Решение № 584 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205761 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-1030-014643 от 04.01.2021 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на С. М. К. с ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Аргументите се концентрират около фактическата страна на спора, като се оспорва управлението на процесния автомобил да е било извършено от жалбоподателя и се твърди водач да е било съвсем друго лице. В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. В допълнение възразява срещу обжалвания акт, като претендира да е изтекла давността по чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, да е нарушено правилото на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР (Наредбата) като не е приложена снимка на автоматизираното техническо средство или система (АТСС) заснело нарушението, да е изтекъл срока на валидност на АТСС, да не е отбелязан в протокола по чл. 10 от Наредбата началото и края на участъка на измерване и пътния знак ведно с разС.ието до него от АТСС. Моли се обжалваният акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.06.2020 г. около 14:35 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ до № 1, с посока на движение към бул. „Менделеев“ (от юг на север), при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС, лек автомобил, „Мерцедес ГЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“ с рег. № ****, собственост на „България лизинг“ АД с ползвател „Софавто“ ООД, бил управляван от жалбоподателката С. М. К.. Лекият автомобил се движил със скорост от 111 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост за населени места от 50 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 546, за което е съставено статично изображение № 15018. Установява се преди отчетения толеранс от 3 % да е регистрирана скоростта от 114 km/h.

Автоматизирано техническо средство или система C TFR1-M № 546 е вписано под № 10.02.4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно удостоверение от Български институт по метрология (БИМ).

Същото е минало техническа проверка на 13.03.2020 г. от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника към ГД „НП“, оправомощена със заповед № 2050-4/11.02.2019г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024 г., със заключение за съответствие с метрологичните изисквания, за което е съставен протокол от проверка № 4-32-20 от същата, като срокът на валидност е една година.

За констатираното нарушение е подадена декларация от управителния орган на дружеството, ползвател на автомобила, по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 20.06.2020 г. за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката С. К., на която е бил предоставен съгласно приемо-предавателен протокол към договор № 111126/05.09.2018 г.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 937625/20.11.2020 г., в който е описано, че жалбоподателката е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът й е бил предявен за запознаване с неговото съдържание на 08.12.2020 г. при условията на отказ, за което е бил приподписан от друго лице, Д.В., като свидетел на отказа за предявяване и връчване. За съставянето на акта жалбоподателката е била лично уведомена с покана на 15.10.2020 г. да се яви в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив на 04.11.2020 г. в 9:00 ч., като е била предупредена, че при неявяване ще бъде съставен АУАН е нейно отсъствие. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основани чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото тя не се е явила.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 800 лв. и била лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С. В. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, статично изображение № 15018, удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 10.02.4835, протокол от проверка № 4-32-20 от 13.03.2020 г. от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, сектор 2

„Управление на собствеността“ – полицейска техника към ГД „НП“, оправомощена със заповед № 2050-4/11.02.2019г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-19872 от 22.06.2020 г., снимков материал на разположението на АТСС в служебен автомобил, справка от информационните масиви на КАТ за първоначална регистрацията на превозното средство, декларация по чл. 188 от ЗДвП, копие на приемо-предавателен протокол към договор № 111126/05.09.2018 г., покана за съставяне на АУАН ведно с разписка за връчване, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, докладна записка с рег. № 1030р-36620 от 10.12.2020 г. на РУ –Етрополе към ОД на МВР – С., докладни записки от кореспонденция между териториални органи на МВР.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН. Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено място въз снова на снетия от АТСС снимков материал. Посочва, че е изпълнена процедура по попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което било установено, че водач на автомобила на процесния ден и час е била жалбоподателката С. М. К..

Свидетелят призовал с покана жалбоподателката, която не се явила за съставяне на акта и след запознаването му с преписката съставил АУАН. Свидетелят посочва, че към връчването на поканата и акта няма отношение поради липсата на териториална компетентност.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства и поконкретно снимковия материал на МПС от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС, справката за регистрация на МПС, попълнената от ползвателя на МПС декларация по чл. 188 от ЗДвП, приложения към него приемо-предавателен протокол към договор, както и докладна записка с рег. № 1030р-36620 от 10.12.2020 г. на РУ –Етрополе към ОД на МВР – С.. Пряко свързани с движението на процесното МПС – неговата скорост, местоположение, време на извършване на нарушението са протоколът за използване на АТСС и статичното изображение, свалено от средството за измерване, като данните от тях съответстват на показанията на свидетеля В. за това, че е възприел нарушението от техническото средство и данните по преписката.

Относно авторството на нарушението пряко отношение имат останалите изброени доказателства – декларацията по чл. 188 от ЗДвП, приемо-предавателния протокол и докладната записка, които самостоятелно и несъмнено сочат, че автомобилът физически е бил предоставен за ползване на жалбоподателката, в която връзка е декларацията и приемо-предавателния протокол от ползвателя на правно основание.

Нещо повече, сочат и че водач на автомобила е била именно жалбоподателката, тъй като при връчване на акта тя е била запозната със статичното изображение, АУАН, справката за собственост и декларацията по чл. 188 от ЗДвП и не е възразила срещу него, а е отказала да го подпише, в който смисъл е и цитираната докладна записка.

Не се взеха предвид при формиране на изводите от фактическа страна представеното с жалбата копие на СУМПС № 255710309 от МВР С. на лицето В.М.Ц., за което съдът направи констатация и в съдебно заседание, както и показанията на самия В.М.Ц.. Последните съдът оцени като неотговарящи на останалите доказателства и вътрешно противоречиви. Сериозно съмнение относно изложените от него факти, които са свързани с категоричност за управление на автомобила в момента и на мястото на нарушението, внасят няколко обстоятелства. От една страна представеното СУМПС е с изтекла валидност на 07.07.2019 г., т.е. година преди 3 извършване на нарушението. Свидетелят твърди да знае за изтеклата валидност на свидетелството му на управление и че заради това само веднъж си е позволил да управлява МПС и то в процесния случай, без обаче да посочва някаква макар и противоправна, то поне налагаща причина за това. При все че той живее в гр.

Етрополе, който е на значително разС.ие от мястото на извършване на нарушението и едно такова противоправно управление е вътрешно противоречиво. Нещо повече, свидетелят посочва, че има проблеми със зрението, които се били породили след прекаран Ковид-19, но както може да се види и с просто око от копието на СУМПС проблеми със зрението е имал към момента на издаване на свидетелството и заснемането му за него. Затова съдът не оцени положително показанията на Ц. доколкото ги намери за противоречиви, изолирани, несъответни на другите доказателства и нелогични. В контекста на изложеното съдът не оцени с доверие и приложеното към жалбата копие и констатирано в съдебно заседание СУМПС.

Всичко изложено дотук по отношение на доказателствата дават основание на съда да прецени като неоснователни възраженията за неосъществяване на фактическата обстановка, възприета в обжалвания акт. Всъщност твърдените за настъпили факти, а именно че друго лице е управлявало автомобила не се установяват.

Затова и тези възражения се приеха за неоснователни.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място е със 61 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено.