнител не съставлявала действие от категорията на посоченото в чл.

116, буква „в“ ЗЗД и не могло да предизвика прекъсване на давността, считано от 03.01.2017 г. На следващо място реализираното от длъжника частично плащане на дълга в полза на кредитора сторено на 08.07.2020 г. също не съставлявало действие, което да е такова предизвикващо прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, буква „а“ ЗЗД. Приведеният тук аргумент е, че извършването на частично плащане не може да се разглежда, като акт на длъжника насочен към цялостно признаване на паричния дълг, а оттам и покриване хипотезата на чл. 116, буква „а“ ЗЗД – цитирана е съдебна практика в подкрепа на това схващане. Предвид неосъществяване на нито една от хипотезите визирани в чл. 116 ЗЗД водещи до прекъсване на течащ давностен срок, ответникът смята, че паричното му задължение за връщане на предоставен заем е погасено по давност, тъй като такава е започнала да тече на 21.11.2016 г. и изтекла без да е била успешно спряна или прекъсната на 21.11.2021 г. В обобщение настоява за отхвърляне на предявения срещу него иск, доколкото е погасена правната възможност на ищеца да търси принудителното му събиране.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства имащи значение за съществуването на спроното материално право : че на 06.10.2016 г. между дружествата ищец и ответник е възникнало заемно правоотношение с източник договор за паричен заем, според което ищецът се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 6 000 000 лв., а ответника да му я върне в срок до 20.11.2016 г.; че на 06.10.2016 г. ищецът е превел по банкова сметка 3 на ответника сумата в размер на 6 000 000 лв. в изпълнение на задължението си по договора за паричен заем от 06.10.2016 г.; че на 03.01.2017 г. ответникът е получил покана от ищеца да предприеме доброволно изпълнение на задължението си по договора за заем от 06.10.2016 г. за връщане на предоставената заемна сума в размер на 6 000 000 лв.; че на 08.07.2020 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 171 000 лв., като част от свои паричен дълг породен от договор за заем сключен на 06.10.2016 г. Реализирането на така очертания спектът от обстятества се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства – договор за паричен заем от 06.10.2016 г.; платежно нареждане за кредитен превод от 06.10.2016 г.; покана за доброволно изпълнение от 31.12.2016 г. връчена на адресата й на 03.01.2017 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 09.07.2020 г.

Други допустими и относими доказателства по делото не са налични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Основателността на предявения при условията на частичност осъдителен иск за връщане на дадена в заем парична сума е обусловена от постигането на съгласие между страните за предоставяне на паричен заем в определен размер /посочения в ИМ – 6 000 000 лв., респективно претендираната част от 58 290 лв./, последвано от реалното отпускане на заемната сума на ответното дружество, както и настъпване на срока уговорен като падеж за връщане на отпуснатата в заем сума.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на предявения при условията на чл.

240, ал. 1 ЗЗД осъдителен иск имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Всички изборени положителни факти очертани по-горе са се реализирали в отношеняита между ищец и ответник, като се устанвоява, че въз основа на валиден договор за заем „АБ“ АД се е съгласил да предостави за временно ползване на „К.П.С. ЕМ“ ЕООД паричен заем в размер на сумата от 6 000 000 лв., като е уговорено връщането му да се случи в срок до 20.11.2016 г. Реалното отпускане на заема в размер на сумата от 6 000 000 лв.– предоставянето му от замодателя и получаването му от замателя също е доказано като факт реализирал се в действията на страните по учреденото заемно правоотношение, като същия е настъпил на 06.10.2016 г. От този момент страните с оглед реални характер на замената сделка следва да се считат за обвързани от нейното действие и да съблюдават установените за тях права и задължения в съдържанието й. Основното задължение за замемателя е да върне в срок до установения падеж дадената му в заем сума от 6 000 000 лв., като тежестта за установяване на този факт се носи от него. В рамките на падежа 20.11.2016 г. подобно правно действие не се установява да е предприето от „К.П.С. ЕМ“ ЕООД, което означава, че считано от 21.11.2016 г.

4 дружеството-заемател е изпаданало спрямо своя кредитор-ищец в производството в положение на забава, доколкото вземането за връщане на отпуснатия заем е станало изискуемо на 20.11.2016 г. Установява се, че на по-късен етап, а именно на 06.07.2020 г. „К.П.С. ЕМ“ ЕООД в осъществил частично погашение за паричното си задължение за връщане на дадена в заем сума, като е заплатил в полза на заемателя - „АБ“ АД сума в размер от 171 000 лв. Следователно след този момент „АБ“ АД е продължил да бъде кредитор на „К.П.С. ЕМ“ ЕООД за вземане прозитиащо от сключен договор за заем от 06.10.2016 г., но вече за сума равна на 5 829 000 лв. Друго плащане в периода след това до предявяване на ИМ, респективно даване ход на устните състезания по делото не се твъри и установява да е извършено от ответника и длъжник по вземането за отпуснат заем.

Единственото възражнеие на което ответника се осланя в производството, че не следва да отговаря за заплащането на посочения остатък е такова за изтекла обща погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.