Решение № 87 от 23.07.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С., 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900161 по описа за 2021 година

Н. Х.. К. от гр. П., ***, с ЕГН **********, е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ******** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания, стрес, постоянен дискомфорт, обездвижване и битови неудобства вследствие нанесени й телесни увреждания – мозъчна контузия, фрактура на окципиталната кост, фрактура на сакрума на ниво S3-S4, травма на нервните коренчета в шиен отдел, разкъсно-контузна рана на главата, вертебрален синдром в шиен и лумбален отдел, болки и парестезии по С6 и S4 коренчета двустранно и медиална херния на ниво С4-С5, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2021 год. в индустриалната зона на гр. П., по вина на Г. И. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, със застрахователна полица № BG/22/120002921958 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2021 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

С исковата молба се твърди, че на 10.04.2021 год. в гр. П. се е състоял пътен инцидент, в който като пешеходец, пресичащ на място, забранено за движение на МПС, е пострадала ищцата Н.К.. Твърди се, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, управляван от Г. И. Б., се движил по път, намиращ се в индустриалната зона на гр. П., предназначен за обръщане на превозни средства на обществения транспорт и 1 забранен за движение на други МПС, с посока на движение към северния портал на „Аурубис България“. Непосредствено преди портала и поради недостатъчно внимание водачът ударил пресичащата отляво-надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходка К., която вследствие на силния удар в областта на главата изгубила съзнание.

Твърди се, че за пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 65/10.04.2021 год. по описа на РУ – П., неприключило до настоящия момент.

Твърди се, че непосредствено след ПТП ищцата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“ АД – С. и след множество проведени изследвания била настанена в Клиника по неврохирургия. Лекуващите лекари й поставили окончателна диагноза, отразена в епикриза № 273 към ИЗ № 6215 : мозъчна контузия, фрактура на окципиталната кост, фрактура на сакрума на ниво S3-S4, травма на нервните коренчета в шиен отдел, разкъсно-контузна рана на главата, вертебрален синдром в шиен и лумбален отдел, болки и парестезии по С6 и S4 коренчета двустранно и медиална херния на ниво С4-С5.

Сочи се, че в болничното заведение по време на активното лечение от 10.04.2021 год. до 14.04.2021 год. за ищцата се грижили нейните близки, които й помагали да се храни, тъй като пострадалата през цялото време била на легло, не могла да се движи и обслужва сама, чувствала много силни болки в кръста, таза, гърдите и шията, оплаквала се от нестихващо силно главоболие, замаяност и световъртеж, а единствената възможна поза за нея е била легнала по гръб.

Твърди се, че след изписването на ищцата от болничното заведение, където била интензивно лекувана, тя продължила лечението си в домашни условия, като била откарана със специализиран транспорт, тъй като поради естеството на получените травми била почти изцяло обездвижена. Назначен й бил първоначален домашен режим на лечение, който преминал в постоянни болки и болезнена рехабилитация. Счупването на сакрума и окципиталната кост довели до невъзможност за ходене въпреки извършената стабилизация.

Ищцата продължава да изпитва силни болки в кръста, врата, гърдите и таза, както и главоболие по време на лечението си в къщи, като болките й се засилват особено нощем, както и след опити да извърши елементарни опорно-двигателни движения с помощта на някой от близките си. Това води до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможността й да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си. Вследствие на невъзможността да извършва каквито и да е опорнодвигателни движения сама била подложена и на огромен стрес.

Твърди се, че поради нестихващите болки по продължението на целия гръбначен стълб на 28.04.2021 год. ищцата провела магнитно-резонансно изследване, при което били констатирани цервикална кифоза и остеоходроза, медиална дискова хернии на ниво С4-5, циркумферентна, високостепенна дискова протрузия на ниво С5-6.

Сочи се, че възстановяването на ищцата продължава и към днешна дата, същата 2 провежда множество консултации и прегледи при специалисти, видно от които е в общо увредено състояние, трудно подвижна, търпяща множество болки в областта на таза, крайниците и главата. Констатирани били вертебрален синдром, полирадикуларен синдром, тензионно главоболие.

Твърди се, че инцидентът се отразил негативно и на психиката на пострадалата, която страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.

Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на пострадалата създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, което се отразява негативно върху психиката и самооценката й, тъй като тя е млада жена, грижеща се сама за себе си и домакинството си преди настъпването на инцидента. Обстоятелството, че получената разкъсно-контузна рана на главата, която засяга и клепача й, може да остави загрозяващ белег до живот, влияе негативно на самооценката и самовъзприятието й. Получените стресови посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, управляван при ПТП от деликвента Г. И. Б., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/120002921958, валидна от 16.10.2020 год. до 15.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 10.04.2021 год.

Твърди се, че Н. Х.. К. депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 5794/29.04.2021 год. по описа на ЗК „Л.И.“ АД, по която до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва вината на Г. И. Б., управлявал лекия автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ, застрахован при ответника, противоправността на неговите действия и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, като се твърди, че за настъпилия вредоносен резултат е допринесло обстоятелството, че същата не е пресичала на пешеходна пътека, ненужно е удължила пътя си за пресичане и не се е съобразила с разстоянието на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, с което е допуснала нарушение на разпоредби на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

Оспорва се размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и некореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.

3

Сочи се, че искът е предявен в изключително завишен размер, който не отговаря на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични случаи. Оспорва се и дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с исковата молба и с молба от 04.04.2022 год. на ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от 10.04.2021 год., издаден от ОД на МВР – С., РУ – П., протокол за оглед на местопроизшествие от 10.04.2021 год. и скица, находящи се по ДП № 65/10.04.2021 год. по описа на РУ – П., в същите е отразено настъпило ПТП, настъпило на 10.04.2021 год. в индустриалната зона на гр. П., пред северния портал на „Аурубис България“, с участието на Г. И. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с ДК № CO 7597 ВМ и пешеходката Н. Х.. К. с ЕГН **********. Отразено е, че поради неизяснени причини водачът на МПС, движейки се към северния портал предприятието, не е забелязал пешеходката /по негови обяснения – поради заслепяване от слънцето/ и я е блъснал.

От показанията на свидетеля Г. И. Б., водачът на участвалия в ПТП автомобил, се установява, че на 10.04.2021 год., шофирайки за работа около 7.30 часа сутринта, в района на северния портал на „Аурубис“, навлизайки към автобусната спирка със скорост по негова преценка не повече от 20 км/ч, чул удар и предният му прозорец се спукал. Излязъл от колата и видял ищцата да лежи на земята. Впоследствие установил, че ударил пешеходката с предния ляв калник на автомобила си „БМВ“.

От показанията на свидетеля И. Р.А., син на ищцата, се установява, че с майка му работили в „Аурубис България“ и обичайно всеки ден сутрин се придвижвали с автомобил до предприятието, паркирали го на паркинга и пресичали пеш пътното платно в индустриалната зона към административната сграда. Преди на това място имало пешеходна пътека, но след ремонт на пътя тя била заличена и не била повторно обозначена. В деня на инцидента пресичали както обикновено двете ленти за движение на пътното платно и А. видял в далечината автомобил, но преценил, че е достатъчно далече. Когато майка му вече била пресякла осевата линия, усетил, че нещо го ударило в дясната ръка, може би огледалото на автомобила, завъртял се наляво и в този момент видял как майка му била във въздуха след удара с колата и паднала на земята без да дава признаци на живот.

Преди удара не чул шум от спирачки, а по поведението на шофьора веднага след инцидента преценил, че той изобщо не разбрал, че е станала катастрофа. Било светло, пътният участък бил прав и нищо не възпрепятствало видимостта на шофьора към пресичащите.

Свидетелят сочи, че след удара веднага повикали линейка, която транспортирала майка му в болницата в гр. П., където преценили, че нараняванията й са сериозни и я 4 откарали в болница „Св. Анна“ в гр. С., където престояла около седем дни. До дома й отново я транспортирали с линейка и носилка, тъй като не можела сама да се придвижва. По време на престоя й в къщи през цялото време се нуждаела от чужда помощ, първоначално за около две-три седмици използвала инвалиден стол, а после и проходилка. Непрекъснато изпитвала силни болки в областта на таза, имала силно главоболие и световъртеж – дори на инвалидния стол не можела да стои повече от един час, защото й се виело свят. У дома за нея се грижили синът й, съпругът й и майка й, тъй като около два месеца не можела да става от леглото сама. Преди инцидента работила като лаборантка в химична лаборатория в „Аурубис България“, като на работа се върнала след осем месеца, но й било много трудно от непрекъснатото стоене права, продължаващите болки в таза и главата; често плачела и споделяла със сина си по телефона, че не издържа.