Решение № 144 от 13.06.2019, Районен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е № 144/13.6.2019г. гр.

Ямбол, 13.06.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.

ПАНАЙОТОВА при секретаря

В. Г., разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 323 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Д.К. ***, против Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от същия закон.

Жалбоподателят претендира за отмяна на НП по съображения за незаконосъобразност, с оглед наличието на допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, но не навежда конкретни оплаквания. В подкрепа на искането развива и доводи за субективна несъставомерност на деянието.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП, като счита, че извършеното от жалбоподателя не съставлява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Пледира НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2019г., въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр. д.

№ ***. на ЯРС, върху лек автомобил „Шавролет Авео“ с рег.№ У 4027 АР, била наложена обезпечителна мярка

„спиране от движение на МПС“. Въпреки това, службата за контрол на движението не предприела действията по чл.172, ал.2, т.1, т.3 или т.4 от ЗДвП, и документите, свързани с управлението на автомобила не били отнети. Не били отнети и регистрационните му табели и върху предното му стъкло не бил поставен стикер по образец.

Ответникът по иска, предмет на гражданското дело – К. А., била уведомена за наложената обезпечителна мярка върху автомобила на 07.02.2019г.

Преди уведомяването на ответника за наложената обезпечителна мярка - на 06.02.2019г. около 16:00 часа на паркинга до магазин „***“ в гр. Я., жалбоподателят управлявал лекият автомобил, предмет на гражданския спор, при което бил проверен от свидетелите Д. и П., служители съответно в РУ – Я. и в ОО „Автомобилна администрация“ – Я.. По време на проверката жалбоподателят представил документите за автомобила, в т.ч. част първа и втора от СРМПС. След справка посредством служебния таблет св. Д. установил, че управлявания от жалбоподателя автомобил е спрян от движение на 25.01.2019г. и поради това, в присъствието на св. П., му съставил АУАН серия Д с бланков номер ***. за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта, като на мястото за вързажения изрично вписал, че не е запознат със спирането на автомобила.

В последствие - на 22.02.2019г., въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д. и П., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени, защото извършеното от жалбоподателя не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като не е извършено виновно. Според правната теория, вината е начинът, по който деянието и неговото значение са се отразили в съзнанието на дееца, а според чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от НК, приложими по въпроса за вината по силата на чл.11 от ЗАНН, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, и е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Доколкото от доказателствата по делото е безспорно установено, че към момента на извършване на деянието както жалбоподателят, така и ответникът по гражданския спор, не са били уведомени по какъвто и да било начин за наложената върху автомобила обезпечителна мярка „спиране от движение на МПС“, се налага извод, че липсва т.нар. интелектуален момент, характерен за умишлените форми на вината и за престъпната самонадеяност, тъй като жалбоподателят нито е съзнавал, нито е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, защото не е знаел, че автомобилът е спрян от движение. А доколкото това незнание не е резултат от неполагане необходимите усилия или от неизпълнение на нормативно установено задължение, не може да се приеме, че е налице и престъпна небрежност. Поради това, след като деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, не е извършено виновно, то не представлява административно нарушение по смисъла на закона. Като е приел противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон акт, който подлежи на отмяна на това основание.

Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, на В.Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: