Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 472 от 20.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 45/2026
Вид
Решение № 472
Подписан
20.04.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. П., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК във вр. с чл.357 и сл.от Кодекса на труда.

Образувано е по искова молба от П. Б. Б. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“В.“№6 чрез пълномощника и адв.П. П., срещу ЕТ“В.-М. А.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление село Г., община П., ул.“П.“№20, представляван от М. К. А., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 29.03.2024г между страните и бил сключен безсрочен трудов договор , по силата на който ищцата е заела длъжността“ асистентпродавач“ при пълен 8 часов работен ден. Твърди се, че на 05.11.2024г. ищцата родила детето Н. П. Б. и същата ползвала полагащия и се отпуск за бременност и раждане и започнала ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. През месец октомври 2025г. работодателят и се свързал с нея и поискал тя да подпише някакви / неуточнени / документи/ за прекратяване на трудовия и договор. Ищцата отказала, в резултат на което отношенията между страните се изострили. Поради това ищцата, макар да била подготвила, не успяла да връчи на работодателя необходимите документи за ползване на В.та година от полагащото и се майчинство.При извършена на 06.01.2026г справка в НАП ищцата установила, че работодателят е регистрирал прекратяване на трудовия и договор на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие още на 10.11.2025г.Твърди се, че ищцата била изненадана и възмутена, тъй като не и било предлагано устно или в писмен вид трудовия и договор да бъде прекратен по взаимно съгласие и някой да я е питал дали е съгласна трудовия и договор да бъде прекратен по този ред. Ищцата твърди, че прекратяване на трудовия и договор през време на отглеждане на дете до 2-годишна възраст я лишава от правото на отпуск по чл.164, ал.1 от КТ , обезщетение по чл.53 от КСО и я 1 поставя в изключително затруднено финансово положение. Поради това ищцата не би приела и не е приемала предложение на работодателя за прекратяване на трудовото и правоотношение по взаимно съгласие.

Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. За да е налице основание по чл.325, ал.1,т.1 от КТ законодателят е предвидил като необходимо изрично съгласие на страните, тоест волеизявление на всяка една от тях за прекратяване на трудовия договор, което да е изразено писмено. Излага се, че ищцата нито е отправяла предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито към нея е било отправяно такова предложение. Съответно тя не е изразявала съгласие за приемане на такова предложение. Твърди се, че съгласие за прекратяване на трудовия договор не е постигано, нито в писмена , нито в устна форма.Според ищцата на практика работодателят е завоалирал незаконосъобразното , неоснователно и немотивирано уволнение / едностранно прекратяване на трудовия договор/ като юридически е оформил същото като прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие по реда на чл.325, ал.1,т.1 от КТ. Само по себе си наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, ал.1,т.1 от КТ. Заповедта не съдържа характеристиките на предложение на работодател , което се нуждае от приемане, а съставлява безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. Подписът на работника, удостоверяващ получаването на такава заповед , не установява съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на прекратяване на правоотношението.

Поради това във всеки случай, когато работодателят връчи заповед по чл.325, ал.1т.1 от Кт без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие , той извършва незаконно уволнение. Твърди се, че след уволнението ищцата е останала без работа и доходи. Последният месец , предхождащ месеца на уволнение ищцата е имала отработен пълен работен медец август 2024г и брутното трудово възнаграждение за този месец е било 933.00лв. За период от шест месеца, считано от 10.11.2025 до 10.05.2026г работодателят дължи обезщетение по чл.225, ал.1т.1 от КТ в размер на 5 598лв./ 2861.21 евро/ .

Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно и да се отмени уволнението, наложено със заповед от 10.11.2025г. на работодателя, да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2862.21 евро обезщетение за оставеното и без работа за период от шест месеца, считано от 10.11.2025г. до 10.05.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете.

2

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, след спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

Установява се от представеното по делото писмено доказателство-трудов договор №3 от 29.03.2024г., че считано от 29.03.2024г.страните са били трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „асистент-продавач“ при ответникаработодател, при пълно работно време- 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933лв.

Ищцата е представила справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис, извлечен от регистъра на Национална агенция за приходите, от който е видно, че трудовото и правоотношение е прекратено , считано от 10.11.2025г като основание за прекратяване е вписано чл.325, ал.1т.1 от КТ. Представена е също така и справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис , генерирана на 06.04.2026г, от която се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника и до настоящия момент ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение с друг работодател.

По делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.

Експертизата заключава, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца ,предхождащ уволнението е 933лв., поради което за исковия период от от 10.11.2025г до 10.05.2026г. 2 862.21евро/ 5598.00лв./

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност“ асистент-продавач“ , по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 2862.21евро лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а именно за периода 10.11.2025г до 10.05.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира следното:

Касае се за трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ.При разпределяне на доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение в конкретния случай – по взаимно съгласие

3

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес в настоящия случай са свързано с оспорването , че ищцата нито е отправяла предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито към нея е било отправяно такова предложение респективно не е изразявала съгласие за приемане на токова предложение.

Установи се, че между страните в производството е съществувало валидно учредена трудово правна връзка , като ищцата е заемала длъжността „асистент-продавач“ при ответника. Установи се, че считано от 10.11.2025г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ-по взаимно съгласие.

По приложението на разпоредбата на 325, ал.1,т.1 от КТ е създадена константна практика на ВКС, намира израз в множество решения, постановени в производство по чл.290 от ГПК / решение №4/21.02.2012г по гр.д.№278/2011г на ВКС, четвърто г.о, решение №258 от 23.09.2013г. по гр.д.№1221/2012г на ВКС, четвърто г.о., решение №265/15.11.2013г по гр.д.№1383/2012г на четвърто г.о., решение №163/11.12.2014г. по гр.д.№4100/2014г на ВКС второ г.о, решение №406/20.12.2012г по гр.д.№537/2012г на ВКС трето г.о.

Взаимното съгласие най-ярко изразява договорната същност на трудовия договор: възникнал по обща воля на страните, които са пожелали да го сключат, най естествения начин за неговото прекратяване е наличието на тяхната съгласувана воля. „Взаимното съгласие“ означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува в бъдеще от определена дата насетне. Тази обща по съдържание воля на двете страни, която се съдържа в техните волеизявление, създава взаимното съгласие. Всяка от страните трябва да изрази волята си за това ясно, категорично и безусловно с всички изисквания за едностранните волеизявления.Предложението за постигане на взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните- от работника или служителя или от работодателя. Не е необходимо неговото мотивиране. Това не значи, че страната , която първа е поискала да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, не може да изложи съображенията си за това. На практика предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие най- често се прави от работника или служителя, но няма пречка инициативата да бъде поета от работодателя. Волеизявлението на страните трябва да бъде направено в писмена форма, която форма е за действителност. Не може да има „устно“ прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Съвпадението означава, че волята и на двете насрещни страни е с едно и също съдържание- за прекратяване на трудовия договор.Волеизявлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е едностранно волеизявление по чл.44 от ЗЗД.

Веднъж направено то не може едностранно да бъде оттеглено, освен ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му от адресата. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седмодневен срок от 4 получаването му. Ако това не бъде направено се смята ,че предложението не е прието.Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седмодневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер. Трайната практика на ВКС по приложението на чл.325, ал.1,т.1 от КТ е в смисъл, че прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления на страните.Под съвпадане се има предвид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. Според решение №183/21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г на ВКС трето г.о., решение №400 от 13.05.2020г по гр.д.№1109/2009г на ВКС четвърто г.о. и т.н. взаимното съгласие се счита постигнато в момента , когато напълно и точно съвпаднат двете насрещни писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. При разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие или друго разминаване на волеизявленията, не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение / в т.см. решение №146 от 07.05.2013г по гр.д.